Европа след края на ерата „Меркел“ и новата роля на Макрон

репортаж на Валерия Николова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Не съм се родила канцлер и никога не съм забравяла това. Имам сигурното усещане, че е дошъл моментът да бъде отворена нова глава. Този четвърти мандат ще бъде последният ми като канцлер на Федерална република Германия."

С тези исторически думи в края на октомври германският канцлер Ангела Меркел постави без преувеличение крайъгълния камък по пътя, по който пипнешком върви Евросъюза, търсещ точните реформи в отговор на новите предизвикателства.

Бедствие или шанс за Европейския съюз е оповестеното й оттегляне от политическата сцена? И фактът, че Германия отваря нова глава в политиката си, означава ли и нова страница за Европа? Или повече "Европа на Макрон"?

За първи път след като обяви решението си да не се кандидатира повече за лидерския пост в ХДС, канцлерът на Германия Ангела Меркел ще има публична изява, при това от трибуната на Европейския парламент в Страсбург, където ще представи своята визия за бъдещето на Европа в навечерието на ключовите за Евросъюза избори през май догодина. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вече изрази подкрепата си с думите, че Германия и Меркел ще останат сред влиятелните играчи в европейския проект. Говорителят на евроинституцията Мина Андреева:

"Председателят Юнкер разговаря с германския канцлер Ангела Меркел, двамата се познават от десетилетия и винаги са работили в тясно сътрудничество и с уважение."

Изслушването на Ангела Меркел утре в Европейския парламент вече предизвика небивал интерес. То е само броени дни сед като баварският консерватор Манфред Вебер, в момента председател на групата на ЕНП в парламента, се пребори за подкрепата да бъде водещият кандидат за председател на Европейската комисия след изборите догодина. Избори, които поставят германо-френският двигател на Европа пред изпитание, а големият въпрос е коя концепция за бъдещето на Европа - за „конкурентната Европа“ или за „Европа, която защитава“ ще се наложи.

Смятан за един от най-обещаващите визионери на Европа, Еманюел Макрон също преживява труден период. Само година и половина след като вихрено дойде на власт, помитайки традиционните партии, неговите непопулярни реформи на пазара на труда не донесоха обещаните резултати, а крайнодесният френски Национален фронт на Марин льо Пен изпревари движението на френския президент Еманюл Макрон „Напред!“ в проучване на общественото мнение преди изборите за европарламент.

В речта си пред евродепутатите от пролетта на тази година Макрон определи антиевропейските настроения като най-голямата заплаха за Стария континент:

"Не искам да съм част от едно поколение от сомнамбули, което отказва да види промените на днешния ден."

След поредицата успехи на популистко-националистически партии в Източна Европа, Холандия, Белгия, Люксембург и в Швеция, и отчитайки загубите на центристките и социалдемократически партии, следващите европейски избори през май 2019-та ще бъдат отговорът на теста в каква Европа искаме да живеем.