(Не)ясното бъдеще на общата селскостопанска политика след 2020 г.

Николай Стоев, живопис


Размислите за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г. съвпада със задълбочения размисъл за бъдещето на ЕС с 27 държави членки, без Обединеното кралство. Европейският съвет в Братислава преди две години очерта  пътна карта в тази посока, която се увенча с приемането на Декларацията от Рим през март миналата година и публикуването от Комисията на Бяла книга за бъдещето на Европейския съюз. В този контекст бюджетът на Общата селскостопанска политика е изложен на натиск, още повече, че излизането на Великобритания от Евросъюза ще доведе до годишен спад от 13 млрд. евро в рамките на бюджета на Европейския съюз за периода след 2020 г.  Така европейската Обща селскостопанска политика след 2020 г. ще разполага с бюджет, който ще наложи намаление при директните плащания - или това са субсидиите според площта на обработваемите земи. Специално за България се очаква намалението да бъде в рамките на 0,7 на сто. Според евродепутатът Момчил Неков, остава най-важният въпрос:

"От гледна точка, въобще, имаме ли стратегия за тези сектори, които са били традиционни от хилядолетия, а същото време сега са затрити някъде в ъгъла на Общата селскостопанска политика. Парите се дават за житни култури - едно монокултурно земеделие, а изпускаме сектори като плодове и зеленчуци, където можем да сме много конкурентноспособни, т.е. тук вече фермерът не трябва да бъде разглеждан по този начин, който е бил досега. Това е едно от основните неща, които трябва да направим за България, да се създадат повече възможности да се разпредели бюджетът."

Най-конкретното предложение на Европейската комисия, относно механизмите на Общата селскостопанска политика, се отнася до по-справедливото разпределение на помощите по директното подпомагане. Тя налага задължителен таван на  преките плащания. Това е много ползотворна мярка, смята евродепутатът  Момчил Неков, но българското предложение за таван от 150 хиляди евро за фермер у нас, не работи в полза на малките производители. Той дава пример, че в много по-развити държави таванът е 100 хиляди евро на фермер:

"Смятам, че по този начин, ако спазваме точно този модел - от 60 хиляди да започва регресията и на 100 хиляди да е таванът, ние ще дадем възможност  на новите поколения млади фермери да влязат в сектора и в същото време той да стане по-гъвкав и по-раздробен, и да се занимаваме с нишови сектори, т.е. да върнем традиционни отрасли за България като производство на определени сортове домати, пипер, които са нишови продукти и се търсят в цяла Европа, тъй като има недостиг."

От друга страна, Комисията запазва мълчание относно евентуалното съфинансиране на преките плащания и мерките в случай на кризи, пряко свързани със задълбочващите се климатични промени, посочва още евродепутатът Момчил Неков:

"Когато ние посрещаме общите предизвикателства като засушавания, наводнения, борба с климатичните промени, технологии, които трябва да се въвъждат за справяне с тези промени, ние имаме еднакви разходи."

Особено внимание трябва да се обърне и на кооперирането в България - така земеделските производители ще са по-конкурентноспособни и в същото време, по-защитени, смята Момчил Неков:

"Ако ние искаме да кооперираме фермерите, за да могат те да се защитават във веригата с прекупвачите, не някой да ги натиска да продават на безценица, тази мярка трябва да е отворена всяка година постоянно, за да може държавата да стимулира този процес на коопериране, на организация на производителите, за да могат самите производители, като се кооперират, да предлагат количество, качество, и да стигат международни пазари. Това е процесът, който предстои."

За "Евранет +: Виолета Ашикова