Европейската външна стратегия и Черноморският регион

Автор:


"Неблагодатен кръстопът - Черноморският регион и Европейския съюз" - книга с аналитични текстове по тази тема беше представена на международния форум за ЕС и неговите съседи в София.

Какво се случва с  т.нар. Регионално сътрудничество на ЕС в една променяща се глобална картина?  Този въпрос задаваме на Луиза Славкова от Софийска платформа, която заедно с Европейския съвет за външна политика беше съорганизатор на форума.

Не можем да кажем, че темата за регионалното сътрудничество е помръкнала, но наистина регионалното сътрудничество достигна пик в началото на 90-те години, когато след десетилетия на съперничество се роди нов световен ред, базиращ се върху партньорството и доверие. Днес обаче се връщат непрежения от нов характер. Нещо не е същото - каза Луиза Славкова. Затова е нужно и да се осмислят наново позициите на ЕС по отношение на съседите от Черноморския регион.

От стратегията, писана през 2003 година досега можем да кажем, че само морето е същото - нищо около него не е, особено след анексирането на Крим и то в ситуация , в която виждаме как ЕС се обърна към вътрешните си кризи, Турция - към проблемите на юг, а САЩ направи завой към Азия.

Важно е ЕС да има ясна позиция спрямо съседите си на изток за да може да им предложи реалистичи перспективи за сътрудничество.

Алида Врачи, директор на Тинк-танка Популари от Босна: Би ли било възможно съчетаването на новата стратегия с онази за Западните Балкани? Защото това е един наистина ужасно остарял документ. Той не кореспондира с нищо, което се случва в света днес.

Друг глас, свързан със Западните Балкани напомни: Всъщност трябва да осъзнаем, че процесът на интеграция и трансформация се случва в същите политически структури, които се възползваха от войната и от правитазияцията на публични ресурси, както стана в страните от бивша Югославия.  Адмирираме подхода на ЕС да влезе вертикално и да провокира дебата за това какво се случва не само с обичайните физиономии - мутрите които са в столиците, но и с гражданското общество. Само ако ЕС настоява за върховенство на закона в страните от Западните Балкани, и само ако настоява за единни стандарти,  ще успее да спре маргинализацията, на която са подложени всички, които не са част от богатите и властимащите днес. Мигранти в Европа са не само хора от Африка и Азия, но и от Балканите. Умните хора от Западните Балкани избират между това да останат в страните си и да се присъединят към едни на практика криминални предприятия или да напуснат и да се опитат да бъдат независими  и да живеят с достойнство като част от интелектуалните мрежи на Европа.

От анализаторите в Западните Балкани се чуват гласове на съмнение, че ЕС иска да се ангажира наистина с присъединяване даже и след петте години замразяване на процеса:

Европейският съюз не е много ясен в комуникацията на своята политика за разширяване. Вероятно защото не се чувства и достатъчно единен в своята политика. В Сърбия например чуваме доста различни послания от различните европейски столици, когато става дума за Русия, Косово или отварянето на съответните глави в процеса на присъединяването. Би било наистина по-полезно да има яснота, единство и последователност в европейската външна политика. Доминиращото чувство на Балканите е че ние не сме виждаме като желани от ЕС , честно казано това е чувството.

Според Хедвиг Морган от Европейския фонд за Балканите: Ясно е, че процест на европейска интеграция се нуждае от нова енергия. Оламе не е ли време да се сложат на масата нови "моркови", към съществуващите вече "тояги", тоест да им и някакви блага, които да се свързват с процеса, още преди самото действително присъединяване. Има ли идея за това как подобни придобивки да бъдат включени в процеса.

Опасенията на Западните Балкани резонират и към Черноморските съседи на ЕС.

Според Гия Нодия от Грузия: ЕС не разбира достатъчно, че малките игри,  може би не са толкова малки геополитически игри в голямата картина. Разбирам тази идея за голямата Европа от Вестфалски тип в която всички печелят от сътрудничеството и никой не понася загуби. Да, НО! Как се справяте когато трябва да играете спрамо протагонисти, като Русия, които всъщност не вярват в подобна философия на модела "всички да спечелят, никой да не загуби".  Може би те също вярват във ваизмоизгодния модел - да спечелят и двете страни, но по един по-различен начин, както може би и тези от Ислямска държава могат да повярват във взаимната печалба след като светът се превърне в глобален Халифат. Робърт Хукър, който също вярва в модела на взаимната печалба казва, че планетата може да се спаси само ако се трансформира в нещо като ЕС, тоест този модел от европейски, да стане универсален, но как ЕС ще се справи с тези геополитически актьори които не вярват във формулата на взаимната печалба. Как ще общувате с такива актьори на международната сцена така, че да не загубите срещу тях.

Контрастен е гласът, който чуваме от Армения. Ричард Гирагосян е американски арменец, който създава един тинк танк в Армения:  "Стратегическата сделка с Иран е действителният обрат в играта. Иран е демонстрация на европейска стратегия, и затова питам дали  това е приложимо като лост към стратегията за външна политика от съседи към съседи, в Източното партньорство и всъщност ... има и нещо което е ключово - пробивът с Иран се случи и заради Русия, а не въпреки Русия."

Според турските участници във форума пък не бива да се пропуска съвсем новият елемент в картината, който добавя светлината в турско-амренските отношения. Въпросът за Кипър пък може да се разглежда като казус, който да помогне в други горещо нерешени докрай казуси като Косова според тях.

Румънката Анка Мехалаке предположи, че Европейският енергиен съюз би дал отговор на повечето въпроси, но само ако:"имаме предвид, че енергията служи не толкова за партньорството и сътрудничеството, колкото за разделението и конфликтите в света днес. Достатъчно е да видим какво се случи с Южен поток, който се превърна в Турски поток и разделя страните в ЕС на практика. Как изглежда това на Бюрксел? И ако виждате енергията като възможност, как ще я развиете, а ако я виждате като препятствие, как ще го преодолеете?

Неизбежна тема, особено когато говорим за обрати в геополитическата игра,  в общата картина на регионални тревоги на ръба на ЕС е Украйна.

Според Ирина Солоненко от Украйна е нужно:

Да си спомним Грузия. И да помним, защото може би Украйна не е краят на историята, не е краят на играта и не е последната игра, защото не беше и първата. Може би трябва да мислим сега за да предотвратим нещо още по-лошо да се случи. Според мен просто ЕС реагира, но едва след като вече има действия на Русия. Русия е проактивна- а Европа реактивна. Русия задава дневния ред, прави определени стъпки, Европа реагира. Не виждам стратегия от страна на ЕС. А ми струва, че в казуса с Украйна, Европа просто трябваше да начертае една червена линия. и тя да се обясни и Русия да знае, че ако я прекрачи край- няма повече "игра", че ще има още повече санкции или нещо друго, незнам. Има ли изобщо нещо като стратегия?

 Целия материал на Ирина Недева можете да чуете в звуковия файл.

Още европейски новини:

www.euranetplus-inside.eu




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!