Сирия и Западните Балкани – акценти на срещата на външните министри от ЕС в София (обобщение)

Конференция в Брюксел през април

Реалният политически преход в Сирия и стратегията за интеграция в ЕС на страните от Западните Балкани. Тези две основни теми обсъдиха външните министри на страните членки на Европейския съюз на неформална среща в София, провела се на 15 и 16 февруари.

На 24-25 април ще се проведе втора конференция в Брюксел, посветена на Сирия. Тя ще насочи вниманието към 2 аспекта – хуманитарната подкрепа за сирийците в страната и в съседните държави, второто - подкрепата на ООН за политическия процес в Женева. Това каза върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини след края на срещата, съобщи БНР.

Могерини обясни още:

Много ползотворно беше това, че обменихме мнения по общите усилия, които полагаме с цел преодоляване на предизвикателствата, пред които сме изправени всички в сферата на сигурността – борба с радикализацията, обмен на информация за завръщащи се чуждестранни бойци, информация за европейските мисии, които се провеждат в тази част на света, а и усилията, които ЕС полага в сферата на сигурността.

Най-важно беше обсъждането, свързано със Западните Балкани. Това е един от основните приоритети на Българското председателство. Това беше първата възможност за министрите на държавите членки да обсъдят стратегията за Западните Балкани. Много положително премина обсъждането с министрите.

Външният министър на България Екатерина Захариева подчерта, че основен акцент на обсъжданията е била евроинтеграцията на държавите от Западните Балкани в контекста на темата за сигурността. Така,както и Стратегията подчертава, ние трябва да имаме максимално близко сътрудничество във всички сфери със страните от Западните Балкани и особено важно по отношение на сигурността и отбраната, подчерта българският дипломат номер едно:

Сигурността във всичките й измерения  - сигурността, свързана с борбата с тероризма, с решаване на проблемите с мигрантската криза, но и сигурността, свързана с енергетиката, сигурност, свързана с икономическо и социално развитие.

Така че днес имахме възможност да обсъждаме сферите на действие със страните от Западните балкани и Турция и да се съгласим, че бихме искали да видим по-силно участие и ангажимент от тяхна страна в нашите мисии, но също така и по-силен ангажимент и участие от нас в създаване на капацитет, в подпомагане за създаване на работещи институции.

Това, което е много важно според мен и беше подчертано от всички колеги, поне моето впечатление е такова, че страните от Западните Балкани не са заден двор на Европа -  те са сърцето на Европа и част от Европа и не е в интерес на страните от Западните Балкани, нито за Европейския съюз да имаме така наречените "сиви и черни дупки" или страни, които са изолирани от процеса на европейската интеграция ,обобщи Захариева. 

Оззвук в британската преса

Британският вестник „Таймс“ помести статия, озаглавена „Позволете на страните от Балканите да се присъединят към ЕС сега, казва България“.

Българският премиер Бойко Борисов настоя, че разширяването на организацията трябва да стане сега, допълва изданието. Първи в списъка са Сърбия и Черна гора с очаквания за 2025 година, пише „Таймс“. Албания, Босна, Косово и Македония също чакат. „Ако няма разширяване сега, няма да има друго време за разширяване, защото това, което планират в региона Китай, Русия и Турция, ще започне днес“, вестникът цитира премиера Борисов.