Инвестиция в Западните Балкани, риск от корупция (обобщение)

8 млн. евро за бърза реакция при криза в областта на киберсигурността

До края на юли Европейската комисия ще одобри нов проект на стойност 8 млн. евро за програма, по която страните от Западните Балкани ще разработят механизъм за бърза реакция при криза в областта на киберсигурността. Това съобщи еврокомисарят по цифрова икономика и общество Мария Габриел на първия диалог за цифровите технологии ЕС-Западни Балкани, който се проведе в Брюксел:

„Ние не обръщахме достатъчно сериозно внимание. Напомням, че когато казах, че искам киберсигурността да ми бъде един от приоритетите в цифровата програма за Западните Балкани, срещнах реакция от типа „няма проблеми в тази област“. Всъщност оказа се не, че нямаме проблеми, а че не разполагаме с данни за мащабите на това, което се случва“.

През 2021-ва година роумингът между страните от Западните Балкани ще отпадне и жителите на тези страни ще говорят помежду си без допълнителни тарифи, съобщи още Габриел.

Еврокомисар Габриел припомни, че от началото на юли в резултат на регионалното споразумение, входящите и изходящи обаждания между страните от Западните Балкани са паднали съответно с 65 и 68 на сто, а трансферът на данни - над 70 на сто.

Същевременно македонският министър на информационното общество и администрация Дамян Манчевски предложи да се създаде регионална агенция за киберсигурност. 

Съветът на ЕС с препоръки към България

България да подобри събирането на данъци и да обърне по-сериозно внимание на риска от корупция. Тази, както и други препоръки, Съветът на ЕС отправя към страната ни в рамките на препоръките и становищата за тази година за фискалните и икономически политики и политиките по заетостта на държавите членки на ЕС.

„Събирането на данъци не се подобрява навсякъде със същото темпо. Това се отнася особено за свързаните данъци с труда, вноските за социална сигурност и някои категории акцизи. Има данни, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да бъдат предизвикателство“, се казва в препоръките за България. „Органите все още не са приключили с националната оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това последните събития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови сделки и да се гарантира ефективното прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предварително престъпление за изпирането на пари“, пише още в документа.

В него се отбелязва, че реформите в публичната администрация и електронното управление продължават да бъдат бавни и не водят до достатъчни подобрения, а бизнес средата остава слаба. „Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите“, се казва в препоръките. В тях се отбелязва още, че има високо равнище на неравенство на доходите и на риск от бедност или социално изключване, както и че хората са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване.