ГЪРЦИЯ

Най-дългият държавен химн в света е гръцкият. Поемата „Химн на свободата“, написана от Дионисиос Соломос през 1823 година е от цели 158 стиха

Горе - долу  толкова години ще трябват на комшиите, за да си изплатят държавните борчове. Които са цели 319 милиарда евро. И това при положение, че преди три години от дълга бяха опростени 107 милиарда.

Въпросът, разбира се, е искат ли изобщо гърците да ги връщат. И ако „да“ при какви условия.

Отговор на въпроса би трябвало да получим утре, когато референдум трябва да реши дали да бъдат приети предложенията на кредиторите или не.

Само по себе си допитването би било интересно от наша гледна точка - да видим как действа задължителното гласуване, за въвеждането на каквото настояват българските управници.

Не че те възнамеряват да ни питат за каквото и да е, най-малко пък за това да взимат ли заеми и да ги харчат по собствено усмотрение…

Ако утре гърците кажат „Да“, правителството ще трябва да подпише споразумението с кредиторите, които изискват повишение на данъци и орязване на разходи в замяна на нова финансова помощ. Ако ли пък кажат „Не“, управляващата коалиция се надява да продължи преговорите за дълга.

Според социологическите изследвания към момента повечето граждани са склонни да гласуват позитивно – 47 процента, а 43 процента са за отрицателен отговор.

Междувременно бивши премиери и лидери на опозицията, призоваха сънародниците си да гласуват с "Да". Парадоксалното е, че немалка част от тях имат в различна степен „заслуги“ за натрупването на чудовищния гръцки дълг, който далеч не се е появил изведнъж.

Гърция поддържа от 2006 до края на 2013 г. нарастващи бюджетни дефицити, Докато през 2006  бюджетният дефицит е "само" 6.1% от БВП, за 2009 достига 15.2%! За 2013 г. превишението на разходите на държавата над приходите е 12.2% - или 4 пъти по-високо от допустимото по критериите на Евросъюза. При това положение не е чудно, че гръцкият държавен дълг, който през 2006  е 225 млрд. евро, продължава да расте неудържимо и само след 7 години вече е 319 млрд.

Отначало изглежда лесно недостигащите в бюджета средства да се набавят със заеми, а когато заемите трябва да се връщат, да се взимат нови. Гърция днес показва докъде води спиралата на задлъжняването.

Един суров, но важен за държавниците и не само за тях урок.

Ясно е, че потомците на елините тепърва ги очакват трудни времена, независимо как ще се развие дълговата криза. Защото винаги в историята сметката я плащат не тези, които са поръчали музиката, а обикновените хора.