Новите български евродепутати, Великобритания, Австрия, Италия, Унгария (обобщение)

От общо 17 избраници за ЕП от София, 6 са от ГЕРБ, 5 от БСП, 3 от ДПС, 2 от ВМРО, 1 от „Демократична България“

ЦИК обяви днес официално имената на 17-те български евродепутати в новия Европарламент. На тържествена церемония те получиха удостоверенията си за избор, предаде БНР. 

Пет политически сили изпращат евродепутати: ГЕРБ - шестима, БСП - петима, ДПС - трима, ВМРО-Българско национално движение - двама, и Обединение "Демократична България" - един.

Стана ясно и разпределението на предпочитанията за отделните кандидати по кандидатските листи. С най-много преференции от всички кандидати е водачът на листата на ГЕРБ Мария Габриел, следвана от водача в листата на БСП Елена Йончева. 

Заради преференциите се стигна до размествания в две от листите на петте политически сили, които класират евродепутати. В тази на БСП Сергей Станишев от пето се изкачи до второ място, а в листата на ВМРО Андрей Слабаков от четвърта се премести на втора позиция.

Ето и имената на новите български евродепутати (по азбучен ред):

ГЕРБ

Александър Йорданов

Андрей Ковачев

Андрей Новаков

Асим Адемов

Ева Майдел

Мария Габриел

БСП за България

Елена Йончева

Иво Христов

Петър Витанов

Сергей Станишев

Цветелина Пенкова

ДПС

Атидже Алиева - Вели

Илхан Кючюк

Искра Михайлова

ВМРО

Ангел Джамбазки

Андрей Слабаков

Демократична България

Радан Кънев

Над 750 000 граждани на ЕС – кандидати да останат да живеят във Великобритания

Повече от 750 000 граждани на Европейския съюз са кандидатствали да останат да живеят във Великобритания, след като страната напусне единния блок, заяви в четвъртък британският министър на вътрешните работи Саджид Джавид, цитиран от Ройтерс.

Въпросът какво ще се случи с повече от 3 милиона граждани на ЕС, живеещи във Великобритания, беше един от първите, които трябваше да бъдат разисквани при разговорите за развод с единния блок. Великобритания заяви, че гражданите на ЕС трябва да подадат молба за "постоянен статут" най-малко до 31-ви декември 2020-а година, независимо дали британският парламент одобри Брекзит сделка с ЕС.

На този етап Великобритания трябва да напусне съюза до 31-ви октомври, но след като премиерът Тереза ​​Мейсеоттеглиотсвояпост, онези, които се борят да я заместят, са разделени по въпроса дали да търсят отново промяна на този краен срок.

Данни, публикувани от вътрешното министерство, показаха, че общо 621 400 души са подали заявления до края на април, като 389 900 от тях са постъпили през първия месец, след като самата програма стартира напълно на 30-и март, а останалите са били подадени още по време на тестова фаза, която започна през август миналата година.

Съгласно Схемата за уседналост на ЕС, на гражданите на съюза, които са живели непрекъснато във Великобритания в продължение на пет години, може да бъде предоставен статут на уседналост, според който им се предоставят същите права за работа, обучение и достъп до доходи и услуги, каквито те и понастоящем имат.

Най-голямата група са полските граждани, като към момента са подали заявления 103 200 души, последвани от 89 900 румънци и 70 800 италианци, показват данни на вътрешното министерство.

Взето е решение за подадени общо 445 000 заявления, като на една трета от тях е предоставен статут на уседналост. Останалите са получили "предварителен" статут на уседналост и те могат да кандидатстват за постоянен такъв, когато достигнат заложения петгодишен период.

69 годишна съдийка ще е временен канцлер на Австрия

Австрийският президент Александър Ван дер Белен съобщи днес, че ще номинира председателката на Конституционния съд Бригите Бирлайн за временен канцлер. 69-годишната съдийка ще бъде първата жена, която ще заеме поста в историята на Австрия.

В понеделник австрийският парламент гласува за първи път за вот на недоверие на канцлера и прекрати мандата на Себастиан Курц - най-краткия в следвоенната история на Австрия. До гласуването се стигна след като Курц разтрогна управляващата коалиция с крайнодясната „Партия на свободата“ заради скандалния видеозапис от Ибиса, заради който опозицията внесе вот на недоверие в парламента. 

Така за първи път Австрия ще има служебен кабинет, оглавяван за първи път от жена.

Правителството на Италия избегна поредна криза

Италианското правителство избегна в четвъртък поредна криза, след като крайнодесен заместник-министър подаде оставка, след като бе осъден за измама и злоупотреби, предаде АФП, цитирана от БНР.

Случаят изправи пред сблъсък антимигрантската „Лига“ и нейния лидер Матео Салвини с коалиционния партньор „Пет звезди“, чието обещание е мерки срещу корупцията.

Съдът в Генуа осъди зам.-министър на инфраструктурата и транспорта Едоардо Рикси на 3 г. и 5 месеца затвор – с един месец повече от исканото от прокуратурата.

Преди това „Пет звезди“ настояваха за оставката му, ако бъде осъден, но „Лига“ настояваше да запази поста си.

Салвини каза, че е приел оставката, „само за да предпази Рикси и кабинета от безсмислени атаки и скандали“.

Съдът нареди 50 000 евро да бъдат иззети от Рикси, който каза, че ще обжалва присъдата си.

Той бе обвинен заедно с още 19 души в разхищение на държавни пари за увеселителни паркове, лотарии, скариди и цветя през 2010-2012 г.

Унгария се отказа от новата административна съдилищна система

Унгария неочаквано обяви в четвъртък окончателен отказ от новата административна съдилищна система – планирана реформа, която създаде притеснения за независимостта на правосъдието, предаде Ройтерс.

Промените бяха предложени от управляващата националистическа партия ФИДЕС и бяха в основата на конфронтация с ЕС, който сметна, че някои от реформите на премиера Виктор Орбан заплашват демокрацията и върховенството на закона.

В друг жест към традиционните европейски съюзници ФИДЕС за първи път се отказа да обедини сили с италианския вицепремиер Матео Салвини и неговата евроскептична група в новия Европарламент.

Унгария одобри в края на миналата година закон за създаването на съдилища под директния контрол на правосъдния министър, което според критици на инициативата щеше да позволи политическа намеса в правосъдието.

По думите на началника на кабинета на Орбан Гергели Гуляс отказът се дължи не на несъответствие с евростандартите, а на неоправдан дебат в Европа, който поставил под въпрос независимостта на правосъдието.

ФИДЕС, която е със замразено членство в Европейската народна партия, спечели убедително евроизборите в Унгария с над 52% на фона на спекулации за предстоящ съюз със Салвини, чиято крайнодясна „Лига“ също се класира първа на вота в Италия (34,3 на сто).