Как прогнозите за политическа криза в ЕС биха повлияли върху българското председателство на Съвета на ЕС

Основен въпрос за всяко председателство е доколко подготовката се ползва с политически консенсус в страната и доколко е в състояние да формулира национални политики в контекста на големите европейски въпроси, смята Ивайло Яйджиев от Института за европейски политики.

Основният въпрос за България би трябвало да бъде предстоящото разделение на Европа на две скорости. Сигнали за това се появиха още след срещата на върха в Малка, с декларацията на страните от Бенелюкс, възможно е и Италия да повдигне тази тема в дните преди тържествата за 60-годишнината на ЕС, които ще се състоят в Рим. За нас тази тема е изключително важна, защото рискуваме да попаднем в хлабавата периферия на съюза. Трябва да сме готови да формулираме нашите интереси по време на българското председателство и да настояваме, ако разделянето на Европа на две скорости е неизбежно, то интеграцията да не е от затворен тип, смята Яйджиев.

Другият важен въпрос е бъдещето на европейския бюджет след Брекзит. Брекзит е катализатор за намирането на отговори на въпроси, на които ЕС сякаш няма готовност да отговори. Има вече часовник, който тиктака, и трябва да се реши как ще се харчат парите след 2020-та година. Дали ще се увеличат вноските, което ще означава с 10% по-висок дял средно за всяка страна-членка или ще се намалят разходите, което ще се отрази изключително неблагоприятно на България като един от най-големите нетни потребители на евросредства, обясни Яйджиев. По думите му, страната ни трябва да бъде активна при дискусията по тези въпроси и по възможност да бъде модератор.

На въпрос за европейския отговор на надигащия се популизъм в политиката, експертът от Института за европейски политики отговори, че общественото мнение в съюза е силно проевропейски настроено. Основното предизвикателство пред Европа е системните партии да не копират програмите на популистите в желанието да спечелят избори и да не рискуват европейските ценности. Колкото до България, съществува още една опасност, политическата криза в ЕС и нарушението на интеграционнитена връзките с Брюксел да забави още повече реформите, които е видно, че вървят с нужното темпо, само ако има пряк европейски контрол.