Брекзит, бюджет, енергийна ефективност, Европа на отечествата (обзор - ноември)

Бюджетът за 2019 година, енергийната ефективност, наказателната процедура на ЕК към Унгария, Европа на отечествата. Това са сред най четените теми в публикации за месец ноември на страницата на bnr.bg /еuranetplus.

Ще се завърнат ли част от българите от Острова?

Над 250 000 са българите, които живеят, учат и работят във Великобритания. Какво ще стане с тях, когато страната излезе от ЕС през март догодина. Този въпрос задават български евродепутати шест месеца преди да влезе в сила Брекзит. Според Илхан Кючук от групата на АЛДЕ част от българите на Острова ще се завърнат у нас. Причината е, че много от тях няма да се справят с новите изисквания за престой, които се очаква да бъдат въведени след напускане на Великобритания на съюза.

„Процедурата по получаване на статут на уседналост е много сложна. Документът в първоначалния му вариант беше 56 страници. Второ, струва пари. Много пъти съм казвал, че процедурата трябва да е безплатна, защото хората не са виновни, че в страната се е провел референдум и резултатът е такъв. Те са отишли във Великобритания, която е част от ЕС. Твърди се, че ще има и визи след Брекзит, но концепцията на Тереза Мей е ясна – тя иска да въведе т.нар. регулирана миграция, а за тези, които от години са там, да покаже на твърдото ядро в консервативната партия, че предприема мерки срещу мигрантите“, евродепутатът Кючук.

Според него преговорите между Брюксел и Лондон за излизане на Великобритания от съюза са много тежки. И сценарият те да завършат без сделка е напълно възможен.

„Чиста енергия за всички европейци“

До 2030 година енергийната ефективност в Европейския съюз трябва да се подобри до 32,5 на сто. Тази амбициозна цел беше гласувана в Европейския парламент като потвърждение на предварително постигнатото съгласие със Съвета на ЕС  относно основните законодателни досиета, част от пакета мерки „Чиста енергия за всички европейци“. 

Идеята за енергийната ефективност не се фокусира само върху потреблението, посочи евродепутатът Владимир Уручев. Той каза:

„Под енергийна ефективност се разбира делът на спестената енергия в потреблението и в първичната енергия, там където са различните енергийни източници- въглища, ядрени централи и други. Европейският парламент прие амбициозната цел с ясното съзнание, според мен от всички, че тази политика изисква много сложни технически и скъпи мерки. Например, да разгледаме санирането. То се възвръща, но е скъпо като политика. Когато го сложим в къс период от време за 10 години, държавите-членки ще заявят, че не могат да отделят такъв ресурс. И тогава ще последва искане за гъвкавост. Гъвкавост не в крайната цел, а в мерките, които трябва да бъдат предприети. Всяка държава ще потърси сектори, където да реализира мерки, които са по-евтини, но допринасят по-голям ефект. И тук е големият спор, как държавите-членки да имат по-голяма гъвкавост в прилагането на мерките, за да се постигне общата европейска цел. Тя е задължителна.“

В общата спестовност на енергия за съюза, която след 2030 година трябва да се повиши с 32,5 на сто, отделните страни ще имат различен принос. Това обясни Владимир Уручев.

В новата енергийна политика на съюза след 2030 година за първи път държавите-членки се задължават да предложат специфични мерки за спестовност на енергията в полза на гражданите, които са засегнати от енергийна бедност.

166 милиарда предлага ЕК да е бюджетът за 2019 година

Европейската комисия предложи бюджетът на ЕС да е в размер на 166 милиарда евро за 2019-та година.

Евродепутатът от АЛДЕ Неджми Али коментира пред БНР основните приоритети в бюджета.

„Това саикономическият растеж, иновациите, конкурентоспособността, борбата с изменението на климата, миграцията и сигурността. В позицията на парламента бе заложено отделяне на достатъчен ресурс за борба срещу безработицата, особено младежката, както и подобряване на здравните грижи, обръща се особено внимание на ролята на малките и средни предприятия (МСП), което за нас това е приоритет,защото те са гръбнака на една икономика“. 

Ето и цифрите на бюджет 2019: „В проекто-бюджета на ЕС, предоставен от Комисията за следващата година са заложени 165.6 млрд. евро бюджетни кредити за поети задължения и 148.7 млрд. евро реални плащания. Разликата се получава поради факта, че самото изпълнение на проектите върви с известно закъснение. Макар да е недостътъчен като цяло за покриване на всички приоритетни области в максимална степен, трябва да се отбележи, че все пак има увеличение на бюджета в рамките на малко над 3%, в сравнение с настоящата бюджетна година. Следва да се отбележи, че позицията на Съвета по проектобюджета включва орязвания на около 1.6 млрд. евро от бюджетните кредити, като основно са редуцирани  оперативните линии на Функция 1а, които са в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж“.

Цифровизация и икономика

Наказателната процедура на Европарламента срещу Унгария, Програма за училища и посланици, цифровизация и конкурентност на европейската икономика, проектобюджетът на ЕС за 2019 г. Това най-посещаваните публикации на подсайта на страницата на bnr.bg/ euranetplus за месец октомври.

Наказателната процедура срещу Унгария

Силен призив за обединение, но и знак за разделение се видяха на есенната сесия на Европейския парламент в Страсбург на 2 октомври. След кулминацията - ежегодната реч за състоянието на Съюза на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, вотът по резолюцията за Унгария раздели най-голямото политическо семейство в Европарламента - тази на ЕНП. Еевродепутатите одобриха процедурата с 448 гласа "за", 197 "против" и 48 "въздържали се". С гласуването Европейския парламент задейства наказателна процедура срещу Унгария, която може да доведе до отнемане правото на глас на Будапеща в Съвета на Европейския съюз.

Различно и далеч от единодушието гласуваха българските евродепутати. След вота в кулоарите те коментираха резолюцията.

Емил Радев, депутат от ЕНП и ГЕРБ: „Безпрецедентно решение на Европейския парламент. Голямо разделение имаше. Не приемам и аргументите, с които се прие тази резолюция, като например обвинение към Унгария, че законодателството е такова, че семейството е само между мъж и жена и не допуска еднополовите двойки и заради това може да има случай на дискриминация. Това е на практика намеса във вътрешните работи в правния статут на една държава членка“.

Светослав Малинов от Демократи за силна България, която също е част от ЕНП: „Аз съм от тези, които още от две години твърдят, че позицията на Орбан е неприемлива и че той води политика, която е по същества антиевропейска според Лисабонския договор, а не според някакви общи абстрактни разсъждения“.

Европарламентът изпрати послание, което може да се тълкува по два начина, смята Петър Курумбашев от Социалистите и демократите, БСП: „От една страна действително има доста противоречиви практики в Унгария и по отношение на Централноевропейския университет и по отношение на независимостта на медиите. Но всъщност ние можем да открием някои паралели между Европа и Унгария по отношение на медиите“.

Сигналът, който даде Европейският парламент е отвратителен, смята Ангел Джамбазки от Европейските консерватори и реформиристи, ВМРО: „ЕС е замислен или би трябвало да е замислен като съюз на суверени държави, които се уважават едни други. Тоест, най-добре какво става във вашия дом знаете вие, а не съседите от другия вход. И не им е работа на съседите от другия вход да си завират носа във вашия хол“.

За резолюцията гласуваха Филиз Хюсменова, Илхан Кючук и Искра Михайлова от групата на либералите и ДПС. Също в подкрепа на решението гласуваха Светослав Малинов от ЕНП и демократи за силна България и Сергей Станишев от Социалистите и демократите, БСП.

Български депутати от различини политически семейства не подкрепиха решението за Будапеща. Това са Николай Бареков и Ангел Джамбазки от Европейските консерватори и реформисти, Емил Радев, Асим Адемов, Андрей Ковачев, Андрей Новаков и Владимир Уручев от ЕНП, ГЕРБ и Момчил Неков от Социалиститите и демократите, БСП. Ева Майдел от ЕНП, ГЕРБ се въздържа, а в гласуването не участваха Неджми Али от либералити, както и Георги Пирински и Петър Курумбашев от Социалистите и демократите, БСП.

Образователна инициатива на ЕС

От три години насам Европейският парламент осъществява своя образователна инициатива Програма за училища посланици. Тя е насочена към ученици от средни и професионални училища и е предназначена да повиши тяхната осведоменост относно Европейския съюз и Европейския парламент като институция и представителство на гражданите на Съюза, както и да повиши познанията им върху европейското гражданство и парламентарната демокрация. Кампанията за кандидатстване за училище-посланик на Европейския парламент приключи на 17 септември. Към края на годината ще станат известни и победителите.

Дигитализация на бизнеса

На 18 и 19 октомври във Виена, в рамките на австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз, се провежда конференция, посветена на значението на цифровизацията за конкурентоспособността на европейската икономика.

Почти по същото време във Варна сдружение „Български бизнес форуми“ организира с подкрепата на Европейската стартъп мрежа конференция за дигитализацията на бизнеса и обществения сектор – „Innowave Summit 2018“, на която над 60 представители на световни интернет брандове споделиха своя опит. Във форума участва и българският еврокомисар Мария Габриел.


Андрей Новаков е сред преговарящите за бюджета на ЕС

До средата на ноември се очаква да станат известни параметрите на проектобюджета на Европейския съюз за 2019 година. Това каза евродепутатът Андрей Новаков, който за четвърта поредна година ще бъде сред преговарящите от страна на Европейския парламент. "Важно е да се увеличат парите за обмен на млади хора", каза Новаков и допълни: "Бюджетът на програма "Еразъм" ще нарасне значително през следващите години. Това означава, че повече студенти ще могат да се възползват, ще има повече стипендии, тоест обхватът на програмата ще бъде по-голям. Аз се надявам също, че програмата ще надхвърли границите на Европа и ще започне да работи и на други континенти."

По думите на българския евродепутат сред приоритетите на Бюджет 2019 ще бъдат и програмите в областта на научните изследвания и иновациите. Предвиждат се също средства за подпомагане на държави, засегнати от природни бедствия. "Очаква се за България да има увеличение и на европейските пари за фермерите, чиито животни пострадаха заради чумата", каза още Андрей Новаков пред БНР.

Изборите за Европейски парламент

През май догодина предстоят избори за Европейски парламент. Очаква се на тях среща да си дадат две основни политически идеи – на консерваторите, които искат повече суверенитет и равноправие между националните държави, и федералистите, които виждат Европа като общ политически организъм. Привържениците на първата концепция започват да се обединяват около слогана „Европа на отечествата“.

Според евродепутата от групата на Европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки за първи път за „Европа на отечествата“ говори в средата на миналия век тогавашният френски президент Шарл Дьо Гол. По думите на Джамбазки именно тази идея стои в основата на европейския проект.

„Европа на отечествата“ означава ЕС да не се превръша в една бюрократична машина. Европейският парламент трябва да бъде място, в което да се водят смислени политически разговора на важни теми, които засягат всички ни. Такива са спирането на миграцията, охраната на външните граници на Съюза, спиране на двойния стандарт, при който за една и съща дейност в Западна Европа се получават 5 пъти по-високи заплати, отколкото в Източна. „Европа на отечествата“ означава обшност на равноправни държави, които да решават заедно и единодушно предизвикателствата пред тях.“

Ангел Джамбазки прогнозира крах на вота догодина на либералите и социалистите, поради чиято вина ЕС се е превърнал в бюрократична машина. Според него ЕНП върви към разпад. От едната страна, по думите му, застават баварския Християнсоциален съюз, партиите на Виктор Орбан и Себастиан Курц, а от другата либералното крило, което все повече върви към левия политически спектър.