Лидерите и визията им за Европа (обобщение)

Макрон събра 80 световни водачи по случай 100 години от края на Първата световна война

Тържествената церемония по случай 100 години от края на Първата световна война събра пред Триумфалната арка в Париж над 80 световни лидери. 
Президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Русия Владимир Путин, канцлерът на Германия Ангела Меркел и десетки монарси, президенти и премиери от Европа, Африка, Близкия изток отбелязаха заедно с френския президент Еманюел Макрон момента, в който оръжията замлъкнаха в Европа преди един век, съобщи БНР.

Във възпоменателната церемония участва и президентът на България Румен Радев. 
По-късно, на Парижкия форум за мир, той представи  идеята за изграждане на Международен институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа. Пред участниците във форума държавният глава посочи, че отбелязването на 100 години от края на Първата световна война е повод за преосмисляне на миналото и как да се предотвратят потенциални конфликти в бъдеще. 

Европа ще продължава да бъде разделена, ако не изградим свързаност в областта на науката, технологиите и образованието, заяви още Румен Радев. Според него, ако тази празнина между Източна и Западна Европа не бъде преодоляна, няма как да бъдем равноправни членове на Европейския съюз. Няма да има и реална перспектива за еврочленство на страните от Западните Балкани. На Парижкия форум за мир президентът представи инициативата за създаване на институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа. Целта е младите хора в Европа да участват в научни изследвания на Балканите: "Този институт е важен като един пример за научна свързаност, в който на тези млади хора да се дава перспектива да работят с учени от цял свят".

Десет балкански държави се ангажират в проекта, което показва, че регионът излиза от негативното наследство от миналото: "Трябва да търсим проекти, които да задържат младите хора в нашата страна, проекти на високо научно ниво. Това е начинът да стабилизираме този регион, да го направим привлекателно място за нашето младо поколение".

Предстои държавите в проекта да решат къде да бъде изграден центърът: "Своята дума ще има и Европейската комисия. Ние очакваме основните средства да бъдат от нея. Тя вече е готова да финансира проучването за целенсъобразността на този проект, но България има всички предпоставки именно на нейна територия да се разгърне този институт". 

Институтът ще допринесе за изследвания за лекуване на онкологични заболявания: "И то точно такива, които в България ние не можем наистина да третираме и хората в момента търсят някакво по-добро лечение в страни на Запад. Ако това го направим, ефектът ще бъде огромен".
   

На приема за държавните и правителствените ръководители от цял свят в музея "Орсе", организиран от френския президент и съпругата му, президентът Румен Радев е разговарял с американския президент Доналд Тръмп:

"Винаги, когато има такива срещи и говорим с президента Тръмп, САЩ са наш стратегически партньор и отношенията са много важни във всички аспекти, като започнем от сигурността, през икономическо сътрудничество, образование, наука".

В словото си на церемонията френският президент Еманюел Макрон призова световните лидери да се борят за мира: 

"Да обединим нашите надежди вместо да противопоставяме страховете си. Заедно можем да предотвратим заплахите, глобалното затопляне, бедността, глада, болестите, неравенството и невежеството. Започнали сме тази битка и можем да я спечелим. Нека я преследваме, победата е възможна".

Меркел представя утре визията си за бъдещето на ЕС

Бъдещият бюджет на Европейския съюз и въпросът за върховенство на закона в Румъния ще бъдат водещи теми на започващата днес в Страсбург пленарна сесия на Европейския парламент. Във вторник германският канцлер Ангела Меркел ще представи пред евродепутатите визията си за бъдещето на Евросъюза, в първо публично участие след като обяви намерението си да се оттегли от политиката.

Месец и половина преди първото европредседателство на Букурещ Европарламентът ще излезе с позиция по последните съдебни реформи в Румъния, които предизвикаха масови протести в северната ни съседка. През октомври в дебата за върховенството на закона в северната ни съседка се включи румънският премиер Виорика Дънчила, а резолюцията с изводите ще бъде гласувана утре.

Европарламентът ще гласува в сряда дали да бъде създаден постоянен механизъм за принципите на правовата държава, който да оценява дали демокрацията и върховенството на закона се спазват от всички държави членки. Решението на евродепутатите ще бъде в контекста оповестяването утре от ЕК на мониторинговите доклади за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка.

В сряда евродепутатите ще гласуват преговорната позиция за следващия дългосрочен бюджет. Очаква се за бъдещата Многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 парламентът да настоява за повече пари за младите, за научните изследвания, за растежа и заетостта, както и за борбата с климатичните промени.

Един от сериозните въпроси остава как новите предизвикателства като миграцията, отбраната и сигурността трябва да получат достатъчно финансиране, без да намаляват парите за селскостопанска и кохезионна политика, а уравнението става по-сложно заради Брекзит и факта, че съюзът ще остане без един от големите си нетни платци на средства към бюджета на ЕС. 

Тереза Мей отменя среща на министрите си

Британският премиер Тереза Мей е била принудена да се откаже от планираната за 12 ноември извънредна среща на кабинета за одобряване на сделката по Брекзит, твърди вестник „Индипендънт“, а в неговата колона за „Дейли телеграф“ бившият външен министър Борис Джонсън призовава министрите на бунт и пише, че не може да повярва, че правителството е на ръба на пълна капитулация пред Брюксел.

Планираната извънредна среща на министрите няма да състои. Вместо това на 13 ноември във вторник, както е по протокол, кабинетът ще проведе редовното си заседание.

Вестник „Индипендънт“ пише, че причината за отлагането на извънредната среща са отрицателните сигнали както у дома, така и в Брюксел, че предложенията за сделка на Тереза Мей не се радват на одобрение. Това поставя под съмнение вероятността до края на ноември да се проведе среща на високо равнище на ЕС за одобряване на сделката.

Борис Джонсън налива допълнително масло в огъня, както пише в изданието „Дейли телеграф“, че обвинява премиера, че се опитва със сила да наложи сделка, която ще „заключи страната в митническия съюз след Брекзит, което е пълна капитулация пред Брюксел“. И Борис Джонсън открито призовава кабинета да се вдигне на бунт срещу плановете на Тереза Мей.

„Плановете на премиера да ни направи отрепки в Брюксел са рецепта за продължаващи спорове за Брекзит“, изтъква Джонсън.