Преходът от образование към заетост - по-труден в България в сравнение с другите европейски страни

| обновено на 06.10.15 в 17:41
Автор:


Трансформирането на българския пазар на труда от държавен социализъм към пазарен капитализъм оказва силно влияние върху прехода от образование към заетост сред младите хора. Много от завършващите своето образование в България рискуват да не се реализират на пазара на труда и да изпитат негативните последствия от социалното изключване. Голям процент от безработните хора принадлежат към малцинствен етнос, като особено проблематична е ситуацията на ромите, чието ниво на образование и квалификация остават много ниски.
 
Въз основа на международни сравнителни анализи на данни за България и на резултати за Швейцария и други европейски страни, изследването показва както силните страни, така и недостатъците на българската система за преход от образование към заетост.
 
Проф. Кристиян Имдорф от университета в Базел, Швейцария е ръководител от швейцрска страна на социологическото проучване за този ключов преход: Идеята е да съберем данни за първи път в България по процеса от напускането на училище до трудовия пазар. Интересно е да видим доколко трудовата им реализация е част от пътека, отворена от образованието. До този момент нямаше подобно изследване. А е важно да се знае как образователните степени, сертификати, дипломи са свързани с трудовата заетост и дали водят до успешно, или неуспешно, включване в трудовия пазар.  
 
Проф. Румяна Стоилова, социолог и директор на Института за изследване на обществата и знанието също сподели, че резултатите би трябвало да накарат законодателите в България да се замислят сериозно за политиките в областта на образованието.
 
Образованието в България вместо да смалява социаните различия ги увеличава, умножава, засилва. Има огромно значение къде си се родил, дали семейството ти има шанс да те изпрати в добро умилище или не. Това е по-важно от степента: дали си завършил само основно, или имаш средно образование.  Въпреки че, безработицата сред младежите нарежда България в средата на европейските държави, страната е на първо място по брой на младите хора, които нито учат нито работят, нито се обучават, така наречените NEET's.
 
За разлика от повечето европейски държави, в които колкото по-висока образователна степен се постига, толкова по-успешна е трудовата реализация и сътветно заплащането на труда, в България се оказва, че има огромни разлики когато се сравняват училищата в хоризонтален разрез. Всичко зависи от това кое средно училище си посещавал например.
Големи са различията и по региони: в Северозападна България е най-високият процент от преждевременно напуснали образованието си - 21%, докато за Югозападния регион процентът е значително по-нисък - 6 %.

Сравнителният анализ показва и че България е сред страните в ЕС където неравнопоставеният достъп до висше образование, причинен от социално-икономически неблагополучия е изключително висок.

Въпреки високият процент жени, които учат висше образование, с който България се гордее, по-внимателният разрез показва цначителни полови различия сред по-бедните слоеве от населението, където драматично нараства отпадането на момичетата още в хода на средното образование. С други думи там където има процентна равнопоставеност между мъже и жени отново можем да говорим за по-висок социален произход и по-благосъстоятелни семейства.

Друго ключово различие вътре в системата на средното образование е тази между училища, които приемат с изпит и такива, които са на общо основание. Това води до допълнителна сегрегация.

Безработните висшисти, както и нископлатените, работещи под квалификацията си висшисти са също феномен. Това обяснява и защо емиграцията се вижда от мнозина млади хора като единствен път за реализация.
 
Сериозен проблем е и разминаването между сертификат, дипломи и трудова заетост на базата на придобитата специалност или професионална квалификация.

Често на дипломите се гледа като на непотребни дипломи, ако с нея или без нея все е еднакво трудно да се намери работа точно по специалността.

Дуалното образование може да има положителен ефект, само че ако се прави разумно и ако е достатъчно гъвкаво. Ако не е така може да  се окаже, че в последните две години от средното образование този модул готви професии, които може след време да се променят драстично или даже да изчезнат. Дуалните модули трябва да бъдат с отворен изход, а не да дават възможност само за трудова реализация и да спъват изхода към висше образование, както се е случвало в страни като Германия или Швейцария.

Още европейски новини:

www.euranetplus-inside.eu