Юнкер, Ципрас, България в Шенген (обобщение)

Споразумението по Брекзит не е отворено за предоговаряне. Това е категоричната позиция на Европейския съвет по чл.50, която европейските лидери потвърдиха на заседание през изминалата нощ.

Съветът препотвърждава своите заключения от 25 ноември за подкрепа на  документа и политическата декларация и ще процедира за неговата ратификация.

В последната, пета точка от заключенията на Съвета се казва, че той призовава да се ускори подготовката на всички нива по работата за оттеглянето на Великобритания, като се имат предвид всички възможни варианти, очевидно  и Брекзит без сделка.

„Когато става дума за бъдещите отношения, нашите британски приятели трябва да кажат какво искат, вместо да ни казват какво искаме ние. А ние бихме искали в рамките на няколко седмици те да ни уведомят какво очакват“, каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след срещата.

„Госпожа Мей проведе доблестна и смела битка, но резултатите ги няма. А ние искаме мирни отношения за годините пред нас. Но най-вече бихме искали Обединеното кралство дори и да не си помисля, че може да се предоговаря каквото и да било“, допълни Юнкер.

Съветът заключава още, че предпазната мрежа е въведена като застраховка срещу твърда граница между Ирландия и Северна Ирландия, така че да осигури целостта на единния пазар, както и че това решение е временно.

Историческото значение на договора от Преспа

Защитници на идеята "Македония е Гърция" пристигат в Солун, където премиерът Алексис Ципрас ще говори пред активисти на СИРИЗА за историческото значение на договора от Преспа и споразумението със Скопие.

Според медиите това е пореден опит на премиера да промени негативното настроение на избирателите в Северна Гърция, където доверието към СИРИЗА се срина по повод името Северна Македония.

Полицията взе засилени мерки за сигурност с частите за борба с безредиците, цивилни полицаи и бронирани коли. В протестите са заявили участие и анархисти, което създава риск от безредици.

Центърът на Солун е с национални знамена и плакати срещу договора със Скопие, като се обвинява правителството в "национално предателство".

Националистите от "Независими гърци" вече декларираха, че напускат правителството, ако парламентът в Атина подкрепи договора със Скопие.

Възможният натиск за Шенген е приложен

Целият възможен външен натиск за приемане на България в Шенген вече е приложен. Такова мнение изрази в предаването „Нещо повече“ на БНР ръководителят на представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев.

През седмицата Европейския парламент гласува резолюция, с която отново препоръча включването на България и Румъния в зоната за свободно преминаване. Пречка обаче остава несъгласието на отделни страни-членки като Холандия.  

„Още от 2011 година насам комисията винаги е подчертавала, че България и Румъния са изпълнили техническите изисквания за Шенгенската зона. Тя обаче няма как да влияе върху определени мнения на отделни политици от отделни държави-членки. Задачата на българското правителство е да убедят своите партньори, че действително България и Румъния са готови за членство в Шенген. ЕП не за пръв път излиза с резолюция, призоваваща за приемането ни. Всички се надяваме определените политици, които имат някакви резерви, да възприемат позицията, че държавите са изпълнили критериите“, каза Златев.

Той коментира и изказването на зам.-председателят на комисията Маруш Шефчович, че ЕС не може да допусне преминаващо през България отклонение на „Турски поток“, което не отговаря на регулациите в Третия енергиен пакет на съюза. По същата причина беше спрян и проектът „Южен поток“.

„Ние все още не сме чули и официалната позиция на руската страна накъде ще завие втората тръба на Турски поток. Имаше публикации в пресата, после министър-председателят на Гърция беше в Москва“, каза Златев. Според публикациите в руски издания разклонение през България, Сърбия и Унгария е по-вероятен сценарий. При срещата си с Алексис Ципрас, президентът Владимир Путин заяви, че също е възможно тръбата да мине през Гърция и Италия.

Златев изтъкна постоянната позиция на ЕК, че газовият разпределителен хъб „Балкан“, през който разклонението би влязло у нас, трябва да отговаря на изискванията на Третия енергиен пакет.