ЕЦБ все по-силно се тревожи за икономиката на еврозоната

Снимка: Капитал


Нека за момент се върнем през 2008-ма година, която за финансовия свят означава само едно - фалита на "Лемън Брадърс" и началото на най-голямата финансова криза след Втората световна война. Сигурно се досещате, че тогава - и в свободното си време, например докато карат колело в парка, банкери, икономисти, финансисти и какви ли не експерти, имаха само една тема на разговор. Десетилетие по-късно в "Закуска на тревата" ще ви предложим да покараме заедно колело и да си поговорим за финанси. Причината - Европейската централна банка обяви нова вълна от нисколихвени заеми за банките и обяви, че няма да увеличава лихвите поне до края на годината. Само до преди един месец твърдеше, че бленуваният от банките скок на лихвените проценти ще се случи през лятото. "Решенията ни са провокирани от влошаващите се икономически данни", заяви гуверньорът Марио Драги. Според новите предвиждания на икономистите във Франкфурт, тази година икономиката на еврозоната ще отбележи ръст от 1,1 на сто, а догодина - с 1,6 на сто. Това е значително влошаване спрямо предходните очаквания от 1,7 на сто и за двете години.
Драги обърна внимание, че повечето държави от валутния съюз имат "фискално място", където да създадат буфери срещу задаващите се рискове, които ще ударят икономиките им  - например Брекзит, търговското напрежение и забавянето на китайската икономика.
Европейската централна банка има много сериозен проблем, защото вече почти е изчерпала инструментите си за влияние върху икономиката, заяви за "Хоризонт"  икономистът Георги Ганев. Реално новият инструмент представлява своеобразно продължаване на програмата за количествени улеснения или друг вид печатане на пари, ако трябва да го кажем на професионален жаргон, а целта е ясна - стимулиране на икономиката. "Икономиката обаче не иска да се развива по-добре", допълни Ганев. И още - в Европа има банки, в които има сериозни проблеми. Например "Дойче банк", която в момента води преговори за сливане с "Комерцбанк". А ситуацията в германските банки е само пример, защото скандали около прането на пари има в Швеция и във всички прибалтийски държави. Освен това проблеми с портфейлите на банките съществуват и в Италия, Испания и Португалия.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!