Пакет „Мобилност“, миграция (обобщение - юни)

Споровете в ЕС около пакет „Мобилност“, миграцията и сътрудничеството в правораздаването са сред най-четените публикации за месец юни на подсайта на BNR.BG – Euranetplus.

Интерес  има към изявите на българските евродепутати Петър Курумбашев, Илхан Кючук и Емил Радев.

Интеграция на Западните Балкани

Три седмици преди края на българското европредседателство евродепутатът Петър Курумбашев отчете в интервю за БНР действията по пакета „Мобилност“, предложен от френския президент Еманюел Макрон, където страната ни не е успяла да затвори директивите за командироване на работници и „в момента даваме възможност на австрийското председателство да води тези разговори, но Австрия е с точно обратната позиция на България и това не е добре за нас“.

Според Курумбашев, поставянето във фокус приемането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз е силен ход на страната ни, който обаче остава без отговор.

 „България оказа важна подкрепа на Западните Балкани в този процес. Тя построи мост между тези страни и ЕС и продължава да помага със своя опит, тъй като страната ви се подготви много бързо, за да се присъедини към ЕС. Важно е да подпомогнем страните от Западните Балкани да изпълнят условията, за да могат и те да се присъединят“, каза говорителят на Представителството на Европейската комисия в Германия Райнхард Хьонигхаус.

Очакванията на Курумбашев са България да успее да затвори енергийните законодателни актове:

„Например директивата за енергийната ефективност и директивата за възобновяемите енергийни източници“, посочи Курумбашев.

Евродепутатът коментира и разпоредбата за това, че шофьорите на всеки три седмици трябва да се прибират вкъщи

"Следващото нещо, което се гласува, беше това че шофьорите на всеки три седмици трябва да се прибират вкъщи или на посочено от тях място, което всъщност им оставаше свободата да не се прибират в България. От друга страна, в последния вариант беше гласуван текст, в който се казва, че превозното средство трябва на всеки три седмици да се прибира в държавата-членка, където е регистрирано. Това ми позволи да иронизирам моите колеги като ги попитам камионите при кого трябва да се връщат. По отношение на каботажа също така той се лимитира до 7 дни от целия месец, като този каботаж не може да се вземе накуп, а трябва да бъдат 48 плюс 48, плюс още 48, плюс още 24 часа ползвани. И освен това не могат да бъдат ползвани по друг начин освен, когато самото превозно средство се връща към държавата, от която е тръгнало. Т.е., ако българският камион е разтоварил в Германия, той не може да отиде в Холандия да направи каботаж, защото очевидно е, че Холандия не е по пътя между Германия и България"

Укрепване на външните граници

Миграционната политика на ЕС се развива в посока на укрепването на външните граници, работата с държавите на произход и транзитно преминаване, управление на миграционните потоци и стимулирането на интеграцията на гражданите на трети държави.

Всички кризи, в които ЕС е изпадал през последните десетилетия, се дължат на липсата на превантивна политика. Сега Европа иска да постави на дневен ред реалната ситуация с бежанците, които със сигурност ще предпочетат да дойдат в Европа, е мнението на евродепутата от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа Илхан Кючюк.

„Европа е най-сигурният континент, Европа е най-богатият континент, Европа е континентът с най-високи демократични стандарти, тоест бежанците няма да престанат да идват в Европа. Въпросът е Европа да намери правилния механизъм за интеграция на тези хора, защото ако не намери правилния механизъм, означава да се гетоизира. На европейско ниво могат да се направят много общи политики, общи регулации. Но истинската, същинската интеграция се случва на локално ниво и затова хората от Европейския парламент трябва да чуят исканията на местните власти. Най-силният инструмент на интеграцията е тези хора да намерят своето място в демократичните общества на ЕС. В противен случай те няма да имат шанса да разберат това гражданско и цивилизационно пространство, което им предлага ЕС“.

В ЕС живеят 20 милиона граждани на трети държави, които съставляват 4 % от населението на Съюза. Мерките за преместване и презаселване, приети в отговор на бежанската и мигрантската криза, подчертават нуждата от осигуряване на подкрепа за държавите членки, които имат по-малък опит в интеграцията.

„Ако може в страните от т.нар. Арабски свят да се осигури мир – задача, която в близките години не се вижда как ще се случи. Не е и най-правилният начин да затворим границите си, когато има бедстващи хора, когато са гонени от война, от екологични бедствия и от екологични катастрофи. Редом с това Европа има нужда и от млада и активна работна ръка, тоест  Европа трябва да се подготви, за да играе ключова роля през следващите години, а това да става не само на думи и на политически декларации, а да се предприемат реални действия“.

Една от идеите на ЕС, по която се работи активно от години, е да се намери правилният подход за финансиране на африканските държави, за да могат те да осигуряват по-добър жизнен стандарт за населението си, допълва Илхан Кючюк.

По-бърз достъп до финансова информация

Възможно е по-добро сътрудничество между националните правораздаващи органи, когато става въпрос за по-бърз достъп до финансова информация при разследването на тежки престъпления. 

Европейското законодателство се нуждаеше от осъвременяване, за да бъде в крак с новите технологии, които позволяват престъпници и терористи да финансират дейността си.  Предвидени са гаранции за защита на личните данни. Това коментира в интервю за БНР  евродепутатът Емил Радев, който в началото на тази година беше избран за член на новата специална комисия за разследване на финансовите престъпления.