Геополитика, култура и футболно хулиганство – теми на ЕС през март (обобщение)


Геополитика, култура и футболно хулиганство са темите, дебатирани в ЕС, които събраха най-много потребители на bnr.bg/ euranetplus през март т. г.

Страните от Западните Балкани най-рано през 2025 в ЕС

Председателят на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер, придружаван от върховния представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Федерика Могерини и комисаря за политиката за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, бяха на обиколка из страните от Западните Балкани, за да се запознаят отблизо с основните проблеми пред региона. След проведените срещи Юнкер изрази задоволство от желанието на страните от региона да постигнат нужния напредък, но за евентуално присъединяване може да се говори най-рано към 2025 година.

Дотогава отделните държави трябва да отговорят на критериите за членство в Европейския съюз, да подобрят изискванията за стабилност, борбата с организираната престъпност и да решат конфликтите помежду си.

Припомняме, че българското правителство, начело с премиера Бойко Борисов, акцентира на интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС по време на  председателството на страната ни на Съвета на ЕС.

Българският език да бъде признат за матуритетен в ЕС

Комисията по петициите в Европейския парламент разгледа петиция, внесена от Камелия Конакчиева – основател на българското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Париж в качеството й на представител на Асоциацията на българските училища в чужбина. Повече от 1 700 подписа е събрала тази петиция, с която се настоява да се осигурят изпити в края на средното образование на всички официални езици на Европейския съюз. Това означава да може да се държи матура по български език и литература от български граждани, живеещи на територията на Европейския съюз.

Според вносителката на петицията това предложение ще гарантира равенство между всички официални езици и по-голяма мобилност на семействата с деца в системата на средното образование. В момента матуритетни са само 5-те основни езика в общността – английски, френски, немски, испански и италиански. Това обаче според Камелия Конакчиева дискриминира учениците, чийто майчин език е един от „по-малките“ от 24-те официални езика.

Вносителката на петицията се позовава на член 46 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно мерките, необходими за осигуряване на свободното движение на работници, член 165, параграфи 1 и 2 от ДФЕС, както и член 3 от Директива 77/486/ЕИО относно образованието на децата на мигриращи работници.

Защита на културното и езиково многообразие

Богатството на езиците в Европейския съюз е един от основополагащите принципи на европейския проект и символ на стремежите на общността да остане сплотена и хармонична. 

В контекста на това продължава кампания за защита на културното и езиково многообразие на ЕС. Тя е в подкрепа на инициативата Minority Safepack, която цели да подобри защитата на правата на гражданите на ЕС, принадлежащи към различни етнически и езикови малцинства. 
"Целта е да се съберат един милион подписа от цяла Европа. След като бъдат събрани, ще бъде внесена петиция до Европейската комисия, която, от своя страна, да стартира съответната законодателна процедура"
, обясни пред БНР евродепутатът Илхан Кючюк.

Кампанията е много важна, защото върху нея е изграден фундаментът на Европейския съюз, категоричен е Кючюк. В подписката могат да участват всички граждани на Европейския съюз. Българските граждани могат да попълнят бланка, за да участват в петицията. 
"Тук не говорим само за насърчаването да се говори на езика, към който принадлежат съответните малцинства, но и да се 
създадат програми за финансиране на малки езикови общности и създаване на център за езиково многообразие, свобода на  приемане на аудио-визуално съдържание. Това е ангажимент на европейските институции. В рамките на ЕС има около 50 милиона граждани, които принадлежат към дадено етническо или езиково малцинство - те правят Европа по-богата. И наш ангажимент е да ги съхраним и насърчим"
, допълни Илхан Кючюк. 

Борба с футболното хулиганство

Футболното хулиганство и използването на пиротехнически средства по стадионите на държавите членки на Европейския съюз бяха  обсъдени на среща на представители на група „Експерти по значими спортни събития“ към работна група „Правоприлагане“ на Съвета на ЕС.

Делегатите обсъдиха подготовката на две ключови политически решения, внесени от Българското председателство. Едното е по отношение на скорошно научно изследване за употребата на пиротехнически средства на футболните стадиони, а другото – по поредица от предложения за по-нататъшно укрепване на международното полицейско сътрудничество в рамките на ЕС за превенция и противодействие на насилието и престъпността във връзка с футболни мачове и други спортни събития с международно значение. Българският евродепутат от ЕНП Емил Радевобясни, че от доста години съществува наръчник в съюза за полицейско сътрудничество по отношение на футболното хулиганство.

Представители на полицейските служби от държавите членки на ЕС се обединиха и около мнението, че разработването на мерки за противодействие на подобни прояви по стадионите е важна приоритетна област в полицейската работа в Европа. Фокусът на полицейското сътрудничество в ЕС обикновено пада върху дейностите на престъпни групи, занимаващи се със сериозна и организирана престъпност, събирането и обмена на данни и трансграничните разследвания. Продължителният европейски опит и научни проучвания обаче сочат, че основният риск от насилие и безредици, свързани с футбола, се основава на постоянно развиващия се характер и специфичните обстоятелства при всяко конкретно спортно събитие.