Идва 9 септември 1944 г. - комунистите взимат властта в България. Група, водена от Орлин Василев, отива в Нови хан, за да вземат в свои ръце управлението на радиото. Ето какво разказва в своите спомени литературният критик Борис Делчев: “…Рано сутринта радиото вече беше съобщило за новосформираното правителство. Гърмяха предавания с революционни песни и стихове, с антинацистки и антифашистки изказвания, следователно правителството беше овладяло положението. За кмет на Софийската община беше назначен Петър Славински. Той съдействаше на Орлин Василев да превземе радиото. Двама служители на общината, Орлин Василев и аз, въоръжени с пушки и качени на една таратайка с шофьор, се отправихме към Нови хан, където тогава беше евакуирано радиото. Спряхме пред училището, в което се помещаваха радиослужбите. Училището бе обкръжено от войници. Орлин слезе от колата, представи някакъв документ на постовия пред вратата и ние влязохме. В дъното на един коридор спряхме пред една врата. Това бе кабинета на директора на радиото Константин Константинов.
Орлин ни остави тримата да стоим на пост пред вратата, почука и влезе сам вътре. Разговорът продължи доста дълго време и когато Орлин излезе, не ни каза нищо. Така завърши моето участие в радиото. Много години по-късно при една среща и разговор с Константин Константинов, аз го попитах за тази акция в радиото. Скъп на усмивки, Константинов ми разказа накратко какъв разговор се е водил вътре в кабинета с Орлин Василев. Орлин настоял Константинов веднага да напусне поста на директор на радиото и да го отстъпи на него. Константинов възразил, че назначаването на един директор - все едно, на радиото или на друго учреждение, не може да се разреши в преки разговори между двамата кандидати, тъй като назначаването на директор е държавен акт и му казал да се отнесе към новото Министерство на пропагандата с министър Димо Казасов. Както и да е, малко дни след това Орлин наистина стана директор на Радио София…”
Радиото се превръща в идеологическа институция на комунистическата власт. Започва политическо прочистване на кадрите. След Орлин Василев за директор е назначен завърналия се от Москва Карло Луканов. На втори август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо - указание до Карло Луканов. В него четем: “Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията…”.
Народният съд осъжда Йордан Стубел и Есто Везенков на концлагер без право на работа.
България като съюзник на СССР е принудена да участва с войски във втората фаза на Втората световна война. Българските воини влизат в бойни действия на територията на Сърбия и Унгария. В София Министерство на войната създава късовълнова радиостанция “Фронт и Родина”, която е прототип на московската “Фронт-Тил”. До края на войната “Фронт и Родина” излъчва вести от страната и поздрави за българските войни, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. Ръководители са Дако Даковски и Емил Манов. 
Към радиостанцията е прикрепен и артистичен състав с ръководител Владимир Трандафилов. Говорители са Цветанка Антонова и Йосиф Бернард Шулхов.
В страната започва да се осъществява т. нар. “диктатура на пролетариата”. Започва национализацията на частната собственост. В радиото се назначават хора верни на новия режим, които да отразяват тези процеси в България и да възхваляват съветския опит, който е започнал да се прилага у нас .
След войната радиостанцията заедно с част от екипа е прехвърлена към “Предавания за чужбина” на БНР и като радиостанция “Родина” започва своите емисии на български език за българите, живеещи извън границите на България.
Радио София се преименува в “Христо Ботев” - първа и втора програма. Образуват се главни редакции със съответните редакционни екипи: Детска, Селска, Икономическа, Идеологическа, Литературна, Младежка, Музикална и Хумор и сатира. Радиото най-активно отразява започналото социалистическо строителство в страната, бригадирското движение. Предаванията се проверяват от отговорните и главните редактори, всяко трябва да има четири одобрителни подписа и тогава отива при говорителите, които в студиото заедно с музикалните редактори го записват за излъчване.
Какво става вътре в радиото? Разширява се говорителският екип, тъй като той пряко участва в подготовката на материалите за излъчване. Развива се кореспондентската мрежа по градове и села, а в радиото се създава стенографски отдел, чрез който по телефоните се приемат събития и новини от цялата страна. Този “производствен процес” в радиото продължава до 1989 г.
В “новото общество “ се зараждат недъзи и слабости, наречени “грешки на растежа”. И така се ражда сатиричното предаване “Миладин и Костадин”. Това предаване е рожба на Селска редакция с отговорен редактор Анелия Василева и редакторите Ивайло Петров, Тодор Димов, Николай Цонев и Любен Лолов. Служители на държавния и партиен контрол по сигнали извършват проверки из страната и получените факти се изпращат по каналния ред в радиото, обработват се от редакторите, и се записва от артистите Пенчо Петров и Петко Карлуковски. Предаването придобива голяма популярност. Започват да текат потоци от писма за недъзи в работата и за помощ от неправилни решения. С решение на ЦК на БКП предаването се спира, защото доверието на хората към предаването е голямо, а не е такова към ръководството на партията и държавата.
