Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер даде отлична оценка на Българското европредседателство и благодари на българския премиер Бойко Борисов и на екипа му за работата.

„Изключително успешното председателство. Отлично. Мотото на вашето председателство беше „Съединението прави силата“. Това резюмира и начина, по който подходихте към председателството. Всяка секунда и всяка минута работихте така и за мен бе удоволствие да работя с Българското председателство. Построихте мостове, събрахте хора и в отделните отрасли постигнахте успехи. За всичко, което бе извършено, що се отнася до икономическия и валутен съюз, трябва да кажа, че е много важна модерницазията на правилата в далекосъобщенията. Това всичко се отнася до цифрова Европа, дигитална Европа. Със стимула на Мария Габриел и на Българското председателство цифровизацията напредна. Същото се отнася и до управлението на енергийния съюз. Работихте добре и по командированите работници – постигнахте повече от други в сложни за вас обстоятелства. Едно и също заплащане, една и съща работа, социалната политика в Европа – всички тези теми. Относно политиката за Западните Балкани – обсъдихме тази тема и в София, и във Варна. Навсякъде, където бяхме, присъстваше темата за Западните Балкани. Вие се погрижихте за това европейската политика да отрази и перспективата, свързана със Западните Балкани – тази тема да бъде по-добре разбрана“.

Юнкер благодари още на България и за защитата на външните граници на ЕС.

Комплиментите за европредседателството не трябва да ни заблуждават, защото Брюксел не може да си позволи друг тон. Това заяви президентът Румен Радев в момента, в който българският премиер Бойко Борисов отчeте в Европейския парламент в Страсбург резултатите от Българското европредседателство:

"И то във времена, когато протестите се множат, а властта не отговаря. Нещо повече - европейското председателство стана алиби за липса на отношение и за безразличие по тези проблеми. Мисля, че трябва България, властта, по-бързо да се освободят от еуфорията от този изкуствено граден образ и възможно най-бързо, телом и духом, да се върнат в суровата българска действителност".

Според президента Румен Радев българското председателство на Съвета на ЕС систематично е било употребявано за вътрешнополитически пиар. Президентът и външният министър участваха в конференция за равносметката от българското европредседателство.

Президентът Румен Радев критикува избора на приоритети на Българското европредседателство:

"Броят на целувките и прегръдките, броят на европейските лидери, позирали на Моста на влюбените, стотиците срещи и разработени документи накрая остават статистика. Западните Балкани останаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на обединена Европа".

Вицепремиерът Екатерина Захариева не се съгласи с оценката. Според нея най-големият успех на Българското европредседателство е, че страната ни е успяла да направи темата за Западните Балкани от свой национален, в европейски приоритет:

"Европейската комисия оповести дългосрочна и всеобхватна стратегия за страните от Западните Балкани. По-голяма конкретика от софийската декларация с дневен ред към нея, с пари на масата, мисля, че е повече от конкретика. България е и с изключително добра репутация след края на председателството си. България е показала, че може да води европейския дневен ред и да постига съгласие, защитавайки националните си, но и общоевропейските си интереси и след България Европа, някак си, въпреки оставащата разделителна линия за миграцията - все още изключително силна, изглежда много по-обединена".

Пред журналисти в Страсбург премиерът Бойко Борисов отхвърли критиките на държавния глава:

Поставихме си четири основни приоритета и постигнахме успехи и напредък по всички от тях. Това каза премиерът Бойко Борисов при представянето на резултатите от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз пред Европейския парламент в Страсбург.

Като най-голям успех на Българското европредседателство премиерът посочи вмъкването в дневния ред на ЕС темата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани:

„Заложихме на това, защото разбираме присъединяването ни към ЕС като условие на по-доброто развитие и сигурността на цяла Европа. Не може да има мир и просперитет на континента докато цяла Европа не бъде обединена“.

Срещата на върха в София на 17 май помогна на Атина и Скопие да разрешат спора за името, констатира Борисов и добави:

„Това е исторически момент и постижение, с което всички трябва да се гордеем. Следващата голяма стъпка беше миналата седмица, когато Съветът взе решение кога и как ще започнат преговорите за присъединяване на Република Македония и Албания. Разбира се, споразумението за добросъседство между България и Македония, което даде старта и отворихме темата“.

Премиерът отчете, че са постигнати 41 споразумения с ЕП от 105, които са били наследени.

"След своето европредседателство България ще продължи да работи за членството си в Шегненското пространство и еврозоната", заяви още премиерът Бойко Борисов.

На брифинг след изслушването в Европейския парламент премиерът Борисов заяви, че страната се е справила "прекрасно" с европредседателството:

В Страсбург започва сесия на Европейския парламент. В рамките на събитието утре премиерът Бойко Борисов ще представи резултатите от Българското европредседателство. 

Евродепутатите ще обсъдят и решенията от последния Европейски съвет, на който бе постигнат консенсус за миграционната политика на Евросъюза.

Лидерите на политическите групи в Европарламента ще оценят постиженията на Българско председателство в дебат с премиера Борисов и с председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер във вторник сутринта. Веднага след това в пленарната зала приоритетите на Австрийското председателство до края на годината ще представи канцлерът Себастиан Курц.

В пленарната зала ще има и дебат за резултатите от Срещата на върха на ЕС в края на юни, на която европейските лидери призоваха за споразумение относно политиката на миграция и убежище. В дебата ще се включи и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Пред евродепутатите визията си за бъдещето на Европа ще представи полският министър-председател Матеуш Моравецки, а следващият европейски лидер, който ще направи това обръщение в ЕП, ще бъде гръцкият премиер Алексис Ципрас по време на септемврийската пленарна сесия в Страсбург.

В дневния ред са и дебати по следващия бюджет на ЕС, преговорите по Брекзит и сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната.

В сряда тема отново ще бъде пакетът "Мобилност", когато предстои гласуване на преразглеждане на правилата на ЕС за автомобилните превози и товари.

Австрия пое от България шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. Премиерът Бойко Борисов предаде символично щафетата на австрийския канцлер Себастиан Курц на церемония на планинския връх Планай над австрийското градче Шладминг. На кратката церемония присъства и председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск.

Австрийското председателство ще работи за един силен Европейски съюз, заяви канцлерът Себастиан Курц. По думите му Австрия е страна, която изгражда мостове.

България обеща на Австрия подкрепа по време на председателство. Премиерът Бойко Борисов очаква приемственост между завършващото българско и започващото австрийско председателство. Борисов посочи нуждата от единство: „Нашето лого беше „Съединението прави силата“, символиката във вашето лого на австрийското председателство е „Европа, която защитава“, а ние можем да се защитаваме само когато сме единни“.

Българският премиер благодари за конструктивния диалог в Съвета, който е дал възможност да се насочи вниманието върху Балканския регион. Даването на ясен хоризонт за започване на предприсъединителни преговори с Албания и Република Македония постави основите за перспективата на целия регион, каза той и подчерта, че срещата на върха за Западните Балкани в София през май е изиграла много важна роля в този процес.

Австрийското председателство започна със среща на върха. Премиерите на България и Австрия и председателя на съвета на Европейския съюз бяха посрещнати на 1830 метра надморско равнище. Тримата проведоха кратки разговори на работна закуска.

Основен приоритет на консервативното австрийско правителство е сигурността в Европа, което включва ограничаване на нелегалната миграция и укрепване на охраната на външните граници. По тази тема е предвидена извънредна среща на върха в края на септември. Австрия ще работи за изграждане на по-ефективен Европейски съюз, който трябва да се откаже от ненужните директиви и да засили интеграцията във външната политика и в отбраната. Виена ще продължи да работи за интеграцията на страните от Западните балкани - район към който Австрия има траен политически и икономически интерес.

Във втората половина от председателството си Австрия ще настоява за среща на върха ЕС-Африка. Това заяви австрийският канцлер Себастиан Курц преди да приеме днес от българския си колега Бойко Борисов ротационното председателство в Съвета на ЕС.

„Вероятно през есента ще организираме среща на върха между ЕС и северноафриканските държави“, съобщи снощи Курц.

„Освен това обмисляме идеята, отделни страни от ЕС да водят преговори с държави извън съюза, но с отношение към миграционния проблем, от името на целия съюз. А причината е, че с тях някои членки на ЕС имат исторически обусловени тесни контакти. Ако подкрепим тази инициатива, включително и финансово, мисля, че можем да имаме успех“, обясни австрийският канцлер пътя, по който трябва да се създадат приемателни центрове за бежанци извън ЕС.

Курц още веднъж подчерта, че квотното разпределение на мигрантите е било неправилно решение.

„Решението е охрана на границите. Отдавна настояваме за този обрат, който се случи в Брюксел. Все още има държави, които не са съвсем убедени и мога само да се надявам, че няма да подкопаят този важен обрат в миграционната политика“, каза той.

Освен миграцията, третото австрийско европредседателство ще постави акцент върху преговорите за следващата многогодишна финансова рамка и Брекзит.

Специалният ни пратеник в Австрия Весела Владкова се срещна във Виена с журналисти и разговаря с тях за настроенията в страната.

Разследващата журналистка Нина Хорачек, шеф репортер на седмичника „Фалтер”, коментира, че „приемането на нови страни в ЕС за австрийците в момента изобщо не е на дневен ред“. „Нещо повече - дори управляващата коалиция не е единодушна по въпроса. Канцлерът Курц подкрепя разширяването на ЕС към Западните Балкани,но крайнодясната Партия на свободата е категорично против“, каза тя.

На фона на бежанската тема, която се превърна в най-дълбоката пропаст между страните от ЕС, Западните Балкани остават важни за Австрия, опонира Александра Демцисин, главен редактор „ЕС” в австрийската агенция АПА.

По въпроса с мигрантите Щефан Фосперник, главен редактор „Външна политика” в агенция АПА, коментира: „Ако човек само слуша канцлера, няма причина да не се съгласи с него. Проблемът е, че действията му не съответстват на изговорените намерения. От една страна иска да хвърля мост между страните в ЕС, които са на непримирими позиции. От друга страна обаче следва личната си амбиция и с прикрити ходове разклаща позициите на европейските си партньори“.

„За малка държава като България това действително е огромна възможност да попадне в световните медии, да попадне във фокуса на вниманието. За съжаление, дори като държава-председател България изключително малко присъстваше в чуждестранните медии. Това е много учудващо и е в голям дисонанс с вътрешната комуникация на правителството по повод видимостта на страната. Има няколко обяснения. Въпросите, които бяха на дневен ред в Европа, се разминаваха драстично с въпросите, които постави на дневен ред България. Това го отдавам на неопитност и до някъде на некомпетентност на самото правителство. Мисля, че българското правителство много се престара да поставя предварителни приоритети или може би гледаше с какво ще се справи по-лесно, а събитията ги застигнаха и задминаха“, коментира Златанова. Тя даде за пример днешния европейски съвет:

„Имаме миграция и убежище, Брекзит, реформа на еврозоната, търговска политика на Европа – по нито една от тези теми България няма никакъв принос по време на своето председателство“.

Според Златанова Австрия, която поема Европейското председателство, ще продължи по истински европейски дневен ред. Тя смята още, че са необходими са спешни мерки за мигрантите.

„Трябва да имаме вътрешна стратегия, наша българска, за това как ще се справим с новите правила за новия програмен период. Безспорно ще има нови правила и те е много вероятно да включат и върховенството на закона като условие за отпускане на тези средства“, коментира също Златанова. Според нея правителството трябва да приеме спешно Стратегия за усвояването на средствата от ЕС.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Симфония № 8, известна като "Симфония на хилядата“ от Малер, едно от най-мащабните произведения в музикалната история, е избрано да закрие българското председателство на ЕС – на 27 юни в НДК.
Първоначалната идея, заложена в заглавието на творбата, е на сцената да излязат 1000 музиканти.
На сцената в зала 1 на НДК ще излязат около 400 изпълнители под диригентството на Емил Табаков.

Маестро Табаков е дирижирал произведението през 1991 година. 27 години по-късно той отново ще застане на диригентския пулт, а в изпълнението ще участват 260 хористи, 140 оркестранти и 8 солисти от Австрия, Унгария и Германия.

Подготовката за представянето на Симфония № 8 на сцената на зала № 1 на НДК започва преди близо година. Софийската филхармония като организатор на концерта отправя покана към Симфоничния оркестър на БНР да се присъедини към мащабното събитие. По този начин в изпълнението на инструменталната част ще се включат 140 филхармоници. Внушително ще е присъствието на вокални състави - 100 деца, 150 певци смесен хор и 8 солисти.
В продукцията участват Националният филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и детският филхармоничен хор с диригент Славил Димитров, Детският радиохор с диригент Венеция Караманова и смесеният хор на БНР с диригент Любомира Александрова.
Начало 19 часа.

Концерта ще се излъчва пряко по програма "Христо Ботев"

Днес премиерът Борисов, заедно с българския еврокомисар по цифровата икономика Мария Габриел ще открие в София Дигитална асамблея 2018. Форумът е двудневен и ще се проведе в НДК. Събитието е най-голямото от календара на Българското европредседателство, посветено на цифровизацията.

Годишният форум на най-високо равнище, посветен на цифровизацията, събира в София представители на повече от 1000 заинтересовани страни за обсъждането на цифровата политика на ЕС и последствията от последните технологични разработки.

В два поредни дни експерти и политици ще дискутират теми, свързани с цифровите умения, киберсигурността, изкуствения интелект и цифровото бъдеще на Европа.

Сред гостите ще бъдат министри от държавите-членки на ЕС, както и от Западните Балкани.

Веднага след откриването ще бъде даден стартът на изпълнението на програмата в областта на цифровите технологии за тази част на региона.

33 милиона евро са средствата, които ще получи страната ни по програмата за “Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, за периода 2014-2021г.  В Бургас беше подписано споразумение по програмата от директора на „Националното координационо звено" към МС Иван Иванов и  Грете Одегаард от името на комитета на финансовия механизъм.

Средствата, договорени в новия програмен период, са два пъти повече, каза при подписването на споразумението заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков:

"С два пъти повече шанс за развитие на енергийната ефективност, възобновяемата енергия и енергийната сигурност в новия програмен период ще се съсредоточим да даваме отново 100 процента грант на общините, като абсолютно всички общини ще бъдат допустими по програмата".

През последните 10 години по механизма за икономическо сътрудничество в страната ни са финансирани над 800 проекта, заяви Иван Иванов. България е първата страна, която успява да подпише осемте споразумения на обща стойност от 210 милиона евро, допълни той:

"В този програмен период получаваме много повече от предишния. Мисля, че предишния сумата беше 165 милиона. По много успешен начин страната ни успя да идентифицира съвместно с донорските предизвикателствата, по които ще трябва да работим в следващите 10 години и го казвам от позицията на човек, който има общата картина, защото отговарям и за преговорите в рамките на кохезионната политика".

Събитието днес е част от официалната програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева призова националните парламенти на страните-членки на ЕС да подкрепят страните от Западните Балкани в европейската им интеграция. Това заяви тя на заключителната Конференция на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз в София:

"На 26 юни предстои съвет по общи въпроси, който ще разгледа и доклада по разширяване и се надявам, защото 2016-а година си спомняте, че нямаше заключения, Българското председателство полага всички усилия тази година да има заключения, които да дадат и да вземат решения за започване на преговори с нашите приятели от Скопие, след решаването за името, както и позитивен тон и препоръка за нашите приятели в Тирана".    От София външният министър на Македония Никола Димитров, ден след подписването на споразумението за името Северна Македония, отново напомни, че Скопие очаква покана за членство в ЕС и НАТО:
"Чакаме пред вратата на ЕС и НАТО твърде много години. За нас е важно да знаем, че веднъж намерили ключа, няма да има друга врата, която да бъде затръшната в лицето ни".

"Българската страна допринесе активно за постигане на целите, набелязани в програмата на триото Естония, България, Австрия. Българското председателство успя да постави основен акцент и да върне вниманието върху интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС. В този контекст разширяването на Съюза остава ключова политика, като главната цел е запазването на сигурността и просперитета на европейския континент".

Караянчева изрази надежда, че постигнатата подкрепа в националните парламенти и от Европейския парламент за процеса за разширяване ще бъде адекватно отразена от европейските правителства и на предстоящия Съвет на Европейския съюз.

Премиерът Бойко Борисов изтъкна като два ключови въпроса по време на председателството европейската перспектива за Западните Балкани и превенция за миграцията. Той призова за съгласие и подкрепа за страните от региона:

"Моля ви, да имате предвид, че ако сега не се помогне на Западните Балкани, след това ще е много късно, много късно и големите геостратегически играчи само това чакат. И Русия, и Турция, и Щатите, и Китай. Така че, ако не сме ние, Европейският съюз, най- лесният начин да се влезе в Европа е през Западните Балкани като сфера на влияние. Нищо не струва, смятали сме го - с магистрали, с жп линии, с пристанища, с дигитална инфраструктура, ще отиде за следващите 10-15 години не повече от 32-33 милиарда евро, а казват, че войната в Косово, в Сараево, в Мостар ни е струвала над 50 милиарда".

Борисов приветства подписването на договора между Скопие и Атина за името на Македония:

"Да, протести има, недоволни има, но всеки който наблюдава отстрани и разбира се с посредничеството на г-жа Могерини, комисар Хан, Матю Нимиц и разбира се, всички нас, това стана факт."

Премиерът Бойко Борисов поиска и по време на този форум всички външни граници на ЕС да се затворят и мигрантите да се пропускат само през контролни пунктове.

Министърът на европредседателството Лиляна Павлова съобщи, че предстоят преговори в края на месеца по реформата на Дъблинското споразумение за убежищата и по пакета "Мобилност".

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева призова националните парламенти на страните членки на ЕС да подкрепят страните от Западните Балкани в европейската им интеграция:

"На 26-и юни предстои Съвет по по общи въпроси, който ще разгледа и доклада по разширяване и се надявам. Защо е толкова важен? Защото 2016 година си спомняте нямаше заключения. Българското председателство полага всички усилия тази година да има заключения, които да дадат и да започнат, да вземат решение за започване на преговори с нашите приятели в Скопие след решаването на името, както и позитивен тон и препоръка за нашите приятели в Тирана."

От София външният министър на Македония Никола Димитров, ден след подписването на споразумението за името Северна Македония, отново напомни, че Скопие очаква покана за членство в ЕС и НАТО:

"Чакаме пред вратата на ЕС и НАТО от твърде много години. За нас е важно да знаем,, че веднъж намерили ключа няма да има друга врата, която да бъде затръшната в лицето ни."

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Виолета Ашикова.

Патрициански пир за душата сред естествения декор на Античния театър в Пловдив преживяха присъствалите на концерта „Сънят на Пилат” от Стефан Димитров.
Древните руини импонираха на вечната история за любовта, вдъхновена от романа на Булгаков „Майсторът и Маргарита”. Сред публиката имаше хора дошли специално от Варна и Стара Загора да чуят произведението. Те признаха, че специално за случая са препрочели романа – за да почувстват по-плътно музиката.

За жалост, диригентът титуляр Любка Биаджони беше възпрепятствана заради тежък здравословен проблем в семейството. Стефан Димитров и оркестър „София Симфоникс“, обаче решиха, че не могат да лишат пловдивската публика от музикалния празник. Спасението дойде в лицето на Георги Еленков, диригент на хора, който отлично познава произведението и е присъствал на всички репетиции. Мобилизацията от извънредната ситуация, желанието да представят „Сънят на Пилат” във възможно най-добра светлина, вдъхнови музикантите да извадят най-доброто от себе си. Стефан Димитров призна на финала, че е изключително доволен от различното темпо, продиктувано от атмосферата на Античния театър.

В началото той не пропусна да благодари на фондация „Ценности” на Антонина Стоянова, която защити проекта за спектакъла пред Националния фонд „Култура” и се нагърби с цялата организация по реализацията му. Той отдаде дължимото на спомощестувателите.
Самата Антонина Стоянова бе на първия ред в амфитеатъра в компанията на Богдана Карадочева, Алекс Алексиев, д-р Мария Арсениева и арх. Стефан Добрев.
Любопитното е, че самият Пилат Понтийски изслуша част от „Сънят на Пилат” онлайн. Изпълнителят на ролята на римския съдник във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови” – Христо Шопов бе сред потребителите на Фейсбук, които изгледаха откъси от живото предаване от Античния театър.

Небето също се включи в спектакъла като с няколко гръмотевици придаде допълнителен драматизъм на „Сънят на Пилат”, без да пророни и капка дъжд.
Концертът беше безплатен, тъй като е в рамките на културната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.

<iframe width="850" height="478" src="https://www.youtube.com/embed/Kg1XlT2Mg0E" frameborder="0" allow="autoplay; encrypted-media" allowfullscreen></iframe>

Европейският комисар по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел открива днес в София конференция за дигиталната свързаност и обмен между публичните администрации.

Форумът в НДК събира представители на държавни администрации и IT специалисти, които ще обсъждат как да бъде подобрена оперативна съвместимост на системите за електронно управление в страните от Евросъюза.

Събитието е в рамките на Българското европредседателство.

„Европейските компании са доста иновативни и с тези средства биха могли да създадат наистина добри условия, добри нови услуги и продукти. От друга страна, програмата "Еразъм плюс" предлага обмен на млади хора в цяла Европа. Тази програма ще има двоен бюджет. Най-добрата инвестиция е инвестицията в младите хора. Младите хора в цяла Европа трябва да могат да контактуват".

Лайтъл каза, че всички компании, включително и американските, ще търпят последствията от решението на Съединените щати, които въведоха мита върху вноса на стомана и алуминий от Европа, Канада и Мексико.

„Очакваме всички ангажирани в търговията да пострадат. Европалати насърчава и подкрепя споразуменията за свободна търговия във всички части на света. Смятам, че Доналд Тръмп върви по грешен път и това ще има лоши последствия и върху американските компании. Европейският съюз има ясна позиция - от една страна е единен, а от друга страна - рационален и разумен. Смятам, че така ще преминем през тази буря. Подкрепихме общата позиция на Евросъюза и смятаме, че ще бъде приета, но не става дума само за страните от Европа, но и за Китай и други страни. Тези страни ще се насочат към Европейския съюз, а това също може да бъде проблем за нас“.

Българското председателство на ЕС не само постави началото на разговорите по новата финансова рамка, но и постигна компромис по много от досиетата. По други, сред които общият дигитален пазар, все още няма единомислие, посочи министър Лиляна Павлова:

„Говорейки за четвъртата индустриална революция, говорейки за дигиталната трансформация, тя вече определено не е въпрос на избор, а реалност, към която колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-конкурентни ще можем да бъдем на глобалния пазар. Много е важно Европа да не бъде догонваща, да бъде в крак с тенденциите, с технологиите ако не и изпреварващи“.

Сред обсъжданите теми бяха и потребностите на пазара на труда и свързаните с това умения и квалификации на младежите. Изискването нуждите на трудовия пазар да съответстват на образователната система е проблем не само пред България, посочи вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева:

"Трябва да развиваме в образованието предприемаческия дух и общите умения, а в същото време да създадем такива системи, които да предопределят и бърза преквалификация, и учене през целия живот. Всички образователни системи в света са изправени пред това как да пригодим тези системи, така че да отговорят на все по-бързо променящия се свят и изискванията на пазара на труда".

За първи път в проекта за многогодишната финансова рамка на Европейската комисия има програма, която да подпомогне бизнеса, посочи в допълнение министър Захариева и цитира сума от над 28 милиарда евро, което е двойно увеличение на парите. Тя допълни, че са необходими допълнителни мерки за изграждане на общия цифров пазар:

"Дори да премахнем бариерите, граничните пречки пред дигиталния бизнес, няма как да се случи истински цифров пазар без уеднаквяване и работа по защита на клиентските данни, авторските права и ДДС по отношение на тези услуги". 

Събитието е част от програмата на Българското европредседателство.

Австрия ще поеме от България председателството на Съвета на ЕС със среща на върха на 30 юни. Тя ще се проведе в австрийските Алпи със спектакъл с множество атракции.

Под мотото "Здравей, Европа" е организиран тържественият акт, на който българският премиер Бойко Борисов ще предаде ръководството на Съвета на ЕС на своя австрийски колега Себастиян Курц.

На церемонията се очакват около 7000 гости, които ще участват на семеен алпийски пикник.

На алпийския стадион ще бъде организиран голям концерт с известни лица от шоубизнеса и състави от европейските страни, а официалното предаване на председателството ще се извърши под върха Планай, висок 1 906 метра, край местността "Приказна поляна".

Темата за сигурността, борбата с терористичните атаки, организираната престъпност и миграцията, е сериозно предизвикателство и Българското председателство на Съвета на ЕС допринася за намирането на решение по тези проблеми. Това каза министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова на откриването на международната икономическа конференция "Vrana Economic Council 2018" в двореца "Врана". 

"Като държава на кръстопът, България трябваше да погледне извън своите граници", каза Лиляна Павлова:

"В дебата, когато формулирахме и анализирахме общоевропейския дневен ред, искахме българският принос в общоевропейския дневен ред да бъде специален, да бъде не само запомнен, но да има дългосрочно значение и вярвам, че успяхме".

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в новия програмен период след 2020 година ще обсъждат министрите на земеделието в София. Председател на срещата ще е българският министър Румен Порожанов.

Акцент в разговорите на земеделските министри по време на неформалното заседание ще бъде и обновяването на поколенията в земеделския сектор. Отсега се знае че в новия бюджет на ЕС се предвижда парите за земеделие да бъдат намалени,  като за България се обсъжда малко под 1 процент. Разговорите ще продължат и утре със срещи на високо ниво по време на четвъртата годишна конференция за финансовите инструменти в рамките на Европейския фонд за земеделие и развитие на селските райони. Участие в срещата ще вземе и еврокомисарят Фил Хоган. Предвидени са изказвания на вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка и на главния изпълнителен директор на Европейския инвестиционен фонд. Покана за участие е отправена и към премиера Бойко Борисов. Вчера земеделските министри, придружени от чужди журналисти, посетиха българска биоферма за зеленчуци и винарна.