От 24 януари до 4 февруари Симфоничният оркестър на Българското национално радио бе поканен за интересно събитие в Бахрейн. Музикантите на радиото участваха в реализацията на една синкретична композиция. “Бахрейн – истинска перла на културата” - това е заглавието на първа страница на бахрейнския “Дейли нюз”. Част от блясъка на тази перла се дължи – отново според статията – на симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Ето каква е историята – в момента Манама е столица на арабската култура за 2012 година. Или – ако цитираме колегите от “Дейли нюз” - там цари духът на надеждата, че Бахрейн ще се “прочуе” като “перлата на културата на Залива”. Първата наистина грандиозна проява в този контекст се състоя на 2 февруари и бе открита от принц Салман бин Хамид Ал Калифа, а самата церемония се състоя в Националния музей на Бахрейн под патронажа на крал Хамад.
Публиката – можем да си я представим – видни и изискани представители от целия арабски свят. Центърът на цялата тази приказност беше музиката под формата на спектакъл, носещ името “Пътят на перлите”, а тук - отново според статията на “Дейли Нюз” - върховете на музикалната “екстравагантност'' принадлежаха на прочутия арабски ансамбъл на Селим Сахаб и – внимание – Оркестъра на Българското национално радио.
Изключително пищно представление, отбрана публика, традиции и съвременност в едно – каква компания, или по-скоро – какъв фон за изпълненията на нашия радиооркестър. И ако си кажете, че преувеличаваме, замислете се колко други оркестри по света биха искали да са на мястото на нашия радиооркестър, в сърцето на Бахрейн, в прекрасна зала с всички възможни сценични екстри и сериозно медийно присъствие. Нали така?! И продължаваме, разгръщайки друг много четен бахрейнски всекидневник - “Дейли Трибюн”. На първа страница са поместени две снимки от събитието – пристигането на официалните кралски особи и впечатляващите фойерверки при откриването. И участието на радиооркестъра в това бляскаво събитие придобива реалните очертания на успеха – в добрите стари, понякога забравяни традиции, нашепващи, че ние сме “музикален донор” не само на Европа. И напук на какво ли не, продължава да е така.
