Юбилейна награда „Сирак Скитник”
Снимка: БГНЕС
Валери Петров, поет, сценарист, драматург и преводач
Валери Петров е жив класик на духовната ни култура. Майсторът на изящния лирически стих, виртуозът на поетическия превод, драматургът, сценаристът, сатирикът, детският писател е изключително диалогична личност. Неговият диалог е с Времето. Преди време, когато му беше връчено голямото държавно отличие “Паисий Хилендарски”, Валери Петров каза: “Мисля, че дните, които преживяваме, при всичките исторически разлики, уви, имат и нещо общо с времето на будителите. Тогава народът ни е трябвало да се буди от сън, а днес той трябва да се измъква от дълбоката духовна и материална криза, в която сме изпаднали всички”. Той определя себе си като човек на надеждата.
През есента и зимата на 1944 година работи в Радио София. Вероятно оттогава е и привързаността му към тази медия и най-вече към програма “Христо Ботев”, на която и до ден-днешен сътрудничи активно със свои стихове, преводи, пиеси, участия в разговори по най-същностните въпроси на литературата, на българското и световното изкуство.
Безспорно значимо е мястото на Валери Петров в българската култура и литература, а със своето творчество той продължава и да бъде участник в културното строителство на съвременна България.
Голямата награда за радиожурналистика
Диана Чепишева
Диана Чепишева има открояващо се професионално присъствие в ефира на БНР. Тя е първият ккореспондент на БНР в Брюксел, където се вземат най-важните политически и икономически решения в Европейския съюз с огромно влияние върху живота на хората в България. Диана Чепишева отрази по блестящ начин приемането на България в ЕС. Ежедневно тя покрива професионално огромен информационен периметър с новини, анализи и коментари, а най-важният й принос е лекотата, с която тя превежда бюрократичния език за слушателите.
Новините на Диана Чепишева многократно са цитирани от други медии и информационни агенции.
Преди да поеме кореспондентското място Диана Чепишева отрази по безспорно професионален и задълбочен начин драмата със задържаните в Либия медицински сестри, получили смъртни присъди. Много пъти тя пътува до Джамахирията, направи ексклузивни интервюта с медицинските ни сестри и отразяваше съдебните дела, които продължиха с години. През цялото това време тя не допусна личната емоция да повлияе на професионализма й, колкото и трудно да е на човек да овладява чувствата си в подобна ситуация.
Николай Петров, водещ на новини в програма „Хоризонт”
Компетентен, съчетаващ журналистически и технически умения с колегиалност и коректност. Това е мнението на колегите му. Всички открояват умението на Николай Петров да работи в екип. С личния си пример налага правилото, че колкото по-озвучени са новините, толкова по-добре се възприемат от слушателя. Работещите с него журналисти открояват и способността му да представи всяка новина на достъпен, "човешки" език. Най-вече негова е заслугата емисията в 15 часа - постепенно да се превърне от сух и неслушаем сбор от текстове - в озвучен обзор на наистина най-важното от деня. Запазва самообладание и в най-напрегнатите моменти - когато например новините пристигат в последната минута или по време на самата емисия.
Ирен Филева, водеща в програма „Христо Ботев”
Ирен Филева е автор на предаването „Клубът на журналистите”, което се излъчва всяка събота от 12.15 часа. Предаването се превърна в територия, където се чува гласът на журналисти от всички печатни издания и електронни медии по най-важните събития от седмицата, за смисъла и отговорността на журналистиката, за дистанцията от властта и поръчковите публикации, които удрят по авторитета на колегията. За професионалния успех на „Клубът....” говори и фактът, че предаването беше включено в учебната програма във Философския факултет на СУ „Климент Охридски” – специалност „Европеистика”.
Професионалният талант на Ирен Филева изпъкна още преди 19 години като репортер и водещ на икономически и социални предавания в програма „Христо Ботев”. Подчертан е интересът й към нестандартния и предприемчив българин, който търси и намира своето място в променящото се общество.
Три награди за тематични или информационни радиопредавания
„Преди всички”, програма „Хоризонт”
Предаването „Преди всички” на програма „Хоризонт” е приемник на първото в българския ефир блоково информационно предаване. По негов модел бяха създадени сутрешните блокови предавания в частните електронни медии.
В 30-годишната си история то се утвърди като школа за професионалисти. От него започват своята кариера знакови имена в съвременната радиотелевизионна журналистика. „Преди всички” е предаването с най-висок рейтинг и е единствено в ефира на БНР, което всяка сутрин се излъчва в условията на реална конкуренция и в състезание с многобройните сутрешни блокове на другите електронни медии.
През изборната 2009 „Преди всички” разчупи стереотипа и предложи нова форма за дискусия, която получи одобрението, както на слушателите, така и на политически партии.
„Спорт и музика”, програма „Хоризонт”
Емблематичното обзорно предаване "Спорт и музика" е най-старото
предаване в националния ефир. То стартира на 15 септември 1963 г.
Негов създател е тогавашният завеждащ спортната редакция Петър
Милушев, който заимства идеята от създаденото 3 години по-рано по
италианското RAI "Калчо - минуто пер минуто".
През годините в "Спорт и музика" са гостували всички наши
известни спортисти, треньори и спортни ръководители, които считат
за чест участието си в предаването.
На 8 януари 2010 г. вечерта в специално предаване по RAI,
посветено на 50-годишнината на "Калчо - минуто пер минуто",
италианските колеги отделиха 4 минути на "Спорт и музика".
Те включиха пряко кореспондентката на БНР в Италия Елена Шаханова,
звуча и една автентична минута от "Спорт и музика" със сигнала на
предаването и репортажи от футболни мачове.
Документалният политически сериал „1989-а”с водещ Ивайла Александрова, програма „Христо Ботев”
Документалният политически сериал „1989-а” е авторско предаване на Ивайла Александрова. В този документален сериал авторката се опитва да събере на едно място личните разкази на хора, които през “онзи” ноември преди двайсет години записаха имената си в историята. Сега имената на някои от тях се знаят, а на други - не. До този момент в поредицата са участвали проф. д-р Жельо Желев, проф. Димитър Луджев, социологът Петко Симеонов и още литературният историк и критик Михаил Неделчев, писателят Георги Мишев, режисьорката Малина Петрова, Евгения Иванова и др. Може би, когато в ефира на програма "Христо Ботев" се съберат 25-те лични истории, Големият разказ за прехода най-сетне ще прозвучи, а ние ще можем да сглобим картината на случилото ни се през последните 20 години.
Ивайла Александрова работи в редакция "Култура" на БНР от 1977. Водеща е на предаванията "В света на киното", "В лъча на прожектора", "Артефир". Тя стана известна сред почитателите на политическата публицистика с документалния си роман "Горещо червено".
„Хлапета БНР”, програма „Христо Ботев”
Всяка неделя от 9 до 10 часа едно предаване с традиционна за програма „Христо Ботев” детска тематика, но в нетрадиционен формат, провокира детското въображение и фантазия, кани ги да участват в творчески игри и състезания.
За децата всичко е игра. Но „играта” в “Хлапета BNR” е различна. Приказките се “състезават” за детското внимание. Детските фантазии се събират в кошница с вълшебства, в звуците на “Музикалната кутийка”, хлапетата разпознават мелодии и инструменти от различни краища на света. Децата сами изобретяват и сами измислят, запознават се с най-интересното и любопитното от историята, географията, литературата, играят на въпроси и отговори, намират вълшебствата дори в реалния свят.
Състезанието „Кенгуру” носи награди всяка седмица, но има и свои месечни победители.
„Европа за мен”, Радио София
На 2 февруари 2009-а година в ефира на една от най-младите български радиостанции, Радио София, за първи път прозвуча сигналът на седмичното едночасово предаване „Европа за мен”, съвместен проект на БНР и ГД „Комуникации” на ЕП. Това стана възможно благодарение на спечеления конкурс, в който този проект се надпреварва с проектите на 30 радиостанции от Стария континент.
До този момент „Европа за мен” е първото и единствено предаване в националния радиоефир за дейността на Европейския парламент, в което се разясняват политиките на ЕС на език, едновременно интелигентен и достъпен до различната във възрастово и социално отношение аудитория. “Европа за мен” е уникално за България предаване - най-доброто от него се излъчва в европейския блок на програма „Хоризонт”, екипът му се среща с жителите на градовете, където БНР има свои регионални радиостанции.
Най-мащабната акция на „Европа за мен” бе осъществена през септември 2009 в столицата под надслов „Пет въпроса към Европейския парламент”. Петте най-често задавани и петте най-интересни въпроса ще бъдат предадени от екипа лично на председателя на ЕП, а отговорите им ще могат да се чуят в „Европа за мен”. В края на ноември в реалност се превърна още една от идеите на „Европа за мен” – форумът „Аз съм депутат в Европейския парламент”. Студенти от три български университета написаха свои тези по „горещи” теми, дебатирани в момента в ЕП. През февруари за три дни тримата победители ще присъстват на пленарна сесия на ЕП. Разходите по пътуването на българските студенти се поемат от проекта „Европа за мен” на Радио София.
Авторското предаване „Студио политика”, Радио България
Илиана Райчева е автор и водещ на седмичното предаване “Студио политика”. Журналистическото й присъствие в програмата показва задълбочено познаване на политическия живот в България и висок професионален критерий при представянето на фактите и тенденциите в него. Пълна всеотдайност в работата и качествен журналистически продукт – това е марката “Илиана” в програмата на Радио България.
Работи в БНР от 1978 година. Била е репортер, автор и водещ на предавания в програмите „Хоризонт” и „Христо Ботев”. От 2002 г. е автор и водещ на обзорното предаване „Студио политика” в Радио България. В него тя успява да открои важните събития на седмицата. Участват известни политици и коментатори. От предаванията през 2009 година заслужава да бъдат откроени изданията на „Студио политика” „Европейските граждани избраха „шарен” парламент с колоритни евродепутати”, предаванията с Цецка Цачева и с Цветан Цветанов, „Стоте дни на кабинета “Борисов”.
Награда за принос в утвърждаване на регионалната тематика в програмите на БНР
Нощен блок „Заедно след полунощ” – програма „Христо Ботев” и регионалните програми на БНР.
Тази инициатива на БНР обединява усилията на колегите от регионалните програми в Благоевград, Варна, Пловдив, Стара Загора и Шумен и програма „Христо Ботев”. Тя се превърна в явление в българския радиоефир, което допринася за новата стратегия на националното радио – като използва многостранния си творчески потенциал, да въздейства като единен организъм, да откроява и популяризира националните нравствени ценности и да утвърждава духовността като норма на мислене и всекидневно поведение.
Този тричасов нощен блок се излъчва на честотите на програма „Христо Ботев” и се предава едновременно от всичките седем регионални радиостанции. Всяка вечер една от тях е негов домакин.
Предаването „Чуй София” – Радио София
То е сред първите предавания на младото регионално Радио София, което стартира заедно с нея на 17 септември 2007. Амбицията му е да улови делника на обикновения столичанин, да потърси отговорност за проблемите в най-големия български град.
Двучасовата програма „Чуй София!” успя да си извоюва авторитет - столичани редовно търсят екипа му за съдействие, а администрацията на Столичната община и 24-те района на София не отказва да отговаря на въпросите му, чрез него кметовете все по-често огласяват свои решения и инициативи, отговорят на неудобни въпроси. Позицията на БНР като обществена медия Радио София отстоява не само в предаванията си, но и като на всеки три месеца връчва на столичната управа CD-та с репортажи от „горещи точки” в столицата, за да предприемат общинарите реални конкретни мерки за подобряване на градската среда и условията за живот.
Предаването „Днес” – Радио Благоевград
Бързината и обективността при отразяването на най-важните събития в трите областни центъра от радиорегиона – Благоевград, Кюстендил и Перник са водещо начало в двата основни информационни делнични блока „Днес” (от 8.00 до 12.00 и от 13.00 до 16.00ч). Чрез преки включвания, репортажи, анкети, анализи и коментари, ежедневно слушателите на Радио Благоевград получават пълната картина на случващото се в Югозападна България. В няколко обособени рубрики се коментират най-важните и значими теми в областта на здравеопазването, образованието, политиката, бизнеса, социалните дейности и работата на местната власт. На принципа на разследващата журналистика се решават конкретни казуси, възникнали между хора и институции. Чрез двата основни информационни блока „Днес” (сутрешен и следобеден) Радио Благоевград доказва функцията си на обществена медия, ползваща се с голямо доверие от страна на хора и институции.
Награда за заслуги в областта на музикалното радиотворчество
Предаването „Алегро виваче” – програма „Хоризонт”
„Алегро виваче” е предаване, което прозвучава за първи път в ефира на програма “Хоризонт” на 4 януари 1990 година. Вече две десетилетия то информира за актуалните събития у нас и по света в областта на класическата музика. Образователната му функция се защитава от двете рубрики: „Помните ли” - за българското музикално минало (по материали от Златния фонд на БНР) и „Юбилеи” – поредица с интересни подробности от живота и творчеството на велики композитори.
За 20 години „Алегро виваче” вписва в Златния фонд на БНР срещи и интервюта с прочути музиканти на нашето време - сър Невил Маринър, Генадий Рождественски, Владимир Ашкенази, Шарл Дютоа, Жан Ив Тибоде, Максим Венгеров, Вадим Репин, Пинкас Цукерман, Шломо Минц, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Миша Майски. Във фокуса му са всички важни музикални събития у нас - Аполония, Варненско лято, Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици. Пряко се отразяват и престижни международни прояви - Баховия фестивал в Лайпциг и музикалния фестивал „Джордже Енеску” в Букурещ.
От 1992 „Алегро виваче” организира допитване сред слушателите си за българския „Музикант на годината”. Инициативата се превърна в една от най-престижните награди за класическа музика у нас. 18 са носителите й - Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Красимира Стоянова, Емил Табаков, Минчо Минчев, Виктор Чучков, Теодосий Спасов. Тази година допитването „Музикант на годината” намери ново развитие като акцентира върху най-младите български таланти на класическата сцена.
Фестивалът и предаването „Аларма пънк джаз”, програма ”Христо Ботев”
Вече две години предлага алтернативна младежка култура и събира любителите на неконвенционалните музикални жанрове в Първо студио на БНР.
Идеята на създателите му е да утвърдят БНР като пространство на случващата се култура, публиката да се среща с млади творци, а програма „Христо Ботев” не само да е разпространител, но и продуцент на култура. Изданията на „Аларма пънк джаз” са месечни, но два пъти в годината младежката публика може да слуша концертите в седем поредни дни (пролетно и есенно издание). Близо 40 групи са се изявили на концертния радиоподиум в младежката линия на програма „Христо Ботев” заедно с музиканти от Франция, Канада , Русия , Сърбия, Македония и Гърция .
Един от силните акценти в края на 2009 бе върху ъндърграунда на Южните Балкани като сфера на общуване без предразсъдъци.
След полунощ концертите преливат в дискусии за реализацията на младите автори, избрали формати, различни от агресивната поп-култура, за продуцентството, за фестивалите в провинцията и клубния живот, в рамките на линията „Заедно след полунощ”.
Албена Безовска – етномузиколог, Радио България
Албена Безовска представя музикалната култура на страната ни в предавания, белязани от висок професионализъм и оригинални идеи. Тя борави изключително майсторски с радиожанровете. Като автор се откроява с познанията си в областта на фолклора, джаза, класиката, пише също на социални и туристически теми. Има предавания в областта на фолклора, джаза, камерната и симфоничната музика, както и журналистически материали в рубриките “Личности”, “Българи по света”, “История”, “Туризъм” и др. Публикува от 1984 г. във в.“Култура”, в. “Музикален живот”, сп. ”Българска музика”, сп.“Музикални хоризонти”, сп.”Балкански метроном”, в.”Дума”, “Капитал” и др. От 2000 г. е пресдиректор на Международния джаз-фестивал в Банско.
Награда за особен принос при внедряване на технологични и технически новости
Дирекции „Техника” и „Радиоразпръскване” на БНР
За принос в разширяване на предавателната мрежа, за първото за България цифрово излъчване на предавания по системата DRM, за въвеждането в експлоатацияна Радио София и Радио Видин и за обновяване на студийните комплекси на БНР.
Страницата на арабски език в електронния сайт на БНР
От посолствата на арабски страни, както и от многото писма от посетители на сайта, получени на електронната поща, се изразява категорично висока оценка за функционирането на страницата на арабски език в текст, фотографии и звук. Електронната страница се поддържа ежедневно актуална, а новините на арабски език вече получиха отлична оценка от няколко посланици на арабски страни в София (на Сирия, Алжир, Египет, Мароко, Ливан). Макар и в минимален състав (от трима души) редакцията успява да се справи със задачата да отразява най-актуалното и интересното от България, акцентите в членството на страната ни в Европейския съюз, за политическия и стопанския живот в арабския свят (включително двустранните контакти).
Специална награда
Българска национална телевизия
Във връзка с нейната 50 годишнина и приноса й в утвърждаването на обществените медии в България.
Награди, връчвани съвместно с неправителствени организации
Приз на името на Надежда Дженева „Златен глас”
Божана Димитрова
дългогодишен радиоводещ в програма "Хоризонт" на БНР
Поощрителна награда награда на Управителния съвет на БНР
Рекламно-издателската къща на БНР
За творческия й принос в развитието на издателската дейност на Радиото.
