Проблемни региони, търговски преговори, рециклиране (обобщение)

Акцент върху Северна България

„Регионите в Северна България са проблемни, тъй като в тях има по-малко инвестиции, имаме проблеми с образованието и с услугите, а това са характеристиките на изоставащите региони в цяла Европа“. Това каза в предаването на БНР "Преди всички" председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова минути преди началото на международната конференция "Инвестиции и инфраструктура в Северна България". 

"Инвестициите в инфраструктура биха могли да подобрят облика на Северна България", посочи Михайлова. Проектите за публично-частно партньорство в България обаче по думите й вървят трудно, защото има обществена нагласа, че частният интерес може да надделее над обществения, въпреки че това е една от възможностите за привличане на повече инвестиции: 

"Ако ние разчитаме само на европейските структурни и инвестиционни фондове, за да променим облика на районите в Северна България, няма да успеем. Не са толкова много тези инвестиции. Би трябвало да привличаме частни инвестиции, да изградим национален ресурс за инвестиции в тези региони, за да можем да променим нещо.“

Северозападният регион е начело на класацията на най-бедните области в ЕС. Запитана дали прекрояването на регионите у нас и вероятното създаване на по-голям дунавски регион ще промени нещо, Михайлова коментира, че за съжаление до този момент всички усилия са насочени към това да отговорим на изискванията от статистическа гледна точка. 

"Има значение как ще планираме инвестициите за периода след 2020 година, когато в един или два статистически региона инвестициите трябва да бъдат фокусирани в направления, които водят до качествени промени", допълни тя. 

Общините алармират, че растат лавинообразно финансовите корекции по изпълнение на проектите им за сегашния финансов период. Проблемът с финансовите корекции обаче не е само на българските общини, уточни Искра Михайлова: 

"Той е свързан с изключително усложнените процедури и възможността да се дават сигнали за нарушения, които в никакъв случай не нарушават нито финансовия интерес на страната, нито финансовия интерес на Европейския съюз. Точно заради това ние се опитваме в Европейския парламент заедно с Европейската комисия да работим в посока опростяване на тези процедури“.

Автомобилно оборудване, храни и услуги

"Днешното решение за започване на търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия изпраща силен сигнал и до двете държави за това, че ние ценим партньорството си с тях и искаме да задълбочим съществуващите връзки помежду ни. Но то също напомня на света, че ЕС е ангажиран с откритостта, свободната търговия и световното сътрудничество." Това казабългарският икономически министър Емил Караниколов, който председателства Съвета на ЕС.

Водещата цел на търговските споразумения с двете страни е допълнително намаляване на съществуващите пречки пред търговията, премахване на митата върху стоките и предоставяне на по-добър достъп до услугите и обществените поръчки в Австралия и Нова Зеландия. Секторите, които вероятно ще спечелят най-много от споразуменията за свободна търговия, са автомобилното оборудване, машините, химикалите, преработените храни и услугите.

В мандатите за водене на преговори се предвижда установяването на всеобхватна и модерна рамка, основаваща се на най-високите стандарти в областта на труда, безопасността, околната среда, климата и защитата на потребителите.

„Кръгова икономика и чисти технологии“

България си е поставила цел до 2035 година 65 процента от битовите отпадъци да се рециклират. В момента се рециклират около 32 процента. 

Това стана ясно на форума "Кръгова икономика и чисти технологии", който е под патронажа на Министерството на околната среда и е част от официалният календар на българското председателство. 

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова подчерта:

"Ако искаме европейската, българската икономика да бъдат конкурентоспособни, ако искаме да имаме растеж, работни места, ние трябва да адаптираме бизнеса, образованието си, ежедневието си именно към кръговата икономика, към това да произвеждаме материалите, да използваме материалите по начин, по който да е устойчив, ефективен, те да бъдат рециклирани и използвани отново и отново".