Задължителното гласуване и идеята за «Белия вот» (Blank ballot) в Европа и в България


Възможно ли е даването на изборна тежест на протестния вот чрез отнемане на «мандати» да доведе до празни столове в парламента, а съответно и до по-малко депутати, които да тежат върху държавната хазна? В някои европейски страни от години има движения за “белия вот” и дебат върху приложимостта на тази идея. Разговаряме с координаторката за България Лидия Денкова /координатор за България на инициативата "White vote" и Даниел Пейчев от Българска асоциация по изборни системи - БАИС по въпроса дали идеята за задължителното гласуване може да отвори вратата и към дебата за т.нар.  "Бял вот".

Преди дни българският президент Росен Плевнелиев предложи референдум за изборните правила, който да се проведе заедно с изборите за Европейски парламент през май 2014г. Малко по-късно той допълни предложението и с идеята изборите, местни, национални, да се използват за допитване по важните въпроси до суверена-народа.

Предложението идва в момент на драматично растящо недоверие в политическите партии и в партийния елит и в контекста на неудовлетворените граждански искания за промяна в изборната система и сериозна изборна реформа, още от протестите през февруари 2013, довели до предсрочното падане на правителството на Бойко Борисов,

На предсрочните парламентарни избори в средата на май 2013г. 2,7 милиона български граждани избраха новата власт, т.е. с гласовете на по-малко от половината от всички избиратели. Скандалите отблъснаха стотици от урните. «Не виждам за кого да гласувам» е израз, който чуваме често. Какво да прави човек, ако няма за кого да гласува е важен въпрос. Освен баналното негласуване, обаче може да има по-интересни варианти.

Протестният вот – пускането на празна или невалидна бюлетина – е широко разпространена алтернатива на отказа от гласуване, която някои страни решават да институционализират в избирателната си система. В Украйна на президентски избори може да гласуваш "против всички". Бойкотът чрез празна /бяла/ бюлетина е популярен и в страните със задължително гласуване, тъй като така се избягва санкцията за негласуване. Белият вот, познат също като voto en blanco, (es); blank ballot (eng); vote blanc (fr) бива описван и като "None of the Above" /нито един от предложените кандидати/ глас.

Даже когато става дума и за страни без задължително гласуване този «празен/бял» вот не може да се смята за безразличие. Налице е гласоподавател, който отива до изборната си секция, губи си времето да гласува, не отива за гъби, но гласува като зачерква всички, или с друг показателен израз “срещу предложените кандидати”.

Има ли смисъл – може да се запитате? Ами може и да има... представете си например, че всеки 10-ти гласува така, и ако в парламентът има 240 места, 10-те процента празни/бели бюлетини остават неразпределени. 24 депутати по-малко ще заемат депутатските скамейки, ще взимат депутатски заплати и ще харчат пари на данъкоплатеца.

Ако това ви звучи като изборна фантастика, е време да ви разкажем за движението за Белия вот, което намира почва в някои европейски демокрации и то с исторически традиции.

Европейският контекст може да се опише накратко с израза, използван от изследователката Антула Малкополу в нейния анализ за изборите през 2009 година, озаглавен  «Изгубените гласове», като гостуващ анализатор в Center for European Policy Studies CEPS в Брюксел.

Участието в изборите за европейски парламент постоянно намалява от 62% през 1979 г. до 43% през 2009 година. Проблемът е сериозен, защото отказът от гласуване намалява легитимността на самия Европейски парламент и на Европейския съюз като цяло.

Една от тактиките за повишаване на избирателната активност е провеждането на други избори в същия ден на изборите за ЕП.  В Литва през 2004 г.,  избирателната активност скача когато европейските избори съвпадат с президентските избори и драматично спада през 2009 г. , когато няма други избори. Същото става в в Латвия ( 53,7 % ) и Дания ( 59,54 % ), където референдумът за Закона за наследство впечатляващо въздейства за вдигане на избирателната активност за ЕП. Идеята да се синхронизира изборния ден за евродепутати с други важни национални, местни избори или референдуми води до по-висока избирателната активност .

Други решения са гражданско образование и намаляване на възрастта за гласуване, както в случая с Швеция. Естония експериментира с електронно гласуване, и то доведе до значително увеличаване на участието с впечатляващите 17% , от 26,83 % до 43,9 %.

Другите технически и политически средства в различни европейски държави за улесняване на гласуването включват гласуване по пощата (Германия), чрез пълномощник (Холандия), чрез куриер (Швеция) или предварително (Швеция , Финландия , Литва).

Най-ефективният и евтин механизъм за по-висока избирателната активност е задължително гласуване. Четири страни от ЕС прилагат задължително гласуване: Белгия, Люксембург , Гърция и Кипър, като избирателната активност варират от 53% до 91 %. Прилагат се и различни системи на стимули и санкции. Заради задължението за гласуване в миналото в Холандия, Австрия и Италия се наблюдават по-високи нагласи за гласуване.

Основно възражение срещу задължително гласуване е, че то нарушава принципа на свобода. Интересен е казусът с даването на съд на “Задължително гласуване,” заради нарушаване на основни човешки права по чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека. В един прочут случай от 1971 г., известен като случая XV Австрия (Application номер 4982/71 ) Европейският съд по правата на човека постановява, че задължителното гласуване не нарушава основните свободи , тъй като  е задължително единствено отиването в избирателна секция, но избирателят  е свободен да не гласува за нито една партия вътре с пускане на празна или невалидна бюлетина.

Възможността за неучастие с празна бюлетина е особено подчертана във френския законопроект 2008 , като форма на легитимно възражение по съвест. Но за противниците  на протестния или белия вот то повдига още един проблем. При задължителното гласуване може да се стигне до излишък на невалидни или празни бюлетини  или до екзотично и необмислено гласуване за «странни птици», като гласът за “трети кандидат” в двупартийни системи, за приказни персонажи от комикси като Мики Маус или Доналд Дък, странни партии свързани с някаква страст/бира или торенти/, или пък кандидати от крайно-дясното или крайно-лявото поле.

Проф. Лидия Денкова е координатор за България на Движението «Бял вот». На предишните европейски избори през 2009 година, тя беше част от една европейска листа  на граждани, които искаха да се проведе европейски референдум с предложението да се признава гласуването с бяла бюлетина и да й се даде електорална тежест.

«Одобрявам идеята на българския президент за референдум, но на въпроса «за» или «против» задължителното гласуване, съм против» казва проф. Денкова. Във Франция отдавна се обсъждат различни технологии как да се чуе гласа на негласувалите или отвратените, вместо този вот парадоксално да се добавя в кюпа на най-голямите партии. «Белият вот ще даде шанс да избирателите да притеснят твърдите ядра на партиите, да събудят демокрацията и да отрезвят политиците», така проф. Денкова отговаря какъв ще е ефектът, ако се заложи механизъм празните бюлетини да отнемат от местата в парламента – например при 10 процента бял вот, 24 места от 240-членен парламент да останат незаети.

Трябва обаче добре да се обмисли възможността «белият вот» да канализира протестното гласуване и да го отклонява от реалната опозиция в посока на «празно символно» място, както според критичните анализатори на руската политика може да стане с връщането на графата «против всички» в изборната бюлетина, въведена от Елцин пред 1993 и отменена от Путин през 2006. Идеята за връщане в Русия на опцията «против всички» на изборите /без президентските/, според някои анализатори се лансира, за да се отклонят гласовете за опозиционни фигури както в случая с Алексeй Навални например.

Даниел Пейчев от Българска асоциация по изборни системи (БАИС) припомни, че февруарските протести през 2013 в България, които събориха предсрочно българското правителство, искаха сериозна промяна на политическата и изборната система, мажоритарно гласуване, намаляване на броя на депутатите, електронно гласуване…. Тези искания бяха отчетливи, но не доведоха до сериозен ангажимент на новите управляващи да ги включат в новия Изборен кодекс, който се работи в момента. Според Даниел Пейчев "идеята за задължителното гласуване трябва да се постави като питане пред Конституционния съд".

Въпросите обаче са важни и за предстоящите в България избори за Европейски парламент и за националните избори, защото ако хората са отвратени от изборния процес, няма как да правят нещо по-различно от “отвратителна" демокрация.