Калоян Методиев: 2025-а не е реалистичен хоризонт за разширяване на ЕС с нови страни от Западните Балкани

Калоян Методиев
Снимка: личен архив


Не е реалистично 2025 година да се приема като хоризонтза присъединяване към Европейския съюз на нови страни от Западните Балкани. Това е мнението на политолога д-р Калоян Методиев, който коментира в ефира на "Хоризонт" темата за еврочленството на нашите съседи от западната част на полуострова, обявена като приоритетна за Българското председателство на Съвета на ЕС: 
"Няма как да се случи  - очевидно посланията, които идват от европейска страна са, че ще е необходим по-дълъг период и виновник за това отношение или пример е приемането на България и Румъния, което се дава като преждевременно и не бива да се повтаря грешката с тези две страни.Това е аргументът, който се използва в академичните среди, в не толкова публичната дипломация   -  в политиката отвъд върха на европейското политически коректно говорене", каза Методиев и допълни, че точно за да запази евроинтеграцията като цел за държавите от Западните Балкани, макар и по-дългосрочна, Европейският съюз предвижда средства за мащабни проекти в икономиката, с които да се осигури свързаност на континента:


"Заради това идват парите и проектите -  има един Берлински процес, който е ключовият в това отношение и  където трябва да се разпределят едни милиарди, за да се държи близо до Европа регионът чрез инфраструктурна свързаност, развитие, проекти -  за да може да се държи на "стендбай", така да го наречем, и да се изчакат по-добри времена за разширяване. 

Защото воля за разширяване няма и вътре в отделните държави-членки - визирам вълната от евроскептицизъм, който нараства през последните години. Виждате в Италия какво правителство е, а Италия е третата най-голяма страна след напускането на Великобритания. Тоест Европейският съюз е в процес на трансформация. Разширяването е заложено, закодирано е в ЕС от самото му създаване -  той трябва да се разширява нон-стоп, но в момента този процес ще продължи в изчаквателна позиция".

Във връзка с това, че Балканите остават съсредоточие на амбициите за влияние на всички големи играчи в световната политика, както и на някои регионални сили, превръщайки се в терен за сблъсък на техните интереси, Методиев коментира, че тези процеси ще продължат да се развиват, но това, което изпъква е, че ЕС и САЩ, както и Китай са в синхрон: 


"Към днешна дата Европейският съюз и Съединените щати - въпреки че са конкуренти в много отношения в същия този регион, имат консенсус по въпроса, че трябва да се ограничи руското влияние на Балканите. Това е приоритет номер едно, който се изпълнява успешно, както виждаме, в Македония и в Черна гора, остана Сърбия и половин Босна. Китай по един парадоксален начин се явява в момента съюзник, защото подкрепя европейската интеграция на всички страни в региона и единственото, което иска, е да вървят неговите икономически проекти. Турция ще се окаже най-проблемна заради влошаващите се отношения между Анкара и Запада в момента. Така че ще продължи да се развива този сблъсък на геополитическо влияние, за да "се затвори" региона, нека така да го наречем". 

Методиев коментира, че все още предстои да си отговорим на въпроса "какво спечели България от това, че изведе като приоритет на своето европредседателство друг регион, а не собствените си проблеми, както правеха другите държави, които са били председатели десетилетия наред":

"Защо ние избрахме в положението, в което се намираме, да помогнем на друг регион, а не се концентрираме върху себе си? Това е въпрос, който трябва да намери своя отговор, но, разбира се, след като мине цялата еуфория от събитията през тази седмица", свързани на първо място със срещата на върха Европейския съюз  - Западни Балкани, която започва в София. "От гледна точка на логиката и на политиката тази връзка се губи", коментира още анализаторът, като добави, че Българското европредседателство още от началото си е било много преекспонирана тема у нас.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл. 


Още от категорията

Кръговата икономика: част от дневния ред на Европа

Рециклиране на 55% от битовите отпадъци до 2025 г., не повече от 10 на сто отпадъци, депонирани на сметища до 2035 г. и превръщането на самите отпадъци в суровини, които в един миг да обезсмислят самото понятие за отпадък – това са част от амбициозните цели, които законодателно си поставя Стария континент още в наши дни.    Как ще се случи това..

публикувано на 17.05.18 в 17:10

Суперкомпютрите, програмата „Цифрова Европа” и ние

Кои са най-мощните високотехнологични интелигентни системи, извоювали си статут на суперкомпютри на планетата и за какво се използват на практика в наши дни? Къде йерархично се намират по своите, доста по-скромни изчислителни и симулативни способности българските суперкомпютри „Блу джийн” и „Авитохол” спрямо шампионите в Азия и САЩ? С какви проекти,..

публикувано на 17.05.18 в 17:05
Любчо Нешков

Любчо Нешков: София е най-подходящото място за разрешаване на въпроса със Западните Балкани

"София е най-подходящото място за разрешаване на въпроса със Западните Балкани, защото България е единствената страна, която реално няма проблеми с нито един от съседите си, така че това е успех след всичко, което се е случило до момента". Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ журналистът Любчо Нешков. „Първо, не става..

публикувано на 17.05.18 в 16:10

Юлияна Николова: Стабилността на Западните Балкани е основополагаща за стабилността и мира в Европа

„Искрено се надявам на днешната среща да се постигне разбиране, че стабилността на региона е основополагаща за стабилността и мира в Европа. Повечето изказвания, направени тази сутрин от лидерите бяха в тази посока“. Това каза в предаването „12+3“ по „Хоризонт“ директорът на портал „Европа“ Юлияна Николова. „Постижение е за Българското..

публикувано на 17.05.18 в 13:35

Стефан Дечев: Проблемите между държавите от Западните Балкани са прекалено много, за да бъдат решени бързо

"Срещата ЕС – Западни Балкани стана възможна в София, защото, освен българското желание да бъде в периода, в който страната е Европредседател, голямо значение имаше политиката на германския канцлер Ангела Меркел, която прояви подчертана отзивчивост тази среща да се проведе в София и проблемът за Западните Балкани да бъде поставен на..

публикувано на 17.05.18 в 13:10

Даниел Стефанов: Глобалният интерес към Западните Балкани е причина ЕС да помисли за интеграцията им

"Основната причина за това Европа да се страхува от Балканите вероятно е собственото ѝ състояние. Европа в момента не е сигурна, че може да приеме тези държави или дори само някои от тези държави, без това да увеличи вътрешното разделение в Съюза. Това изисква и много сериозен финансов ангажимент, който в момента го няма в Бюджета, но има..

публикувано на 17.05.18 в 11:25
Христо Анастасов

За европейския път на Западните Балкани

В деня на срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани в „Нашият ден“ говорим с политолога и член на Атлантическия съвет Христо Анастасов. Разговорът навлиза в дълбочината на процесите на Балканския полуостров, изследва закъснялостта на „историческите“ срещи и прогнозира бъдещето на Балканите, както и вероятността протестите около..

публикувано на 17.05.18 в 11:20