Разширяване на Западните Балкани (обобщение)

Европарламентът акцентира на интеграцията

Темата за разширяването на Западните Балкани бе основна след подновяването на парламентарната сесия на Европейския парламент.

Европейската комисия представи годишните доклади за постигнатото от държавите кандидатки за присъединяване към ЕС от Балканския полуостров и Турция. В тях бяха посочени нивата на изпълнение на ключови политически и икономически реформи и се посочва какво още е необходимо за преодоляването на оставащите предизвикателства. Върховният представител и заместник-председател Федерика Могерини и комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан представиха основните изводи от направените анализи.

На този етап с реална възможност за членство към общността се очертават Македония и Албания. Приемането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз е от взаимен интерес за общността и за балканските държави. За България ползите от този процес на разширение имат политическо и икономическо измерение, ще се повишат сигурността и стабилността в региона. България, Румъния и Хърватска могат да бъдат полезни със своя опит на Македония, както  и останалите страни. Това каза след обиколките на Европейския комисар по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан  и на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини в страните кандидатки за членство  от балканския регион, българският евродепутат Ангел Джамбазки.

Юнкер: Брюксел е ангажиран!

Брюксел остава ангажиран с европейската перспектива на страните от Западните Балкани, казва председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, цитиран от БНР. Но припомня, че държавите от региона трябва да изпълнят всички критерии и условия. Хоризонтът за членство остава 2025 година: 

„Не, че искам да ги обидя, но мога да кажа, че на този етап нито една от тези държави не отговаря на всички условия, въпреки че има огромен напредък. Мястото на Западните Балкани е в Европейският съюз. Но трябва да се съсредоточим - не толкова върху крайните дати, а върху същността на процеса. Не можем да правим отстъпки по условията за членство, защото това не е в интерес нито на Европейския съюз, нито на гражданите на страните от Западните Балкани“.

Президентът на Хърватия Колинда Грабар - Китарович смята, че регионът има нужда от силна политика на разширяване.

„Малко съм обезкуражена от събитията през последните няколко години, защото смятам, че процесът на разширяване се забави. От една страна се стигна до умора от разширяването. От друга - до умора от реформите. Получихме положителни знаци от Брюксел за европейската перспектива на държавите от Западните Балкани. Важно е да се поддържа темпото в този процес. Пропуснете ли подходящия момент се изгубва и енергията за реформи. Но най-важното е, че гражданите на тези държави започват да губят надежда. Това създава вакуум, използван от трети страни, а това не е в интерес на държавите от региона“.

Брюксел очаква от страните ефективна борба срещу организираната престъпност и корупцията, както и да приключат двустранните териториални конфликти помежду си.

За да имаш бъдеще, трябва да си в мир с миналото. Това важи с особена сила на Балканите. Словения, една от бившите югорепублики, вече 14 години е част от Европейския съюз и има опит с инициатива за помирение с миналото, казва словенският президент Борут Пахор: 

„Това е духът на времето. Ние отговаряме за по-доброто бъдеще за нашите деца. И не бива да забравяме, че трябва да живеем с историята по такъв начин, че да създаваме добро бъдеще за следващите поколения. Този регион трябва да остане спокоен, да се развива и да се изгладят отношенията, които останаха неуредени след разпадането на бивша Югославия“. 

Като конфликта между Сърбия и Косово. И в последния си доклад ЕК настоява  Белград и Прищина да нормализират отношенията си.

В средата на май България ще бъде домакин на среща на върха Западни Балкани - Европейски съюз. Освен процеса на разширяване, във фокуса на разговорите ще бъде икономическата ситуация в региона и финансирането на проекти, които да подобрят свързаността на региона с Европейския съюз, казва Жан-Клод Юнкер: 

„Искам от държавите максимално бързо да вземат решения. Започваме определен брой проекти, за които ще се вземе решение на срещата в София. Отговорността е огромна, както за региона, така и за Европейския съюз“, подчерта Юнкер.