Възможно ли е страните членки на Европейския съюз да отделят повече пари за култура?


По-широк достъп до култура, запазване на културното многообразие и необходимостта от по-сериозно обществено финансиране на този сектор –това бяха част от посланията, около които се обединиха министрите на културата на страните членки на Европейския съюз след осмата срещата си във формат Азия-Европа в София. Мотото на форума беше „Културата – приобщаваща ценност на Европейския съюз“.

На секторите на културата и творчеството в Европа се гледа като на допринасящи за икономическия растеж, заетостта, иновациите и социалното приобщаване. На тях се падат около 4,5 % от европейския БВП и близо 3,8 % от работната сила в общността. Това означава 8,5 млн. души.

Вече беше заявено, че Европейския съюз ще инвестира 1,46 млрд. евро до 2020 година в културата чрез програмата „Творческа Европа“, която заменя програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“. Това е увеличение с 9 % спрямо предишните бюджетни равнища.

Според еврокомисаря по образование, култура, младеж и спорт Тибор Наврачич културата има ключова роля за даване на тласък на икономиката и подчерта, че финансовите министри и премиерите могат да бъдат убедени да инвестират повече в култура:

Има широк консенсус между министрите на културата, че на европейско ниво културата трябва да бъде финансирана по-ефикасно. Трябва да убедим в това финансовите министри и премиерите. Сигурен съм, че това ще стане, ако не възприемаме културата само като дейност, която извършваме в свободното си време за удоволствие или просто като наслаждение от произведенията на изкуството, а като социално полезна политика, за да може да се достигне до високо ниво на социална кохезия, социална интеграция и социално включване. Културата може да разреши тези проблеми. Можем да убедим финансовите министри и премиерите да инвестират повече в култура. Някакъв вид признание за това беше постигнат миналата година на срещата в Гьотеборг. През декември в заключенията на Европейския съвет някои страни членки разпознаха културата и образованието като съществени елементи от европейската идентичност и социална кохезия в Европейското общество. Мисля, че това е пътя, който трябва да следваме. Трябва да изградим образа на културата като не просто хоби в свободното време, а като много ефикасна политика, която може да допринесе за по-високо ниво на социална кохезия.

Че за културата е необходимо достатъчно финансиране е и мнението на българския министър на културата Боил Банов:

Основното послание около, което се обединиха министрите е да работят заедно за утвърждаване на културните политики, като един от основните двигатели на европейския проект. За тази цел е необходимо достатъчно европейско финансиране, динамични европейски програми в културната област като „Творческа Европа“,подход към културното наследство, който да споява, а не да разединява. Културата освен приобщаващите си функции към европейските ценности играе важна роля и като фактор на устойчиво развитие. Тя създава духовна общност, но създава и работни места. Трябва да намерим с общи усилия пресечните точки на всички тези теми и да продължим тяхната реализация. Има много добре написани европейски документи. Те звучат убедително, красиво, но без активно и целенасочено действие красивите фрази са мъртвородени.