Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

СУ "Св. Климент Охридски" връчи награди на трима журналисти от БНР за висока езикова култура в ефир

Снимка: Ани Петрова, БНР

СУ "Св. Климент Охридски" връчи награди на трима журналисти от БНР за висока езикова култура в ефир. 

Журналистите от програма "Хоризонт" Дияна Янкулова, Николай Петров и Даниела Якова бяха отличени с грамоти за висока езикова култура в ефир. Наградите бяха връчени от студентите в специалността "Българска филология", които през 2018 година са изследвали езика в медиите. 

"Книжовният български език е кауза на журналистите от БНР, която отстояваме, както истината и свободата на словото", каза на тържествената церемония в аулата на университета Дияна Янкулова.

Тази година в отличаването са участвали над 500 студенти от 4 факултета – по Славянски филологии, Юридическия факултет, от Историческия факултет и от Факултета по класически и нови филологии – обясни за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ доцент Владислав Миланов от Софийския университет. Идеята за наградите де е родила преди повече от 15 години:

„Решихме, че е редно, след като наблюдаваме публичната реч, коментираме я, събираме толкова много материал, анализираме я, е редно да обобщаваме своите наблюдения, за да достигат те до хората, които говорят всеки ден“.

Студентите проявявали интерес към речта на българските журналисти и политици. С времето събрали огромен архив от записи с изказвания и ги изследват. В политическата реч обаче обаче:

„За съжаление така нареченият „дървен език“, за който е говорено и писано много отдавна, беше заменен след 1989 година с едни специфични клиширани конструкции, зад които има граматика, има изречение, но всъщност няма много смисъл. Ние многократно сме казвали, че клишетата, езиковата агресия, обидата навлязоха много силно в политическата реч, паралелно с неумението да се използват изразни средства в зависимост от ситуацията, неуместна употреба на диалектни думи и изрази… Оказва се, че е част от стратегията, чрез която редица политици успяват да не отговарят на конкретните въпроси, които обществото очаква и да се крият точно зад нищоговоренето. Оказва се, че имат стратегии, при които могат на въпрос да ви отговорят с въпрос, да кажат дори, че ги занимавате с излишни неща и с глупости, само за да не отговорят и да избягат“.

Все по-често се открива и зависимост между това как говорят политиците и начина, по който се говори в медиите, каза Миланов:

„За съжаление тази реч достига много бързо и много лесно до хората! Когато езиковата агресия стане модел, когато обидата навлезе в общуването, когато доносите, езиковата агресия, езикът на омразата надделеят, тогава смятам, че има реална опасност за нас, като хора, и за нас, като общество“.

Журналистите често са принудени, за да могат да разберат света на политиците, да влязат в клишето им, констатира той.

„Богатата мисъл винаги намира и богат език, чрез който да бъде изразена“, убеден е ученият.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!