Борисов отчете европредседателството в Страсбург (обобщение)

Похвали от евродепутатите и Таяни, според българския президент Румен Радев приоритетите на София са останали извън фокуса на Европа

Премиерът Бойко Борисов отчете като положително българското европредседателство. Това стана в сградата на Европейския парламент (ЕП) в Страсбург на 3 юли. Преди пленарното заседание председателят на ЕП  Антонио Таяни прие Борисов и министъра за европредседателството Лиляна Павлова. 

На срещата Таяни заяви: "Огромна благодарност за съвместната ни работа по време на европредседателството на България!" 

Анализатори, политици, общественици и евродепутати от България са категорични, че усилията на България са били успешни.

Президентът Румен Радев обаче счита, че приоритетите на България са останали извън фокуса на обединена Европа.

„Поставихме си четири основни приоритета и постигнахме успехи и напредък по всички от тях“, каза Борисов в Страсбург.

Като най-голям успех на Българското европредседателство премиерът посочи вмъкването в дневния ред на ЕС темата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани: 

„Заложихме на това, защото разбираме присъединяването ни към ЕС като условие на по-доброто развитие и сигурността на цяла Европа. Не може да има мир и просперитет на континента докато цяла Европа не бъде обединена“.

Срещата на върха в София на 17 май помогна на Атина и Скопие да разрешат спора за името, констатира Борисов и добави:

„Това е исторически момент и постижение, с което всички трябва да се гордеем. Следващата голяма стъпка беше миналата седмица, когато Съветът взе решение кога и как ще започнат преговорите за присъединяване на Република Македония и Албания. Разбира се, споразумението за добросъседство между България и Македония, което даде старта и отворихме темата“.

Премиерът отчете, че са постигнати 41 споразумения с ЕП от 105, които са били наследени. 

"След своето европредседателство България ще продължи да работи за членството си в Шегненското пространство и еврозоната", заяви още премиерът Бойко Борисов. 

Междувременно в София президентът Румен Радев заяви, че българското председателство на Съвета на ЕС систематично e било употребявано за вътрешнополитически пиар.

Президентът и външният министър участваха в конференция за равносметката от българското европредседателство. 

Президентът Румен Радев критикува избора на приоритети на българското европредседателство:

"Броят на целувките и прегръдките, броят на европейските лидери, позирали на Моста на влюбените, стотиците срещи и разработени документи накрая остават статистика. Западните Балкани останаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на обединена Европа".

Вицепремиерът Екатерина Захариева не се съгласи с оценката. Според нея най-големият успех на българското европредседателство е, че страната ни е успяла да направи темата за Западните Балкани от свой национален, в европейски приоритет:

"Европейската комисия оповести дългосрочна и всеобхватна стратегия за страните от Западните Балкани. По-голяма конкретика от софийската декларация с дневен ред към нея, с пари на масата, мисля, че е повече от конкретика. България е и с изключително добра репутация след края на председателството си. България е показала, че може да води европейския дневен ред и да постига съгласие, защитавайки националните си, но и общоевропейските си интереси и след България Европа, някак си, въпреки оставащата разделителна линия за миграцията - все още изключително силна, изглежда много по-обединена".

Мигрантите

Канцлерът Себастиан Курц заяви пред Европейския парламент в Страсбург, че основен приоритет на австрийското председателство, ще бъде справянето с нелегалната миграция.

Той добави, че трябва да започне диалог с Русия, тъй като, по думите му, в бъдеще ще се работи с нея, а не срещу нея. 

Курц подчерта, че политическият ланшафт в САЩ се променя и ситуацията става все по-непредсказуема. 

"Проектът ЕС ще бъде завършен изцяло, чак когато Западните Балкани станат част от него“, бе категоричен австрийският канцлер.

Междувременно късно в понеделник германският канцлер Ангела Меркел и вътрешният министър Хорст Зеехофер постигнаха споразумение в спора си как да се реши проблемът с нелегалната миграция и така предотвратиха опасността от разпадане на коалиционното правителство.

„Това е един добър компромис, резултат от напрегнати преговори“, заяви Меркел след разговорите си със Зеехофер. Канцлерът обясни, че е взето решение за изграждане на центрове за мигранти от затворен тип в близост до външните граници на страната.

„Постигнахме договореност след изключително напрегнати преговори“, съгласи се Зеехофер и допълни, че остава на поста си и ще продължи да „се бори за убежденията си“. По-рано той заплаши да подаде оставка като министър на вътрешните работи и лидер на баварския Християнсоциален съюз, недоволен от миграционната политика на Меркел. След споразумението той обяви, че остава на поста министър.

Споразумението предвижда изграждането на транзитни центрове в Бавария, в които да се отвеждат бежанци без ясен произход и статут. Там те ще изчакват проверка на правото да искат убежище. Бежанци с регистрация в други европейски членки могат да бъдат връщани в тях от тези центрове, а не от границата. За целта трябва да се сключат споразумения със страните в ЕС. Планът ще бъде представен изцяло, едва след като бъде одобрен и от третия коалиционен партньор ГСДП. Младежкото крило на партията вече се обяви против него, тъй като според тях той нарушава коалиционното споразумение.