Борбата срещу дискриминацията е основна цел на ЕС

Закони за равни права на жените и мъжете съществуват още от самото начало на Европейската общност. От 70-те години до днес общо 17 заканодателни акта са били приети с цел да осигурят жените и мъже да бъдат третирани справедливо и равнопоставено на работното място. Тези закони обхващат широк диапазон от области, включително  равнопоставено отношение при кандидатстване на работа, защита на бременни работнички и майки-кърмачки, правото на отпуск по майчинство и правото на отпуск за гледане на дете. Милиони жени и мъже в Европа се ползват от тези права всеки ден, но малцина от тях знаят, че зад този закон стоят усилията на ЕС. Бобата срещу дискриминацията на работното място е и борба срещу всички останали форми на тази дискриминация. Към законите за равни права на жените и мъжете бяха добавени нови закони на ЕС от 2000г., които забраняват дискриминацията на други основания. Съгласно тези нови нормативни актове е незаконно да се проявява дискриминация срещу лице поради расов или етнически произход, религия и убеждение, полова ориентация, възраст. В България въпросът беше обсъден от синдикатите и представители на комисията по защита от дискриминацията.

Според Анели Чобанова, член на комисията, тормозът в България се проявява най-често при частните работодатели. Тормозът е най-чест, когато работодателят иска да се отърве от някой работник. В публичната сфера проблемът също е често срещан, като най-потърпевши са учителите. В Закона има вратички, които позволяват неудобните преподаватели да бъдат отстранявани: "Проявява се на чисто формална основа възрастовата дискриминация що се касае до ранното пенсиониране на учители. Това е масова практика. Най-лошото е, че работодателите, т.е. директорите на училища злоупотребяват с дадената им правна възможност, за да може на чисто лична основа да освобождават учителите, които чисто формално са навършили определената възраст", казва Чобанова. Според нея половата дискриминация е по-рядко срещано явление. Има оплаквания и от хората с увреждания: При един от случаите при конкурс за заемането на определена длъжност всички кандидати са допуснати след кандидатстването по документи, тъй като са отговаряли на изискванията. Когато идва ред на интервюто, обаче се вижда, че едната от кандидатките е незряща, поради което не е допусната до конкурса. От комисията е постановено, че това е акт на дискриминация и съответното длъжностно лице е задължено да повтори конкурса. 

/10.2009/