Европа ще събира задължително личните данни при полет в полза на сигурността

| обновено на 12.05.18 в 13:24
Снимка: europarl.europa.eu

До 25 май всички европейски държави трябва да започнат координирано събиране, съхраняване и обработване на информация за пътниците при полет от, за и в Европа. С директива, гласувана от европарламента преди две години, личните данни се превърнаха в инструмент за предотвратяване, разкриване и разследване на терористични престъпления. По този начин вашите име, адрес, телефон, маршрут, багаж и дори номер на кредитна карта бяха поставени в услуга на сигурността. Причината – нарасналият брой граждани с европейски паспорт, които се връщат от Близкия Изток след обучение и посвещение в каузата на „Ислямска държава“. Тероризмът в Европа направи така, че заплахата срещу личните данни се оказа за предпочитане пред заплахата срещу самия живот. А дългогодишните аргументи против се превърнаха в цената, която Европа плаща за сигурността си.

Снимка„Сигурността на една държава-членка означава сигурност за всички нас”, коментира комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос при гласуването.

Вътрешната сигурност е от национална компетентност, но тероризмът не се ограничава в рамките на националните граници. За това се нуждаем от промяна в мисленето да подобрим споделянето на информация.”


Системата обаче няма как да заработи ефективно, тъй като към момента тя е част от националното законодателство само на три европейски държави. А това означава липса на оперативна съвместимост. За целта еврокомисията финансира и подпомага изграждането на звената по места. Швеция и Нидерландия, вече обработват събраните данни, Унгария води пилотен проект, но с най-голям опит е Великобритания.

Валентин РадевВ България в края на миналата година заработи специализирано звено към ДАНС. Изграждането на системата се превърна в един от приоритетите и на българското председателство по думите на вътрешния министър Валентин Радев, който бе домакин на европейска конференция по темата.

Директивата, известна като ПНР, бе приета не еднозначно още с появата си през 2016-та. Част от политиците настояваха текстът да бъде гласуван като регламент и това да направи прилагането задължително за всички държави без да е необходимо транспониране. Други продължават да гледат под лупа и с недоверие вероятността събраните данни да бъдат обект на злоупотреба с правата на гражданите въпреки категоричността, с която докладчикът Тимъти Киркхоуп убеждаваше евродепутатите в продължение на години:Снимка

"Системата PNR се използва, за да бъдат установени тенденциите в поведението, а не да бъдат създавани профили на европейските граждани".

На практика информацията ще се съхранява в продължение на пет години, но след първите шест месеца данните ще бъдат деперсонализирани, което ще затрудни реална злоупотреба. Директивата предвижда още обменът на информация да става единствено и само в конкретни случаи, при необходимост да се направи връзка между тях и със законово основание. Забранява се обработването на информация за здравословно състояние, раса или сексуална ориентация, политически и религиозни вярвания. Още за това можете да чуете в репортаж на Кремена Иванова.