Жените лидери в дигиталната индустрия и доброволческата дейност – обсъдени на два форума в София (обобщение)

На два отделни форума в София бяха обсъдени възможностите за жените лидери в дигиталната индустрия и участието в доброволчески дейности по линия на Европейския корпус за солидарност, който се очаква да заработи през тази година.

България е на първо място в ЕС с участие на жени в IT сектора 

България постави началото на Европейска мрежа от жени лидери в дигиталната индустрия. Това стана на конференция в София, организирана от Българския център на жените в технологиите, в партньорство с Българското председателство и Европейската комисия, съобщи БНР.

Над 200 лидери и предприемачи от 50 държави, измежду които България, Естония, Литва, Холандия, Люксембург, Германия, Белгия и Съединените щати се събраха на 12 април в НДК, за да начертаят стъпките, така че ролята на жената в дигиталната икономика да стане по-видима. Българският еврокомисар Мария Габриел, която бе сред специалните лектори на конференцията, каза:

"България заема първо място в Европейския съюз по отношение на представителството на жените в IT сектора".

През март бе оповестена европейската стратегия за жените в цифровите технологии, която включва борбата със стереотипите, популяризирането на жените лидери в цифровия сектор и насърчаване на момичетата да поемат по пътя на науките и технологиите и да изберат кариера в сектора.

Само Словения и България в ЕС нямат закон за доброволчеството

По същото време дискусия за доброволческата дейност в България и на територията на Европейския съюз организира евродепутатът Момчил Неков. Бяха представени новите възможности за участие в доброволчески дейности по линия на Европейския корпус за солидарност, който се очаква да заработи през настоящата година. Само две държави-членки на Европейския съюз нямат действаш Закон за доброволчеството – Словения и България, отчете той.

„През годините доброволците намаляват. Говорим в същото време за солидарност, говорим за гражданско общество, но реално не правим нищо по въпроса. През последните години неколкократно е имало опити за създаване на Закон за доброволчеството. По необясними причини или по обясними причини от Народното събрание такъв законопроект до момента не е гласуван. Надявам се, че 2018 година ще бъде годината, когато законодателно ще документираме доброволчеството в България. Още повече, че сме изправени пред една срамна опция – България, като председател на Съвета на ЕС, да разглежда едно много важно досие – за Европейския корпус за солидарност, а в същото време в две държави-членки на Европейския съюз да няма Закон за доброволчеството.

Икономическите плюсове са, че 3% от БВП се създава от доброволчески труд в целия Европейски съюз. Всяко евро, инвестирано в доброволчество, връща в националните бюджети 5 евро. След такива факти да нямаме реално закон, е необяснимо. Още повече, че по този начин стимулираме хора, които създават добавена стойност и създават добавена стойност и за себе си, като натрупват лични умения. В същото време чрез Европейския корпус за солидарност могат да посещават други държави-членки, да научат език, да придобият основно умение в определена област. Не бива да разбираме доброволческата дейност само при бедствени ситуации и нещо, което е належащо", каза Момчил Неков.

Българските младежи могат да участват в различни доброволчески инициативи на територията на Европейския съюз. В момента те само могат да се регистрират на една от платформите, създадена от ЕК, а когато стане готов кодексът за Европейския корпус за солидарност, и да участват. Това се очаква да се случи през лятото на тази година. Над 57 000 младежи от цяла Европа са се регистрирали до момента на сайта. От програмата могат да се възползват 4 милиона млади европейци.

В дискусията се включи и омбудсманът Мая Манолова, чиято кампания "Великден за всеки" се случва основно благодарение на доброволци:

„Реално успяхме да развием със скромния ресурс на омбудсманската институция в 18 града, в 50 магазина, като се включиха близо 300 доброволци. Това е благодарение на ентусиазма, енергията, желанието да участват в подобна благотворителна кампания на тези български доброволци. В същото време, ако погледнем числата, България е страната-членка на Европейския съюз, в която доброволчеството е най-слабо застъпено – едва 4% от гражданите са склонни да го правят редовно“. Сред основните причини за това е липсата на законодателна рамка, обясни Манолова, като се позова на изследване на Евростат.

"30% отговарят: "Никой не ми е казвал", а 26 – "Не знам къде и как".