Киберпрестъпността и противодействието й от страна на Европейския съюз

Киберпрестъпността се определя като една от най-сериозните глобални и анонимни заплахи за съвремието и най-бързо развиващата се сфера на трансгранична престъпност. По тази причина тя се превръща в основен приоритет на Европейския съюз, за да се изготви общ европейски механизъм за координация в случай на мащабни кибератаки.

По думите на евродепутата от групата на Европейската народна партия Емил Радев кибератаките и електронният шпионаж са предизвикателствата на новия дигитален свят и те могат да засегнат живота на милиони.

На практика кибератаките могат ад бъдат организирани както от трети държави, така и от криминални организации, а в един момент и единични хора, имащи нужните познания, могат да извършат кибератаки, които, за съжаление, могат да засегнат критична инфраструктура и живота на милиони хора. Всички посегателства, когато някой ни криптира информацията например на личния компютър и после иска откуп, всички тези предизвикателства изискват много добре организиран отговор и то координиран и на европейско ниво. Освен да се присъединим към конвенцията то Будапеща, нека има и конвенция на ниво ООН, защото тук се изисква сътрудничество между много държави. Много често кибератаките се базират в сървъри, които се намират в трети държави. Тук е особено важно да се затвърди международното сътрудничество.

Според Емил Радев, следващата криза на сигурността ще бъде породена от използването на новите технологии като оръжие срещу критичната инфраструктура или дори за военни цели и ще доведе до огромни икономически и социални щети. Затова в Европейския парламент се подготвя ново законодателство, за да се дадат на службите за сигурност достатъчно добри оръжия за борба с киберпрестъпността. По повод нашумелия скандал, свързан с източването на личните данни на милиони потребители на социалната мрежа Фейсбук, Емил Радев подчерта, че проблемът е изключително голям и Европейският парламент е предприел стъпки за реакция.

Разработват се и нови стратегии за защита на личните данни. От 25 май 2018 година влиза в сила Европейски регламент за защита на личните данни и там се обхващат всички компании, независимо дали са регистрирани в Европейския съюз или не.  Санкциите са доста големи и достигат до 4% от оборота. За компании като Facebook и Google това може да им коства стотици милиони. На потребителите се дават много повече права. Надяваме се, че контролните органи ще следят стриктно да няма такива случаи за злоупотреби с лични данни на европейски граждани.

По последни данни щетите от киберпрестъпността по света струват годишно повече от 600 милиарда долара. Според Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Европейския парламент основният фокус на кибернетичните атаки продължава да бъде зловредният софтуер, като например „троянски коне“, насочени към банкови услуги, но също така се увеличава и броят и въздействието на атаките срещу системите за промишлен контрол и промишлените мрежи, които имат за цел унищожаване на критична инфраструктура, икономически структури и дестабилизиране на обществата.