Книгата на Петър Краевски "Хумус" ще бъде представена от Дружество на пловдивските писатели и Издателство "Жанет 45" в Първо студио на Радио Пловдив на 2 ноември от 18 часа.
По време на премиерата ще бъдат излъчени 12 видео импресии по стихове от книгата, прочетени от автора, записани от Славчо Пейков и пресътворени визуално от режисьорката Пепа Кошишка.
За книгата ще говори и поетесата Елена Диварова.
Думи на Марин Бодаков от примиерата на "Хумус" в София:
"През мен по силата на обстоятелствата минават не малко ръкописи. Отдавна не бях попадал на толкова добре, внимателно премислен, организиран ръкопис на стихосбирка. Ръкопис, който, ще видите, когато разгърнете последователно книгата, има фантастичен ритъм. Петър Краевски ни показва в различни жанрове с много строги, да не кажа – неумолими жанрови правила, че може да разглежда една и съща тема. И благодарение на различните жанрове, примерно на хайку или тристишие, или бял стих, или танка, или на класическия английски сонет, към една и съща тема той подхожда по съвършено различни начини, уплътнява по различни начини, нагнетява по различни начини. Прекрасното е, че навсякъде ние можем да разпознаем, че това са стихове на Петър Краевски и на никой друг, защото за малко хора може да се каже, че са разпознаваеми като зачеркнем тяхното име.
Искам да изтъкна още едно страхотно качество на тази книга – колко много тя знае за съвременната българска литература и колко добронамерено и вежливо може да спори със ставащото в нея – с текущи митове, с текущи моди.
На чисто синтактично равнище, предполагам сте усетили как Петър много-много не обича глаголите. В „Хумус” има много безглаголни изречения. На места, където усети, че става в повече, вместо глагол, той поставя тире. Елегантността на метафорите, елегантността на словосъчетанията има тяга към афористичност, въпреки това, тези афоризми са живи, те не са постулати. Много ми допада баталната метафорика в тези стихотворения и това, че въпреки мрака и угнетението, и сложността, Петър Краевски е готов да участва в битка, без значение дали ще я спечели или ще я загуби".
Из "Хумус"
Старомоден сонет
Обсебен съм от светли холограми
на утрини в очите на момиче,
където няма да се будя… Няма
да бъда даже намек за обичане.
Но в тази стара, предстояща драма
с неподозиращата Беатриче,
предчувствам топъл дъх по камъка –
на устните, които ще ме сричат.
Стихът – невидима пъртина
сред преспите – до нейните обятия,
където ще отекна като гръм.
И бъдещето – моята Родина,
любов между напълно непознати,
присъствие в отсъствието. Съм.
Танка VI
Горският пожар.
В небесата – облаци
гнездящи птици.
Падам в теб – внезапен дъжд
от подпалени скорци.
* * *
