2018 – София пое кормилото на Европа, Великобритания пред Брекзит (обобщение)

С амбиция за Западните Балкани

Отминаващата година беше белязана и от първото за България европредседателство, откакто преди 11 години страната ни стана член на Европейския съюз. София пое кормилото на  Европа с амбицията да върне темата за Западните Балкани в дневния ред на европейските лидери, а шест месеца по-късно щафетата беше предадена на Виена със съмочувствието на добре свършена работа. 

Освен от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който обра овациите от трибуната в Народния театър като  рецитира стихотворението на Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти" и изнасяйки цялата си реч на български език, подкрепа за Българското евролидерство дойде и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който определи Българското председателство като "председателство за пример".

Критики за миграционния процес

Не липсваха критики са готовността на България да движи ключови за Евросъюза теми като миграционния въпрос и постигането на консенсус  за реформата на Дъблинския регламент, в период, когато дебатът за бъдещия евробюджет тепърва започваше, а преговорите по Брекзит навлизаха в решаващата фаза, съобщи БНР.

Равносметката в цифри за 6-те месеца, в които България бе начело на Евросъюза - 1900 заседания в София, Брюксел и Страсбург, 34 хиляди делегати и 4 основни приоритета - бъдещето на младите хора в Европа, Западните Балкани и свързаността в региона, сигурна и стабилна Европа и дигиталните умения.

Категорично Западните Балкани и размразяването на процеса на разширяване на Евросъза с нови членки от региона се наложи като водещ приоритет на Българското председателство на Съвета - успех 15 години след последната Балканска среща в Солун.

Македония и Гърция подписаха договор

Едно от големите постижения бе историческата Среща на върха "Европейски съюз-Западни Балкани" на 17 май в София, която завърши с с Декларация на  28-те държави и с пътна карта за страните-кандидатки от региона - Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Косово. Именно от София дойде и светлината в тунела за скорошно решаване на дългогодишния спор за името между Скопие и Атина. В рамките на Българското председателство на 17 юни 2018 година Македония и Гърция подписаха договор за разрешаване на продължаващия между тях 27 години спор за името на бившата югославска република и за стратегическо партньорство между двете страни, за който принос имаше и София. Броени дни по-късно външните министри на Европейския съюз постигнаха компромис преговорите за присъединяване с Македония и Албания да започнат през юни 2019 година, макар и да поставиха условия, за да се случи това.

В ролята на европейски лидер, председателстващ Съвета на Евросъюза, Борисов призова за продължаване на миграционното споразумение с Анкара, а един от успехите бе срещата "ЕС-Турция"  във Варна.

Какво още постигна България - започна дебата за европейския бюджет след 2020 година с акцент върху фондовете за регионално развитие и земеделие, София работи и за увеличение на бюджета за "Еразъм +", постави акцент върху кръговата икономика, с цел да се рециклират 90 процента от материалите и отпадъците в ЕС. Чрез споразумението за европейската система за информация и пътуванията България осигури по-голяма защита на външните граници на съюза.
Страната ни предложи нов модел на  превенция и закрила на лица, търсещи убежище и нов механизъм за преразпределение на мигранти и вече за първи път ще се финансират общи отбранителни проекти. България наложи общи правила за борба с кредитните измами и при онлайн пазаруване, потвърди статута на обща европейска прокуратура  и избора на европейски главен прокурор, работи за единен енергиен съюз и енергийна независимост.
Постигна по-ниски тарифи при доставки на колети, постави на дебат двойния стандарт при храните с очакване ефектът от това да бъде законодателство срещу нелоялните търговци.

В края на годината приключва ротационното председателство на триото, което освен България включваше Естония и Австрия.

Преди дни депутатите окончателно приеха закриването на ведомството за европредседателството, а Лиляна Павлова бе освободена от поста на министър на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. 

 Отново София ще бъде начело на Европа след 14 години.

Швеция разочарована от преговорите за закупуване на изтребителя

Швеция изрази „голямо разочарование“ от намерението на българските власти да прекратят едностранно преговорите за закупуване на изтребители Gripen.

Министрите на отбраната и икономиката препоръчаха на Министерския съвет да поиска от Народното събрание мандат за преговори със Съединените щати за закупуване на американски Ф-16.

Директорът на експортния отдел на Агенцията за отбранително имущество на Швеция Йоаким Валин изтъкна, че шведската оферта за 10 изтребителя Gripen е "значително под зададения бюджет", дава гаранции за сигурността на българското въздушно пространство "след само 24 месеца" и може да бъде от полза на България и чрез създаване на високотехнологични работни места в регионален център за поддръжка на самолетите.

Съединените щати са готови за работа с българското правителство за потенциалната продажба на изтребители Ф-16. Това се казва в съобщение на държавния секретар Майк Помпео, публикувано на сайта на Държавния департамент. Съобщението идва преди обсъждането на доклада за избор на нови изтребители. 

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов е сигурен, че обсъждането в правителството ще стане в първите дни на януари.

България ще избира между американски F-16 , шведски „Грипен“ и Италиански „Юрофайтър“. Шведското и американското предложение е за нови машини. Стойността на сделката е 1,8 млрд. лева. В последните дни заместник-държавният секретар на САЩ Джон Съливан се срещна в София с премиера и министъра по темата. А държавният секретар на САЩ Майк Помпейо  е говорил по телефона с премиера. От оскъдните информации се разбира, че американската страна е готова да се съобрази с бюджетните и оперативни изисквания на България. 

Малко преди тези разговори премиерът Бойко Борисов изрази надеждата си за по – добра оферта за изтребители. Като цитира пилоти, според които предлаганите F-16 били по – добри от Грипен-ите и Юрофайтър. 

Според бившия служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов думите на държавния секретар Помпео преди Коледа са индикация за наличие на решение.

В последните дни шведската фирма „Грипен“  публикува реклама в  един от вестниците. На цяла страница са посочени и ключовите точки от предложението. Само преди дни от Грипен посочиха, че могат да доставят не 8, а 10 самолета.

Великобритания се договори с три държави извън ЕС за реципрочни права след Брекзит

Великобритания договори с три държави извън ЕС реципрочни права на гражданите след Брекзит. Това са Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

В съвместно изявление, разпространено вчера, четирите държави заявяват, че споразумението, цитирам, "ще защитава правата на гражданите, след като Обединеното кралство напусне ЕС, както ище осигури сигурност на бизнеса".

Исландия, Лихтенщайн и Норвегия не са членове на Съюза, но са част от Европейското икономическо пространство - свободна търговска зона.

Сделката с държави извън ЕС до голяма степен повтаря споразумението, договорено наскоро от Великобритания и общността.

Споразумението с Исландия, Лихтенщайн и Норвегия няма да влезе в сила докато британският парламент и Европейският парламент не одобрят сделката за напускането.