ЕП настоява за по-силна киберотбрана в ЕС и по-тесни връзки с НАТО

Новите хибридни заплахи за сигурността налагат да се подсили киберзащитата на ЕС с екип за бързо реагиране в киберпространството. Необходимо е и по-тясно сътрудничество с НАТО. Това е резолюция на Европейския парламент от юни тази година, приета с категорично мнозинство от 476 гласа. В документа се отбелязва, че Русия, Китай и Северна Корея, но и други, недържавни субекти са извършвали кибератаки срещу критична инфраструктура, участвали са в кибершпионаж и масово наблюдение на граждани на Евросъюза. Провеждани са дезинформационни кампании и е саботиран достъпът до интернет чрез вируси като Wannacry и NotPetya. Докладчикът по киберотбраната Урмас Пает от Естония отбеляза по време на пленарната сесия:

„Ние, разбира се, имаме отговорността на всички нива да повишаваме сигурността на нашите граждани и това означава да засилваме и киберотбраната. За да се защитим от такива атаки трябва да укрепим киберотбранителните си способности чрез засилено сътрудничество между държавите членки, ЕС и НАТО“.

В отделна резолюция евродепутатите се произнасят за подобряване на сътрудничеството с НАТО като препоръчват отношенията с Алианса да се фокусират върху стратегическата комуникация, обмена на класифицирана информация, спирането на незаконната миграция и премахването на пречките пред бързото придвижване на военен персонал и ресурси в ЕС. Заместник-председателят на ЕП Йоан Мирча Паску подчерта по време на дебата:

„Не е тайна, че с оглед на очевидното влошаване на средата за сигурност в Европа отношенията между ЕС и НАТО придобиват ново и все по-голямо значение. След анексирането на Крим през 2014 г. сътрудничеството между двата съюза се ускори, като днес обхваща не по-малко от 74 общи действия. Контролът върху хибридните заплахи, борбата с кибератаките, изграждането на устойчивост, борбата с тероризма, подобряването на сътрудничеството в мисии и операции, както и военната мобилност са конкретните области за по-нататъшно сътрудничество“, заяви заместник-председателят на европарламента Йоан Мирча Паску. Категоричен в позицията си е и българският евродепутат Емил Радев:

"Според редица анализи следващата криза на сигурността ще бъде породена от използването на новите технологии като оръжие срещу критичната инфраструктура или дори за военни цели и се предполага, че ще доведе до огромни икономически и социални щети. Време е да разберем, че кибрепрестъпленията са реалност. Те изискват и реални контрамерки".

Друг от българските евродепутати - Ева Майдел, предупреди, че сътрудничеството  между държавите и институциите не трябва да се забавя поради бюрокрация или пасивен отпор - необходими са навременни и конкретни обучения на персонала, обмен на практики и информация, за да се предотвратяват, идентифицират и разследват кибератаките.