"Аз още не знам какво искам, но съм
напълно убеден, че го заслужавам."
Мирон Иванов
Мирон Иванов си отиде от този свят през декември 1988-а, само на 57 години. Не знам, дали научи, какво иска, но съм сигурна, че наистина го заслужаваше. Сигурна съм и че не написа книгите, които можеше да напише. Щедрият му талант се изливаше във всеки разговор искреше и преобръщаше всяка мисъл, не само, за да намери смешното в нея, но и за да я провери.
Мисля, че Мирон Иванов гледаше на живота с ужасна, почти непоносима сериозност. Затова пишеше толкова смешно.
Известен повече като хуморист той е автор на радио и телевизионни пиеси, сценарии за филми и един роман. (”Живей, като другите и бъди благословен”)
Аз си мисля, че радиопиесите са между най-хубавите неща, които е написал.
През месец април в своята ретрорубриката радиотеатърът ще представи комедии от Мирон Иванов.
Първа ще чуете „А утре пак” – радиопиеса, в която Дон Кихот и Санчо Панса възкръсват и правят втори неуспешен опит да се преборят с вятърните мелници.
С гласовете на Коста Цонев, Никола Анастасов, Невена Мандаджиева, Иван Андонов... Постановката е от 1975 и е на Ребека Арсениева.
петък, 2 април, от 23.00 часа
