Ролята на ЕС в решаване на Кипърския въпрос




В неделя  специалният пратеник на ООН за Кипър Еспен Барт Ейд, каза, че според него двамата лидери - президентът Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ искат процесът за обединението на острова да бъде успешен.

За първи път от възобновяването на преговорите в началото на тази година, през януари, сигурността, гаранциите и изтеглянето на турската окупационна армия които са ключовите въпроси за решаване на Кипърския проблем бяха поставени на международна конференция с участието на трите страни-гаранти на Кипър  - Великобритания, Гърция и Турция.

Мирният процес обаче влезе в поредния критичен етап след като преговорите спряха в средата на февруари.  Може ли ЕС да е отговор и ключ за разрешаване на кризата? Според  Никос Христолидис - говорител на правителството на Република Кипър, която е част от ЕС:

Ние търсим решение печаливщо и за двете страни. Защото в края на краищата, в случай на споразумение между лидерите ще трябва да подложим това решение на референдум и в двете общности - на кипърските гърци и на кипърските турци.

Новите моменти според Христолидис, който е и глава на дипломатическата служба в Кипър, са свързани с искането за свобода на движението на т. нар. турски граждани, които са се заселили на острова, след като са дошли от далечните провинции в континентална Турция. Те искат да имат същите права на свободно движение в ЕС, каквито имат кипърските граждани.

Сблъскваме се с нови проблеми заради искането на Турция, която постави на масата на преговори въпросът с движението на турските граждани

Запитан каква трябва да е ролята на ЕС, който за първи път в историята е представен на масата на преговорите и то с главата на ЕК Жан-Клод Юнкер, Христолидис заяви:

И представител на правния отдел на Комисията присъства и участва в детайлите по преговорите особено когато дискутираме въпроси свързани с ЕС - като главата по управлението, но даже и главата по сигурността и гаранциите също въвлича ЕС. И нека да ви напомня, че когато на 12 януари преговорите бяха в Женева г-н Юнкел и г-жа Могерини участваха в конференцията. Защото всяко решение на Кипърския проблем трябва да отчита това, че Кипър е и ще продължи да бъде член на ЕС. Така че, за първи път от 2004 година насам ние виждаме активно участие на ЕС и смятаме, че ЕС може да е отговорът на много от проблемите, които обсъждаме с кипърските турци.

Една от най-добрите гаранции за Кипър и за кипърските граждани е това, че сме член на ЕС. Когато например през 2013 година беше овладяна финансовата криза това стана с помощта на ЕС. Така че ЕС може да даде най-добрата гаранция за кипърците.


Допълнителен проблем според Никос Христолидис е особената предизборна обстановка в Турция заради предстоящия референдум през април по конституционните реформи, предложени от Ердоган. Политиците се борят за всеки глас и национализмът задава общия тон, а това не е полезно за преговоритеза обединяване на Кипър.

Особено като имаме предвид, че Ердоган се нуждае от гласовете на националистите. За нас беше горяма изненада да вдим министър председателят на Турция  Бинали Йълдъръм да използва в парламента знака с ръка на Сивите вълци. Представете си какво означава това, когато социологическите проучвания там в момента показват 48-49 процента подкрепа за конситуционните реформи искани от Ердоган за да направи президентска република. Така че той се нуждае от гласовете на националистите и на Сивите вълци, и следователно въпросът с Кипър едва ли може да има развитие точно в този момент.

Националисти обаче има и в Кипър. Въпреки че крайно националистическата партия ЕЛАМ с традиционно черните за крайната десница знамена и стилистика напомняща Третия райх има само двама депутати в 56 членния парламент на Република Кипър, те успяха да наложат решение за паметно отбелязване на едно историческо събитие, което кипърските турци считат за червена линия, която противопоставя двете общности. Става дума за референдума проведен в хламовете на Православната църква през 1950 година, когато Кипър е все още под британско управление. В този референдум над 90 процента от гласувалите православни кипърски гърци се обявяват за присъединяване към Гърция. Събитието е известно с името "Еносис" и за пореден път доказа, че може да има взривоопасен ефект върфу мирния процес за кйто мечтаят общността на кипърските турци, предимно мюсюлмани и кипърските гърци- предимно православни християни.

Христолидис  коментира и последствията, ако за пореден път се отложи решението на Кипърския въпрос и се затвърди разделението символично белязано с тежко охранявана граница:

Ако не решим Кипърския въпрос, това ще бъде нещо негативно за кипърците, за кипър, за региона и за… Европа. Представете си възможността да имаме кипърските турци и кипърските гърциу християни и мюсюлмани да живеят заедно. Представете си ефекта от това да имаме този въпрос решен за региона, за Средиземноморието, за Юга на Европа и за ЕС. Ние трябва да работим за да намерим решение и това е нашето послание ъм нашите събратя кипърските турци и нашето послание към Турция.

На въпрос дали в Кипър има замразен мир или замразен конфликт  говорителят на правителството на република Кипър заяви:

Това е най-трудният въпрос, знаете ли в теорията на международните отношения има такова понятие замразен конфликт. Когато се говори за Южна и Северна Корея например, има се предвид, че това е конфликт, който не може да бъде решен. Не мисля че Кипър е такъв, така че може би замразен мир. Но да живееш в замразен мир е лошо. Не е това. По-скоро конфликт, който ще намери решението си през 2017 г.

Замразен конфликт или замразен мир - този въпрос натъжава повечето от официалните лица, които срещам в Кипър, кара и изследователите тъжно да се усмихват.

Проф. Михалис Аталдис, който  до преди нколко месеца е бил ректор на Универститета на Кипър,  е бил и посланик на Кипър към ЕС, както и постоянен секретар на Министъра на външните работи на Кипър. Той е представлявал кипърското правителство в Европейския Конвент. Сред книгите му се открояват тази озаглавена “Кипър национализъм и международни политики” и “Социална промяна и урбанизация на Кипър”. Според него ЕС трябва да играе по-активна роля в преговорите:

Краткият отговор е - да.Но проблемът е че не правим тези преговори сами. Знаем, че Турция публично заяви, че няма да приеме ЕС в ролята на гарант. Но е факт, че ЕС вече играе много ключова роля. Първо дава обща цел на кипърските гърци и на кипърските турци. Всъщност и двете общности като граждани са членове на ЕС, защото кипърските турци, които имат кипърски паспорти могат да се движат като европейски граждани. Но сте права ние преговаряме от много време без да стигнем до решение. Защо е толкова трудно?

Професорът признава, че инвазията на турската армия през 1974 допълнително усложнява проблеми, които вече са съществували. Резлутатът е трайно разделяне на територията - кипърските турци изтласкани на север от Никозия, кипърските гърци, изтласкани на юг - Никозия разделена. И двете общности зарязват къщи, земя, гробове, минало…

Днес неголeмият остров се крепи върху разделителни барикади пресичащи централните улици на стария град на Никозия, на разделителна линия охранявана с вишки и на странния баланс на цели 6 армии - военни сили на двете кипърски общности, най-мнобройния военен контингент е на Турция от близо 40 000 души и на Гърция, две британски военно-въздушни бази и “сините каски” на ООН.

Запитанв дали ЕС може да влезе в ролята на гарант и да замести тройката Турция, Гърция, Великобритания, Аталдис заяви:

Да, мисля че ЕС може да замести страните гаранти защото какъв е смисълът да говорим за гаранти. Какво означава гаранции днес? Това означава сигурност след като бъде постигнато решение по ключовите въпроси и след изтеглянето на турската армия.

Сигурност на три нива - на местно комунално, на регионално и на федерално защото Кипър се стреми към такова решение:

Говорим за двуобщностна, двузонна федерация. Какво означава това, че всяка общност ще администрира един регион от Кипър. Там ще има сериозна автономия включително и собствени полицейски сили. Ще има и федерална структура за сигурност и федерални сили за сигурност. Тя също ще дава гаранции за държавната сигурност и сигурността на гражданите й. И накрая можем да си представим, че ще за известно верме ще има и  международни полицейски сили в Кипър, които ще дават допълнителна сигурност на двете общности че решението ще е стабилно, и че няма да има ощетени при инциденти. Нещо като полицейски сили на ООН по подобие на онези в Косово от преди 10-15 години. 

Според проф. Аталдис казусът Кипър е особено важен за разбирането на една паридигма за мир от нов тип в Европа, а и по света. Защото, колкото и да прилича на други конфликтни зони,  Кипър е показал едно готовността на двете различни етнически и религиозни общности - мюсюлманите кипърски турци и православните християни кипърски гърци да съжителстват въпреки всичко:

Ако успеем да постигнем решение ще създадем нова парадигма за това как една ситуация, в която е имало напрежения и в която е имало опасност от конфликт всъщност е била разлешена на базата на единна държава и единно гражданство, която да намери съгласие между общности с различна народност и религия.

Ние сме едновременно близко и далеч от решение. Близко заради новият подход при преговорите и вниманието, което двамата лидери обръщат на убеждаването на всяка от двете общности за информирано решение. Този нов подход включва даже театрални постановки, които двамата посещават заедно, общуване и с помощта на гражданските активисти за мир от двете страни.

Още европейски новини: www.euranetplus-inside.eu
print Отпечатай