Пакет „Мобилност“, ЕС след евроизборите, култура, образование (обзор - януари)

Пакет „Мобилност“, ЕС след евроизборите, култура, образование. Това са най-четените публикации на интернет страницата на БНР на подсайта Евранет плюс за месец януари.

Български превозвачи протестираха в Брюксел

На заседанието си на 10 януари Комисията по транспорт и туризъм в Европейския парламент одобри измененията, включени в пакета „Мобилност 1“, свързани с каботажа и измамите в автомобилния сектор, но отхвърли тези за почивката на шофьорите и командироването им. Всичко това се случи, докато български евродепутати и превозвачи символично облечени в „жълти жилетки“ протестираха на площад „Люксембург“ в Брюксел.  

Джамбазки: Работим за българския интерес

Броени месеци преди изборите, евродепутатът Ангел Джамбазки от европейските консерватори направи своеобразна равносметка за работата на българските си колеги в Европарламента. Той посочи, че в рамките на политическия спор, всяка една държава защитава своя национален икономически и политически интерес. Това правим и ние, от началото на мандата се стараем да работим за българския интерес, каза евродепутатът:
"Той се сблъсква и се преплита най-много в регулациите, които засягат по някакъв начин бизнеса- транспорта, храните, ГМО-тата- навсякъде става дума за икономика и бюджет. През тези 4,5 години е факт, че българската група е една от най-обединените по темите, които са национално важни. Ние и румънците сме единствените делегации, които се събират, независимо на коя политическа партия са представители, независимо от противоречията, които имаме, водим разговор и формираме своите листове за гласуване според националните интереси."

Ангел Джамбазки открои някои от по-важните теми за страната ни, като посочи, че причината да се занимава с политика, е темата Македония. 
"Мога да обърна внимание на договора за добросъседство и политиката на парламента по отношение на Западните Балкани, на това, че успяхме да поправим една историческа несправедливост- признаването на българското малцинство в Албания. Много важна е и темата за миграцията- защото сме фронтова държава, на границата с Турция сме, а Балканският маршрут е един от пътищата, по които ще се движат милиони хора през следващите години. Миграцията няма да спре с подписването на споразумението с Турция, тя ще продължава. За съжаление това е едно ново преселение- по географски, климатични, политически и икономически причини... Това ще са теми, които ще бъдат обсъждани..."


След изборите, Европейският съюз ще се промени драстично, а ние трябва да намерим своето място, категоричен е евродепутатът. Той очерта приоритетите, по които страната ни трябва да има твърда позиция. Един от тях е обсъждането на селскостопанската рамка за следващия програмен период, и за първи път страната ни трябва да защити собствените си интереси. 

Евродепутатът припомни, че през новия програмен период след 2020 година субсидии за тютюн няма да има, а алтернативата за хората, които се занимават с тютюнопроизводство, е да започнат да отглеждат животни. Задължение на правителството е България да се пребори средствата трябва да се насочат към няколко отрасъла- животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство или култури, които да изравнят стандарта на живот на хората, които са отглеждали тютюн.

Пловдив – Европейска столица на културата

Милиони граждани на Европа ще могат да проследят откриването на Пловдив – Европейска столица на културата 2019  на 12-януари, информира БНР в началото на януари.  Извън десетките хиляди очаквани гости, близо 200 са акредитираните журналисти, значителна част от тях са от водещи международни медии с многомилионна аудитория, сред които - Euronews, Тhe Daily Telegraph, Deutsche Welle, агенция Франс Прес и други.  Всички те ще отразяват  най-големият културен проект на Европейския съюз, който за първи път се провежда в България. 

Сред специалните гости е и българският еврокомисар Мария Габриел. Като може би най-високопоставеният български представител в сърцето на Обединена Европа и с възможно най-цялостен поглед върху картината, как изглежда това събитие в общоевропейски план – коментира Мария Габриел.

- Най-напред – гордост е! Гордост е, че Пловдив е първият български град, който ще бъде столица на културата на цяла Европа през настоящата година. Започваме с това, че отминалата 2018 г. бе Европейска година на културното наследство, тя премина с много голям успех и сега Пловдив има голямата отговорност да надгради този успех.  Ако миналата година наблегнахме на подчертаването на културното ни богатство и разнообразие, то тази година искаме да отидем и по-далеч, да използваме неговия потенциал.  Пловдив излъчва много силно послание – много силно послание за това, че културата не е добавка, а тя е от съществено значение за оформянето на Европа, за нейното бъдеще и за чувството ни за обща принадлежност.  Затова е изключително силно посланието, че в Пловдив по невероятен  начин се преплитат минало, настояще, но с много силно европейско измерение, с изключителни исторически паметници и сгради, които съчетават културни елементи от Балканския полуостров и от цяла Европа. Но пък и за мен, като „Европейски комисар по цифровата икономика и общество“ е много важно да видим как и новите технологии допринасят за това, културата да достигне до още по-голям брой хора и тя, чрез новите технологии, да достигне нови измерения. Конкретен пример е онлайн –платформата „Диджитъл Пловдив“, с над 50 хиляди цифровизирани културни продукти, които бяха разработени от Община Пловдив. Всички очакваме Пловдив да покаже европейското лице, което ние като българи познаваме, но искаме то да достигне до цяла Европа и до другите части на света.

-  В светлината на този факт – за първи път български град става Европейска столица на културата, как обаче влияе всичко това и върху цялостният имидж на страната ни, на България?

- Не случайно е избрано мотото „Заедно!“. Част от това, че само, ако истински ценим като минало и исторически паметници, когато използваме възможностите на настоящето и оформяме визията си за бъдещето, включително и чрез новите технологии, много ясно можем да се справим с предизвикателствата.  Много силно послание! Послание към младите хора, много силно послание за нас, като Европа, че културата е   онази най-жива част  от европейския дух, която ни позволява да вървим напред!

Науката и образованието – фактори за растеж

Безспорно, науката и образованието са фактори за растеж и икономическо развитие. Затова ако ние, като част от Европейския съюз, искаме да имаме жизнения стандарт на старите страни членки, трябва да инвестираме в образованието и науката. Една от възможностите за това дава Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Нейният бюджет до края на 2020 година е 1 370 000 000 лева. От тях 151 200 000 лв. ще бъдат инвестирани през настоящата 2019 година.