Мигрантският натиск и компромисите, които ЕС е готов да направи

Европа отново е поставена на изпитание под натиска на мигрантската криза, чийто „регулатор“, може би се оказва днешна Турция. Поставена ли е в „шах“ евродипломацията от капризите на турския президент Реджеп Т. Ердоган, поискал съвсем открито привилегии, за които редица държави трябва да полагат дългогодишни тежки „изпити“?  

Докъде е склонен ЕС да направи отстъпки и в кое остава непреклонен, каква е ролята на България в този процес – коментира Весела Чернева, ръководител на българския офис на Европейския съвет за външна политика.

"Аз мисля, че фразата за „проникване на Турция в сърцето на Европа“ е пресилета,  тук става дума по-скоро за политическата подкрепа на Ердоган и за свободата на турците да пътуват из Европа. ЕС по-скоро е някакъв тип орган, който да признае неговата сила и неговата мощ" - казва тя.

Дали Турция ще получи визова либерализация ще зависи от 72 условия, и едно от тях засяга  справянето на страната с тероризма, като трябва тук да кажем, че възприятието в Европа за тероризъм и възприятието на Турция много се различават.  Ние в Европа мислим за тероризма преди всичко като запплаха от радикален ислям. Докато в Турция по-скоро става дума за заплаха от кюрдски тероризъм. И затова, когато  ЕС поиска от Турция да промени, ако щете, гражданския контрол върху борбата с тероризма, това  отива много дълбоко в тяхното разбиране за национална сигурност, национален суверенитет.  Тоест, всякакво споразумение с Турция ще минава през минимални компромиси от страна на ЕС.

Ако споразумението между Турция и ЕС все пак не проработи,  то тогава ЕС наистина трябва да има „План-Б“ - допълва Чернева.  И това е момента, в който България трябва да си даде сметка за това, какъв е нашият интерес в процеса на справяне с бежанската криза през втората половина на годината.  Нашите усилия трябва да се съсредоточат върху интеграцията на тези хора и използването им на нашия пазар, в нашата икономика."