Първият българин, който пише за електромагнитните вълни 30 години преди тяхното откриване е Петър Берон, в своя труд “Панепистем” издаден в Париж през 1864 година. През годините 1896-97 в България се внася апаратура за радиотелеграфия за българската войска и за големите пощенски станции. Но това не е радио, а е “радиодифузия” както го наричат тогава защото чрез електромагнитните вълни се предава морзовата азбука.
Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М.
Георгиев. Инж. Асен Маринов, които става главен инжинер през 1938 г. разказва спомени запазени в "Златният фонд" на БНР.
По това време започват да се дебатират и проблемите на радиото в парламентарната зала на Народното събрание. Във връзка с тези дебати и със започналите публикации във вестниците на материали за радиото и новини за събиранията на хора, които слушат излъчваните от чужбина радиопрограми, на 20 май 1927 г. министърът на железниците пощите и телеграфите г-н Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото. На 6 април 1927 г. е приет Законът за радиото, който се състои от девет члена.
За нуждите от радиопрограми в България пръв заговорва инж. Димитър Бунев, който е издател на вестник “Радиолюбител” - 1927 г. През ноември 1929 г. е приет Правилникът за прилагане на Закона за радиото. На 1 август 1929 г. влиза в редовна експлоатация новопостроената радиостанция край гара София и радиоприемателната радиостанция край село Кумарица Софийско. Но те обслужват безжичните телеграфи на пощите и БТА. В този период България няма голяма гражданска радиоразпръсквателна станция, няма национален предавател. Налице е маломощният предавател на Георги Вълков от Първа инженерна работилница до Руския паметник в София.
По този повод професор Асен Златаров пише: “Родно радио трябва ден по-скоро да имаме…”
През 1930 г. инициативните българи, между които са проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки и др., създават движение за образуване на кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България. Към тези интелектуалци се присъединяват още генерал Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров. На 30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация “Родно радио”. Избира се управителен съвет в който влизат гореспоменатите личности и още: Хенри Левенсон - директор на БТА, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски и д-р Милко Балан - син на известния академик Александър Балан.
На 15 май 1930 г. министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на “Родно радио” сградата на ул. “Бенковски” 3 в София, където да бъде инсталиран предавателят на инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница и да се оборудва студио. През юни същата година започват излъчванията на “Родно радио” в часовете 18.00-20.00 часа на вълна 329 м.
Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. В София излъчванията могат да се хванат и слушат чрез кристален детектор. “Родно радио” има програмен съвет в състав проф. Асен Златаров, проф. Саша Попов, Хенри Левенсон, Константин Сагаев, Ст. Стоилов, Никола Колушки - говорител, Г. М. Георгиев завеждащ техническата част и Г. Георгиев - Томов - говорител.
През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик /внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид - инженер, практикувал и в радио Виена/ построяват нов предавател с мощност 400 вата и вълна на излъчване 319 метра.
На 31 октомври 1931 г в голямата зала на Спестовна каса на ул. “Московска” на ъгъла с ул. “Бенковска” е поставен микрофон и на живо се предава тържественото събрание на кооперация “Родно радио” по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и генерал Георги Кратунков /това е първото в България излъчване на извънстудийно предаване/.
На 24 март 1934 г. - неделя - 10.00 часа Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет при откриването на новия Софийски национален предавател в Добруджанския квартал на София - днешната спирка “Бъкстон” на трамвай № 5 за Княжево официалното название на предавателя е “Радио София” /вж. програмата на “Родно радио”/. В тази програма обедният блок се оформя като най-устойчив елемент, установява се програмна схема, която започва да се разраства, оформя се стабилна неделна програма с четири блока - сутрешен, обеден, следобеден и вечерен. Фиксират се тематични предавания - утринна неделна литургия от катедралния храм “Св. Александър Невски”, Час за селото, Детски радиочас. Увеличава се информацията за музикалния живот не само в София, а и в другите градове на страната. През 1936 г. се изграждат радио Варна и радио Стара Загора. Започват да се излъчват сказки на различни теми от живота: - за здравето, икономика и домакинство, музикално-образователни цикли, звучи популярна музика.
Ето говорителите на “Родно радио”: Елена Шопова, Венча 
Добрева, Мария Попова, Петър Витанов - които се водят на щат телефонисти. Никола Колушки, е представен в уникалното немско издание “Книга на радиоговорителите” със снимка и биографични данни и се нарежда сред най-популярните личности на Европа в този период.
