Залогът "Украйна" и ролята на България в Европейския процес

| обновено на 09.06.14 в 16:21


Темата за енергийната политика тази седмица беше важна не само за България, но и за Европа. Големият въпрос е доколко тази тема отваря нови разломи в европейския проект и доколко напрежението между Русия и Украйна засягат в дълбочина европейския проект.

Срещата на седемте тази седмица в Брюксел беше първата след отмяната на онази, която трябваше да се случи заедно с Русия във формата Г-8. Той пропадна заради навлизането на руски войски в Крим  и светът се върна към формата Г-7. От програмата Евранет Плюс го определиха в кратко заглавие "От Сочи до Брюксел и от Г-8 до Г-7". От Брюксел чухме и острите послания на европейските лидери към Кремъл и настояването руският президент Путин да признае новоизбрания украински президент.

Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради несъобразяването на "Южен поток" с европейските правила. Тази седмица стана ясно и че в списъка на САЩ за санкции срещу отделни лица и компании свързани с руската държава влиза и компанията "Стройтрансгаз", която спечели конкурса за  "Южен поток" в България, въпреки предупрежденията на Брюксел, че конкурсът не отговаря на европейските правила.

Точно тази седмица лекция в София изнесе големият анализатор на отношенията Европейски съюз - Украйна - Русия Тимъти Снайдър. Темата на лекцията му е съзвучна с големите въпроси пред ЕС днес, а именно Русия-Украйна и Европа. 

Тимъти Снайдър е професор в Университета в Йейл и в Института за хуманитарни изследвания(IWM), Виена, гост професор в много европейски университети. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста.  Най-известната му книга е: „Кървавите полета. Европа между Хитлер и Сталин” (Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin, 2010), преведена на 12 езика, в която той отделя много страници на глада в Украйна, предизвикан по заповед на Сталин, както и на подялбата на Полша между СССР и нацистка Германия.

В лекцията проф. Снайдър говори за историческата преломна точка, в която се намират Европа и България днес. Преломна - защото става въпрос за две възможни алтернативи - между европейския проект, залегнал в конструкцията на ЕС и Евразийския проект.

"Намираме се в преломен момент, защото Европейския съюз вече има алтернатива. Досега за добро или за зло, той беше без алтернатива, както например политиката на свободния пазар в САЩ няма алтернатива... А когато човек е свикнал да няма алтернатива, е трудно да й се противопостави. Подобно на тийнеджър в пубертета, мислим, че има един възможен бунт - срещу родителите, без да си даваме сметка за враждебните сили в големия свят. А всъщност ЕС  вече не е единствен в света, и този съюз вече има враг. Този враг вече работи усилено отвътре в ЕС чрез крайнодесните и отвън чрез Евразийският проект. В евразийството става дума не толкова за Русия и за Украйна, а за Европа. Всъщност става дума за нещо по-голямо от Европа, за разваляне на целия модел на съжителство и начин на живот, който създава европейския проект като такъв" - казва проф. Тимъти Снайдер.
Според проф. Снайдър  кризата в Украйна се превръща в залог за бъдещето не само на Украйна, но и на Европа, защото става дума за това дали ще надделее модел на политика при който не се зачитат границите. В историческия контекст "зад твърдението на Русия, че Украйна не съществува като държава, се крие един друг аргумент, че Европа не съществува".

"Това, което е заложено на карта е дали европейският разказ ще продължи, защото ако Украйна се разпадне, Европа ще я последва", смята проф. Снайдър.

"Знаем какво иска Москва, а именно Европейският съюз да бъде отслабен така, че да няма общи европейски политики - обща външна политика, но това което е по-важно - обща енергийна политика. Задачата на руската външна политика е да продава руски природен газ и нефт на тези европейски страни, които нямат други алтернативи източници и нямат избор".

Проф. Тимъти Снайдър описва подробно подкрепата, която политиката на Путин получава от европейските евроскептици и крайнодесните в Европа. 

"Това, което европейската крайна десница получава от Русия е модел, който да следва, водеща фигура, а вероятно и финансова подкрепа, но също така и възможността всички тези антиевропейския усилия да доведат да успешен край. Проблемът обаче е, че ако всичко това проработи, хората гласували за крайнодесните партии ще се окажат в условия доста по-неблагоприятни от досегашните. Всеки, който гласува за крайната десница приема като даденост върховенството на закона и просперитета в Европейския съюз. Тези придобивки обаче сега са под въпрос, ако Русия наистина успее и Европейският съюз се разпадне, гласоподавателите

Проф. Тимъти Снайдър анализира  лекотата, с която руската пропаганда прави противоречиви послания, например, първо обвинява временното ръководство в Украйна в антисемитизъм и във фашизъм, и в същото време обявява Евромайдана за резултат на капиталистически, или както го наричат в много руски медии, "еврейски" заговор.

"Руската пропаганда експлоатира старото разделение между фашисти и антифашисти като казва - враговете ни са фашисти, а ние сме антифашисти. Това е много силен аргумент, той поставя доброто на наша страна, злото на другата. Проблемът е в това, че самата Русия се е превърнала в крайно-десен режим и се заиграва с фашизма. Също така украинците, които, според Кремъл, би трябвало трябва да са фашисти избраха сравнително умерено правителство. Крайно-десните и фашистите са в по-малка степен заплаха в Украйна отколкото в Русия. По-малка заплаха са в Украйна даже в сравнение с повечето страни в Европейския съюз".
Според проф. Тимъти Снайдър "Кремъл и неговите пропагандатори смятат европейците за твърде глупави да забележат противоречията - че Русия е крайно-десен режим, Русия подържа крайно-десните в Европа, а крайнодесните се противопоставят на Украйна. Москва се е превърнала в нещо като световен център на на едно възраждане на популистките и крайно-десни настроения, докато в същото време критикува враговете си, че са фашисти. Това е очевидно противоречие".

На въпроса дали мисли, че върху  България лежи сериозна отговорност в този преломен момент, проф. Снайдър потвърди:

"Да, в момента София е може би най-важното място в тази ситуация. Русия идеологически поддържа европейската крайна десница и радикалната консервативна политика с цел да руинира Европейският съюз. На практика обаче икономическата причина поради която Кремъл иска  ЕС да се разпадне, е за да няма обща европейска енергийна политика. Така Русия ще може да си продава природния газ според различни двустранни договорки и да упражнява натиск. Тоест Русия използва интелектуалните оръжия на идеологията и пропагандата, просто за да продава природни си ресурси. Русия се опитва да унищожи най-успешния експеримент за политическа и икономическа интеграция в цялата световна история само за да може да продава природния си газ по удобен за нея начин".

Попитан, дали политическият елит трябва да поеме отговорност за посоката, в която е тласнал развитието на България проф. Снайдър заяви:

"Разбира се, в България това е важен въпрос. Може ли хора, които се определят като социалисти и се позиционират в ляво да подържат сериозно проект, чиято цел е малка група хора да направят лесно много пари чрез продажба на природен газ (въглеводороди)".

Според проф. Снайдър българската държава не е изправена пред дилема, по-различна от тази, която стои и пред Европа в момента, а именно: "искаме ли да продължим с проект като Европейския съюз, който все пак се опитва да постига доста от целите на лявата политика, като например, социалната справедливост и опазването на околната среда, или да захвърлим всичко това, за да може някакви руснаци и техните частни контрагенти да направят много пари". 

Според проф.Снайдър социализмът няма нищо общо с подобни частни проекти, използващи държавния ресурс, които са "нещо по-скоро идващо от десния политически спектър".
В заключение той казва:  "Мисля, че в България както и в Европа, хората в ляво трябва да се запитат могат ли да са социалисти, ако помагат на шепа руски олигарси да направят много пари на цената на разрушаването на един проект, като европейския, който е позволил на хората да живеят в мир и просперитет".
Цялото интервю на Ирина Недева с проф. Тимъти Снайдър можете да чуете в звуковия файл.

Още европейски теми:

www.euranetplus-inside.eu