Евроизборите – дебати, реакции, очаквания

Водещите кандидати за председател на ЕК се обявиха за единна Европа срещу глобалните предизвикателства

Предизборният дебат в Брюксел между шестимата водещи кандидати за председател на Еврокомисията завърши, съобщи кореспондентът на БНР в Брюксел. Водещите кандидати за високия пост - на Европейската народна партия Манфред Вебер и на Партията на европейските социалисти Франс Тимерманс се обявиха за единна Европа срещу глобалните предизвикателства, в това число и срещу Китай и Съединените щати.

Къде е единството, щом има лидери, които искат пари от Путин, а после отиват на аудиенция при Тръмп, който иска да разбие единството на ЕС, попита Тимерманс:

„За първи път в историята имаме американски президент, който смята, че е в негов интерес Европа да бъде слаба и разделена. За нас това е опасно. Ако сме отслабени и разделени, няма да можем да отстояваме нашите ценности пред света. Затова ни трябва европейско единство“, каза Тимерманс, както и добави, че ако Европа не е единна, Путин и Тръмп ще поръчват и музиката, и съдържанието ѝ.

„Това, което се случва в Белия дом, не е нашият начин за правене на политика. Затова трябва да сме стриктни и ясни. Аз бих предложил на американския президент да постигнем сделка върху индустриалните стоки, но само ако прилагаме партньорството на практика. Ако искате да ни принуждавате, Европа трябва да се изправи и да отговори подобаващо“, заяви от своя страна Вебер.

Друга тема, върху която кандидатите дебатираха беше страните-данъчен рай. Кандидатът на Алианса на либералите и демократите за Европа  Маргрете Вестегер заяви, че трябва да се наложи облагане на цифровия сектор, тъй като много дружества там не пращат данъци, както и че трябва да се предвиди долна граница за ставката за корпоративния данък. Тимерманс настоя тази ставка да бъде 18 на сто.

От своя страна кандидатът на Европейска народна партия Манфред Вебер заяви, че е бил горд, когато Европейската комисия е решила да предприеме действия срещу Ирландия в тази насока.

В частта за климата кандидатът на Европейска левица Нико Куе заяви, че мултинационалните компании са виновни за 70 на сто от замърсяването и би било несправедливо да бъде облаган европейския гражданин заради мерки, свързани с опазването на планетата.

По друг въпрос - кризата с миграцията, и Тимерманс, и Вебер се обявиха за план Маршал за Африка като част от справяне с проблема. По темата за възхода на популистите Вебер заяви, че трябва да се изправим срещу тези, които искат да унищожат Европа.

Заради Брекзит в момента Обединеното кралство прилича на Игра на тронове на стероиди - трябва да върнем хората към европейския проект и да чуем тези, които имат конструктивни решения, каза още Тимерманс.

Владимир Шопов пред БНР: На избирателите ще им бъде трудно!

На избирателите ще им е трудно да направят своя избор за кого да гласуват от дебат като снощния в Брюксел, заяви пред БНР експертът по въпросите на Европейския съюз Владимир Шопов.

 „Мисля, че тази функция много трудно би могла да бъде изпълнена точно с такъв тип дебати по няколко причини – първата е, че самата специфика на избирателния процес е такава, че много хора просто не правят връзка между тези кандидати и кандидатите в своите национални политически системи, за които те трябва да гласуват“, каза той в предаването на „Преди всички“ на „Хоризонт“.

„Другият проблем произтича от това, че всъщност тези дебати са разговор между бивши, настоящи и бъдещи колеги. И затова е изключително трудно за тях да очертаят ясно отликите между различните концепции за бъдещето на Европа“, добави той.

Поради тези причини, според Шопов, „от този тип разговори на повечето избиратели им е доста трудно да се ориентират конкретно спрямо предстоящите избори“.

„Иначе, да, тези дебати са полезни, за да добият хората по-обща представа за това кои са съществените теми и проблеми, които се коментират. Да чуят някои от идеите, които се дискутират“, посочи Шопов.

Координирана борба с фалшивите новини

Европейският съюз е започнал координирана борба с фалшивите новини преди евроизборите в края май, но официални лица признават, че има лимити в това, което може да бъде постигнато срещу тази опасност, силно подценявана само допреди няколко години, коментира Ройтерс.

Рискът е много голям, отбелязва Луц Гелнер, един от най-висшите служители на ЕС, който отговаря за антидезинформационната кампания: „Вижте миналото, изборите в САЩ, случилото се във Франция, в Германия“.

С финансирането на организации за проверка на фактите и създаването на отдел за противопоставяне на дезинформация от Русия и с привличането на своя страна на Фейсбук, Гугъл, Туитър и други, Брюксел се надява да предпази 427 млн. души, които имат право да дадат гласа си за 751-членния Европарламент на 23-26 май.

Експерти обаче се съмняват, че корените на съмненията, посети от зловредни кампании, имащи за цел да омаловажат едни от най-мащабните избори в света, може да бъдат изтръгнати

Европейски официални лица заявяват, че не могат да оценят ефекта от усилията си. А те страдат от липса на достатъчно субсидии и от институционални ограничения. „ЕС не може да има Министерство на истината“, казва висш представител на общността.

Въпреки паневропейската природа на рисковете, вотът се провежда като отделни избори във всяка от 28-те страни членки, като някои от тях са се забавили с предпазните мерки.

Правителства и съюзници в НАТО заявяват, че Русия е взела на мушка вота, за да навреди на западната демокрация. Москва отрича това.

В един от случаите, принудил ЕС да обърне влияние на реалния ефект от фалшивите новини, е залегнала историята от 2016 г. за руско-германско момиче, което било изнасилено от арабски мигранти. Историята предизвика медийна буря, докато германското разузнаване не установи, че това е руски опит за манипулация на общественото мнение.

Кой запали „Нотр Дам“?

Като алармира за примери за дезинформация, ЕС, както и някои западни правителства, се надява да „ваксинира“ гражданите срещу фалшивите новини, посочва Хейди Творек, експерт по информационна борба от Университета в Британска Колумбия.

„Потенциално можем да победим, но все още не, защото пренебрегвахме всичко това в продължение на дълго време“, каза пред Ройтерс литовският външен министър Линас Линкевичюс.

Тъй като евроизборите вероятно ще доведат до фрагментиран парламент с добро представяне на антисистемните партии, еврочиновници са притеснени, че „лоши действащи лица“ възпрепятстват дебата.

Избирателната активност на вота за ЕП традиционно е ниска, което улеснява крайнодесни и крайнолеви партии да се съсредоточат върху гласоподаватели в социалните медии.

Руските медии в Европа не успяват да достигнат до широката публика, но осигуряват платформа на евроскептичните популисти.

След пожара в парижката катедрала „Нотр Дам“ през април руски медии в ЕС обвиниха за него ислямски екстремисти и прозападното украинско правителство.  

Проверка на фактите в Германия пък отхвърли достоверността на фалшива история, циркулираща във Фейсбук, за Франс Тимерманс, кандидат на европейската левица за шеф на Еврокомисията. На него му бе приписано, че „искал масова имиграция на мюсюлмански мъже към Европа“.

Най-уязвимо е по-възрастното поколение, като хората над 55 г. са най-вероятни разпространители на фалшиви новини, тъй като са израснали с печатните медии и приемат, че публикуваната информация е добросъвестна, казват официални представители на ЕС.