ЕС - контрол върху оръжията, технологии, борба с дезинформацията, равносметка преди евроизборите (обзор - декември)

Предлагаме ви най-четените публикации през изминалия месец

Механизъм за санкции

Системното неизпълнение от страна на държавите членки на Европейския съюз на правилата на съюза относно контрола върху износа на оръжия трябва да подлежи на механизъм за санкции, заяви в декларация Европейският парламент.

Въпреки съвместно договорените правила, определящи критериите за това кой би могъл да получи лиценз за износ на оръжия, държавите членки систематично не успяват да ги прилагат. Парламентът изисква механизъм за налагане на санкции на държавите членки на Европейския съюз, които нарушават правилата.

Общите правила  относно износа на оръжия са ключови за предотвратяване на нарушенията на правата на човека и използването на европейски оръжия срещу европейски въоръжени сили, отбеляза парламентът.

Евродепутатите споменават някои особени случаи, като например по-голямата част от износа на оръжия за Саудитска Арабия,  който е получил зелена светлина от държавите членки на Европейския съюз, въпреки че този износ нарушава поне шест от осемте критерия и по този начин подкопава цялостните европейски усилия за контрол върху оръжията. Изнесените военни кораби подпомогнаха военноморската блокада на Йемен, а самолетите и бомбите изиграха основна роля във въздушната кампания,  допринасяйки за продължаващото страдание на населението в Йемен, отбелязват евродепутатите.

Те поздравиха някои държави като Германия и Нидерландия, които са преустановили доставките на  оръжия на Саудитска Арабия и разкритикуваха държавите членки, които още не са го направили. Евродепутатите също така призоваха за налагането на оръжейно ембарго върху всички членове на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен.

Евродепутатът Ангел Джамбазки от европейските консерватори заяви:

„Без всяко съмнение този доклад е полезен и важен и трябва да бъде разглеждан с голямо внимание в тази зала, но нека да си кажем честно следното нещо: не можем да говорим сериозно за износ на оръжие докато в Европейския съюз има такива двойни стандарти като отношението към Саудитска Арабия. Когато става дума за убийството на журналист отговорът трябваше да бъде много рязък, много ясен и много последователен. Много водещи държави в Европейския съюз обаче не искат да наложат оръжейно ембарго над Саудитска Арабия, защото продават на тази страна оръжие за много пари. А в Саудитска Арабия се убиват журналисти! В Саудитска Арабия се обезглавяват хора на площада! Това е една диктатура! И докато ние продължаваме да се правим на неразбрали, това ще бъде лицемерие и двоен стандарт“.

В същото време евродепутатите са  „потресени от количеството произведени в ЕС оръжия и боеприпаси, които бяха открити в ръцете на ДАЕШ в Сирия и Ирак“. Съгласно Общата позиция на Европейския съюз, държавите членки трябва да гарантират, че лицензите за износ не се отклоняват към нежелани крайни потребители. Някои държави членки обаче, като България и Румъния, не успяват  да прилагат тази разпоредба ефективно.

Конкуренти на традиционните банки

Финтех (FinTech) компаниите са новоизгряващите конкуренти на традиционните банки. Те все по-активно напредват и се адаптират към динамичната среда и в търсенето на дигитални услуги от страна на клиентите.  FinTech е  хибридна форма между финанси и технологии, чиято поява се предопределя от променените изисквания на потребителите към начина, по който искат да банкират, плащат, управляват средствата си и да се застраховат. И макар мнозина да смятат тези технологии за технологии на бъдещето, за други те вече са неизменните технологии на настоящето. Евродепутатът от Европейската народна партия Ева Майдел посочи, че Финтех компаниите се стремят да направят плащанията още по-сигурни, още по-достъпни и много по-лесни за използване, а предимствата са големи:

"Бъдещето е, че след няколко години ПИН идентификацията ще отпадне и ще имаме биометрични данни, които ще заменят този тип идентификация. Вече няма да се чудим къде да си запишем ПИН-а, за да не го объркаме или да блокираме своята карта точно тогава, когато най-много ни е нужна. Тук е ключово да отбележим, че доверието на потребителите е изключително важно, за да могат те да се доверят на тези технологии и да ги използват, и от друга страна, възможността на законодателите, независимо дали на национално или европейско ниво, да направят така, че да създават добрата среда, в която иновационни технологични компании да се развиват."

Българската финтех индустрия се развива с бързи темпове, тя оперира от България, но обслужва клиенти от над 100 държави в цял свят. Светослав Димитров от Българската финтех асоциация обяснява, че индустрията предлага финансови решения и улеснява потребителите, като всички разплащания могат да се правят само с един телефон:

"
Може да си изхвърлите всички карти физически, които притежавате, и да извършвате разплащания директно с телефона си. Ако, например, имате малко магазинче за зеленчуци, може да си изхвърлите касовия апарат, да си инсталирате апликацията на телефона, вашият телефон дори може да издава и касова бележка. Може да изпращате пари на всички ваши близки и в секундата, в която ги изпратите, те ще ги получат отново на телефона си и ще могат да ги харчат през телефоните си, с всички защити, които може да ви даде една банка." 

Цанка Танева е част от компания, която се занимава с отдалечена идентификация и издаване на електронен подпис. Услугата не е само за финансовия сектор, не само за бизнес сектора, но и за хората в неравностойно положение, които  нямат възможност да се придвижват сами или такива, които в определен момент нямат възможност до отидат до офис на банка, например. Съществува и екомотив - да се спре използването на хартията, да се спре и пътуването до институциите:

"
Вече имаме възможност един наш съгражданин във Виена или в Лондон например да си свали нашето приложение на мобилния си телефон, да мине през процеса на идентификация, да получи електронен подпис и оттам да може да подписва всичките си договори, било договор за наем с друго физическо лице, било договор за кредит с банка, надяваме се и откриване на банкови сметки, и по този начин да се направят всички услуги наистина достъпни за хората."

Защита на демократичните ценности

Европейският съюз засилва действията за борба  с дезинформацията. С този проблем ЕС активно се бори от 2015 година. Българският евродепутат Светослав Малинов ЕНП от няколко години следи и работи по темата за дезинформацията и е категоричен, че този проблем стои пред всички държави членки и справянето с него е част от защита на демократичните ценности на общността:

Като се вземат предвид постигнатият досега напредък и последващите действия във връзка с призива, отправен от европейските лидери през юни 2018 г. за защита на демократичните системи на Съюза, Европейската комисия и върховният представител предлагат конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на система за бързо предупреждение, както и стриктен контрол върху прилагането на кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите.

Планът за действие е насочен към четири основни области: Подобряване на откриването, Координирана реакция, Повишаване на осведомеността и оправомощаване на гражданите Онлайн платформите и индустрията.

Адемов: модернизация на граничния контрол

Няколко месеца преди изборите за Европейски парламент през май догодина е време за равносметка за работата на българските евродепутати.

Евродепутатът Асим Адемов е от ГЕРБ /ЕНП  и е в Европарламента вече 14 месеца, а мандатът му ще е само година и 8 месеца. Той зае мястото на Мария Габриел, след като тя стана комисар по цифрова икономика и цифрово общество. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски" и публична администрация в Югозападния университет, за кратко е бил зам.-областен управител на Благоевград. Преди да бъде обявен за евродепутат, работи като директор на училището в Долно Дряново.

Като евродепутат Адемов работи активно за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Посочва, че е допринесъл за модернизирането на граничния контрол и за създаването и координирането на граничните информационни служби в ЕС. Като докладчик за визовата либерализация за Косово последва пътя на комисар Мария Габриел която като евродепутат успя да направи това за останалите 5 държави от Западните Балкани. Той посочва като основен приоритет в своята работа – темата за образованието:

„ Организирах кампания „ Да върнем родителите в училище“, защото според мен един от големите проблеми на образователната ни система е, че родителите се отчуждиха от нея. Искам да възвърна авторитета на българския учител! Проведоха се срещи между директори на учебни заведения, педагози, родители в София, Бургас, Благоевград и в други градове. На тях обсъдихме проблемите на българското училище и как да бъдат решени. Мисля, че се получава нещо полезно и смятам, че за краткото време, в което ще бъда в Европарламента ще успея да оставя някаква диря след себе си.“

Според Адемов 17 – те български евродепутати си вършат съвестно работата, имат много успешни инициативи, тяхната дума се чува в Европейския парламент. Независимо от партийните си различия, когато става въпрос за националния интерес, българските представители се срещат преди заседанията и се обсъжда и създава обща позиция.

Приоритет в работата на Асим Адемов е и темата за етническата и религиозна толерантност в България. Тя беше и сред приоритетите на Българското председателство на ЕС и съвместно с зам. председателя на ЕНП в ЕП Андрей Ковачев те организираха форум „Толерантността в Западните Балкани - ключ към Европа“. Той се проведе през май в София, като тук дойдоха представители на политическите, религиозните и гражданските среди от всички държави от този регион.

Пътни такси

Страните от Европейския съюз, които прилагат  такси за ползване на пътната инфраструктура въз основа на време, ще трябва да преминат към пътни такси въз основа на изминато разстояние - тази реформа за пътното таксуване подкрепи Европейският парламент. Заложените срокове са: за камиони и автобуси от 2023 г., за мотоциклетите - от 2026 - та, а за  за леките коли - от 2027 - ма година.  Реформата на правилата за пътно таксуване цели да въведе принципа "замърсителят плаща". По този начин ще се стимулира по-чистият транспорт и ще се гарантира справедливост, посочва докладчикът Кристин Рево д'Алон Бонфоаот Групата на прогресивния алианс на социалистие и демократите. Според нея, предложението за фиксирани проценти за намаляване на емисиите на въглероден диоксид  е повратна точка в европейската транспортна политика за по-добро справяне със замърсяването на въздуха от сектора на автомобилния транспорт: 

"Колеги, нека да не намаляваме тези проценти  - 20 % до 2025 г. и 35 % до 2030.  Идеята е тук да се развие  пазарът на електрически автобуси и камиони. Нужни са също тестове за нивата на замърсяване в реални условия. Обръщам се и към гражданите - Европейският съюз действа, той ви защитава, той иска да ограничи въздействието на емисиите върху ежедневието ви. Ние в Европейския парламент си вършим работата, за да отговорим на климатичните промени и да се борим срещу замърсяването на въздуха."

Транспортната реформа обаче не се приема еднозначно от българската страна. Евродепутатът от Европейската народна партия Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ) намира за съвсем резонно преминаването на таксуването въз основа на изминато разстояние:

"
Защото, когато плащаш за време, често пъти не можеш да имаш гъвкава система, с която да плащаш справедливо. И така един камион, който превозва товар за милиони, би могло, плаща 10 или 20 евро, за да премине през България, а в същото време може да ползва 400 км. или повече. Така ще се плаща справедливо - колкото цапат, толкова и рушат пътищата.

Проблемът обаче се явява в заложената цел за намаляване на вредните емисии към 2030 година до близо 40 на сто, в противен случай се предвиждат санкции:

"
Не можех да приема, че призоваваме автомобилния бранш да произвежда камиони с 40 % по-малко вредни емисии и то в толкова кратки срокове, които аз не съм сигурен, че бизнесът ще може да се справи и предпочитам да заложим реалистични, справедливи стойности, които ще се изпълнят, отколкото да правим лов на вещици и да поставяме неизпълними критерии и след това да се чудим как да санкционираме тези, които не ги използват,  в крайна сметка да страдат всички. Второ, ако се намери технология, която да се разработи и да се внедри, ще е толкова скъпо, че несъмнено ще окаже влияние и върху пазарите."