Срещата „ЕС – Западни Балкани“ и Европейския ден на морето – сред най-четените публикации през май (обобщение)

Срещата „ЕС – Западни Балкани“ и Европейския ден на морето са сред най-четените публикации през месец май на подсайта на страницата на БНР EuranetPlus.

Компромисът

На 27 май София бе домакин на историческата среща на върха "Европейски съюз – Западни Балкани". За пръв път от 15 години европейските лидери се срещнаха с колегите си от Западните Балкани. 

След тежки дипломатически усилия заради спорното участие на Косово все пак бе постигнат компромис по Декларацията от София – насочена към шест държави от Западните Балкани по линия на енергийната, дигиталната и транспортната свързаност.

Приоритет за европейското финансиране ще бъдат транспортните коридори – 4, 8 и 10. Техните маршрути преминават през повечето балкански държави и през България.

В следващата многогодишна финансова рамка ще има отделени средства за държавите от Западните Балкани. 

Йоханес Хан: Няма отличници

При пристигането си за европейската среща на върха в София еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан не пожела да говори за бъдещето на иранската сделка – тема, която е на път да засенчи основната на форума " ЕС – Западни Балкани". 

При пристигането си в НДК Хан заяви, че няма "отличници" сред шестте страни-кандидатки:

"Всяка страна трябва да изпълни условията за членство и тогава можем да говорим за европейска перспектива", подчерта еврокомисарят. 

Чуждата преса коментира срещата в София

Френският в. "Нувел обсерватьор" написа, че дневният ред на форума на върха „ЕС – Западни Балкани“ може да бъде засенчен от икономическите и международните предизвикателства, хвърлени от американския президент Доналд Тръмп.

Необходимостта Европа да реагира на действията на Тръмп не означава, че ще обърне гръб на Америка, коментира от своя страна британският "Гардиън". 

   
Македонският вестник "Вечер" писа, че българският премиер Бойко Борисов е изразил надежда, че е възможно скоро да се реши спорът за името между Македония и Гърция ден преди срещата на върха „ЕС – Западни Балкани“ и очакваната среща на четири очи между премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас. 

Устойчив растеж в Черноморския регион

Няколко уъркшопа бяха предвидени  за 31 май в Бургас в рамките на Европейския ден на морето. Денят беше открит от министри от крайбрежните държави на Черно море.

Състоя се дебат на високо равнище за това как да се стимулира устойчив син растеж, да се генерират инвестиции и да се засили сътрудничеството за икономически бум в Черноморския регион.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев заяви, че ползите за страната ни от европредседателството могат да се търсят в няколко посоки. От една страна България, нейната държавна администрация и дипломация натрупва опит за това как се водят преговори, как се търси консенсус и компромис в една изключително сложна геополитическа обстановка.

Друга важна полза, която ще усетим след време, е, че страната ни става по-видима, по-разпознаваема. Това, според Златев е нещо, от което имаме нужда, за да можем от една страна да привлечем повече туристи, а от друга страна – да покажем България като една страна с богата история, култура и природа, все още непозната за много европейци, но и като място за правене на бизнес.

Кибертероризъм

В Европейския парламент в Брюксел се проведе конференция на тема „Кибертероризъм – подготвен ли е Европейският съюз“, инициирана от евродепутата Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП. Участие взеха председателят на ЕП Антонио Таяни, еврокомисарят Мария Габриел, комисарят по сигурността Джулиан Кинг, както и главният прокурор на България Сотир Цацаров.

С развитието на технологиите и зависимостта ни от тяхното използване ставаме потенциални жертви на киберпрестъпления. Според проучванията 80 процента от европейските предприятия са отчели поне един инцидент свързан с киберсигурността, а гражданите на съюза заявяват, че искат по-сериозни мерки срещу кибератаките.

„За“ и „Против“ еврото

„До юни месец България ще кандидатства за „чакалнята“ на еврозоната“. Това каза пред чуждестранни журналисти в средата на януари в София финансовият министър Владислав Горанов.

Премиерът Бойко Борисов обяви на 26 април, че страната ни ще кандидатства до една година. „Въвеждането на еврото не е искаш или не искаш, в присъединителните договори сме поели ангажимент да го въведам“, каза още министър-председателят.

Опозицията изрази съмнение, че с въвеждането на еврото хората ще обеднеят значително.

Предаването „Преди всички“ на БНР потърси за коментар Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.

"Всички критерии, които трябва да изпълним формално за присъединяване към "чакалнята" на еврозоната, отдавна са изпълнени. Но уви, за съжаление, това не са всички изисквания – вече има и нови, които, макар и неформализирани, стоят много сериозно на масата. Те са свързани с други теми, които не са само финансови". Това каза пред Диана Дончева председателят на Асоциацията на банките у нас.

"Така че, макар и финансово да изглеждаме в добра кондиция и да сме готови да влезем, политически също – имаме като че ли най-добрата диспозиция за всичките години, откакто сме в ЕС, все пак трябва да сме умерени оптимисти, да сме предпазливи, за да не създаваме излишни високи очаквания".

Петър Андронов прогнозира, че до края на годината лихвите ще останат на сегашните си нива:

"Бидейки във валутен борд, ние зависим от политиката на Европейската централна банка, а тя ще започне повишение на лихвените равнища, когато се увери, че има инфлация в еврозоната по-висока от 2% и то устойчиво. Тоест, ние наблюдаваме индекс, индикатор, който е даже извън нашата юрискдикция, и от него можем да съдим какви действия предстои да предприеме ЕЦБ. Накратко най-вероятно, съдейки по досегашните стойности на инфлацията, на растежа в еврозоната, на безработицата, на растежа на заплатите, по-вероятно е до края на годината наистина лихвите да останат на сегашните нива, но с все по-голям и нарастващ потенциал за корекции нагоре през следващата година от ЕЦБ. Такова е консенсусното очакване на всички на международните пазари".

Запитан ще тръгнат ли цените на стоките нагоре с въвеждането на еврото и ще скочи ли инфлацията, Петър Андронов отбеляза:

"Всичко това се контролира, подготвя. Има мерки, с които се осигурява наблюдение върху цените. Който си позволи да използва това, за да закръгли и мъничко да добави към цената си, скоро ще бъде изхвърлен от пазара".

Качество на продуктите