Кохезионната политика в проектобюджета на Европейския съюз за периода 2021-2027г.

Проектобюджетът на Европейския съюз за предстоящия седем-годишен период залага 8,9 млрд.евро, само за кохезионна политика за България, според предложението на Европейската комисия.

35% от средствата в Многогодишната финансова рамка за 2021-ва - 2027-ма година са отредени за кохезия като средствата за целта са намалени средно с около 10 на сто. Но, страната ни е сред изключенията и получава повече пари по линия имено на тази политика, коментира Мариана Хрисчева - ръководител на отдел "Оценка и Европейски семестър" в Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" на Европейската комисия. И посочи, че България е в първата десетка по изпълнението на кохезионната политика в рамките на този програмен период:

         "Трябва да Ви кажа, че България, на базата на статистиката, която имам, стои много добре. Това, което ние виждаме като сериозни проблеми при нашето изпълнение, на практика понякога е много по-сериозен проблем за други, даже стари държави-членки, които имат много повече опит в изпълнението.

           Така че, да, разбира се, всички имаме интерес програмите да вървят по-бързо, парите да влизат по-бързо в реалната икономика и да бъдат ползвани от бенефициентите, за да може да постигат своите цели и не трябва това, че България е в предните редици да ни успокоява. Цялата политика се забавя, просто изпълнението й върви бавно, и това, което установихме, че този принцип за изпълнение N+3, който дава възможност до три години след поемането на правния ангажимент да бъдат изразходвани парите не доведе за съжаление до по-качествено разходване, а просто даде повече време на държавите-членки, от което те да се възползват. Те не го разглеждаха като краен период, а като периода, към който трябва да планират изпълнението си. Не като горна граница, т.е. не бяха стимулирани да използват парите по-рано. Изчакаха последния период и това не е нещо, което е специфично за България. Това е специфично за всички програми на европейско ниво, където пак подчертавам, България стои добре"

Част от кохезионната политика, цел номер едно са средствата за цифровизация и интелигентен растеж. Тук Европейската комисия налага изисквания за концентрация на средствата и за по-развитите държави това изискване варира между 60 и 85%, а за държави като България 30% от пакета, който е заложен от комисията:

             "Това са много сериозни средства, защото интелигентният растеж е нещото, което може да постави нашата икономика на нови основи, така че тя да бъде по-конкурентна в един глобализиращ се свят, който е базиран на нови технологии. Зависи от държавата как ще конструира своите програми. Естествено, нещо, което е в интерес на всички, и което всяка една държава сама по себе си не може да си позволи, е по-добре да бъде осъществено на европейско ниво и да се споделя от всички. Това е наистина нещо, което ако се осъществи, е доказателство за европейска добавена стойност. Там, където държавите обединяват своите усилия и вместо да инвестират всяка една поотделно в нещо, правят нещо заедно, от благата на което се ползват всички."