Лицето на България в чуждите медии, в началото на Българското европредседателство

Какво е лицето на България в медиите извън страната ни на прага на Българското европредседателство говорим с журналистите Мария Спирова (Лондон), Капка Тодорова (Германия), Александър Детев (Австрия) и медийният ПР специалист Любомир Аламанов.
Мария Спирова: За България в Англия се чува само в определени моменти. Нейното появяване обикновено е като „предупредителна приказка“ за това какво става, когато не слушаш. И много често това се използва, когато обществото е в криза, (както е това във Великобритания в момента) – да му се напомни, че има някой, който е по-зле. Ние сме удобни за такова нещо и много често британските медии ни използват точно по такъв начин – да напомнят, че съществува и „долната земя“. В същото време, Европа е хваната в капана, че трябва да удържа някакво приличие дори и срещу онези свои членове с фасадни демокрации. И тя има две възможности – едната е да поддържа предизвикателни взаимоотношения с един вид „отвързани кучета“ в центъра на територията си, и второто е да имаш кучета, които са на границата ти и поне вършат някаква работа, облайват там едни мигранти… и в останалото време гледат поне да не се държат предизвикателно. Изразите, с които журналистите във Великобритания определят България, са част от една „банка“, пълна с определения като: „най-бедната държава в ЕС“, „държавата със сериозна демографска криза“, „държавата с крайно десни партии в правителството“. В същото време имаме една доста добра медийна среда, която поразрови и каза доста неща, които трябва да се кажат за България, и това, което гние там.

Капка Тодорова: За съжаление определения за България като: „най-корумпираната държава в ЕС“ не са нещо ново за германските медии. Те са още от приемането ни преди 10 години и фактът, че продължават означава, че проблемът е в нас, а не в чуждите медии. В допълнение обаче има и нещо ново в германските медии, а именно критичното им отношение към факта, че именно защото България е „удобната и послушна“ към нея е намаляло критичното отношение и натискът на ЕС не е толкова голям, колкото е към Полша, например.

Александър Детев: Искам да направя паралел между Българя и Австрия, чието Председателство е веднага след нашето. За разлика оттук, където говорим за това колко е красива България, в Австрия интересът е обърнат главно към това как ще се държи крайно дясната част на новото правителство. Това наше европредседателство може да извади на дневен ред теми, които са табу, а знаем, че са проблематични за нас. Дали ще стане обаче, е въпрос…

Е, няма как, когато има една нова бивша работническа класа, превзела властта и направила се псевдоелит, която събаря другия елит, да искаме масата да разбере какво се случва у нас? Още повече с думи като консенсус, конкурентоспособност, кохезия – тези три думи аз не ги разбирам… защо или с какво тези думи – приоритети на страната ни днес, се различават от „третия пол“, какво говори на хората „кохезия“? - допълни пиар специалистът Любомир Аламанов.