Ще се откаже ли ЕС от принципа за единодушно решение на всички страни-членки?

В ЕС все по-ясно се чуват гласове за преосмисляне на принципа за единодушно решение на всички страни-членки. Аргументът: Съюзът сам блокира ефективността си във външната политика и политиката за сигурност и не се приема от партньорите си като световен играч.

Това се случва на фона на задълбочаващи се кризи по света, в т.ч. и военни конфликти. В Сирия изправени една срещу друга се оказаха двете най-големи армии в НАТО - Турция и САЩ, а Русия подкрепя сирийския лидер Башар ал-Асад. Напрежението на Корейския полуостров едва ли ще отмине след Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг, а опасността от кибератаки на различни нива е все по-осезателна. В света отново се заговори за въоръжаване. Възможността на ЕС да реагира на тези конфликти често е блокирана от необходимостта за единодушно гласуване при взимането на решения. Констатацията е на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер: "Обстоятелствата ни задължават да се превърнем в световен играч."

Това мнение споделя и германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, която откри тазгодишното издание на реномираната конференция по сигурността в Мюнхен. "При особено спорни въпроси ние сами се блокираме заради необходимостта от единодушно решение", заяви тя.

В официалните документи на ЕС обикновеното мнозинство при гласуване на решения отдавна е предвидено, но това към момента не се отнася до външната политика. А за да се реформира начина, по който се приемат решения, се изисква абсолютно мнозинство. Т.е. гласовете на всички 28, а след Брекзит - 27 държави в евросъюза. На този етап това изглежда непостижимо, смятат политически наблюдатели от редица страни. Председателят на групата на Европейската народна партия в ЕП, Манфред Вебер, също смята, че ЕС е прекалено бавен във взимането на решения във воншната политика и по въпроси, свързани със сигурността. "При всяко по-важно решение до сега ЕС винаги се е изправял пред блокиращото гласуване от някоя страна. За това промяната е важна и който е убеден в това, както например Германия и Франция, трябва ясно да го заяви: Европа трябва да стане по-бърза при взимането на решения във външната политика и в политика по сигурността, което на практика означава решения с обикновено мнозинство", заяви консерваторът Вебер.

Това обаче едва ли ще се случи скоро. Редица държави, като Унгария и Словакия, все още не могат да преглътнат едно важно решение на евросъюза от 2015 г., до което се стигна въпреки техния протест: за разпределянето на бежанците във всички страни-членки. Именно това решение катализира още по-силната съпротива срещу гласуванията с обикновено мнозинство. Редица европейски политици се застъпват за поетапната отмяна на единодушните решения в ЕС. „Трябва да се научим да говорим с един глас“, настоява депутатът Райнхард Бютикофер.

На срещата на върха в Брюксел въпросът със сигурност няма да намери решението си, но ще бъде разискван, защото Европа се намира в нова ситуация. Заявката на американския президент, че европейците трябва да поемат собствената си сигурност в свои ръце, принуждава ЕС да преосмисли политиката си, ако иска да играе важна роля на световната политическа сцена.