Международната финансово-икономическа криза – актуален преглед

Гръцката дългова криза отново е на фокус. Макар на много хора да им писна да четат и да слушат за огромните гръцки дългове, търговски и бюджетни дефицити, както и за ежедневните стачки и бунтове свързани с  правителствените действията и намеренията по съкращаване на дупката в държавния бюджет на Гърция, то развитието на  ситуацията в страната е ключът към по-нататъшното развитие на европейската дългова криза.

Ако Гръцкият държавен дълг е в размер на внушителните 350 млрд.евро, съответстващи на близо 150% от БВП на страната, то дългът на Италия, Испания, Португалия и Ирландия се доближава до 3 трилиона евро, а само италианското правителство дължи повече пари отколкото Гърция, Испания, Италия и Португалия взети заедно.

В този ред на мисли - от способността на европейските лидери да разрешат гръцката дългова криза ще зависи разрешаването на европейската дългова криза и бъдещето на единната валута и като цяло на икономическият блок.

Ако през октомври Гърция не получи поредният транш от спасителният план договорен в началото на годината, то страната ще остане без средства за изплащане на заплати, пенсии, помощи и дългове, и практически ще се окаже в неплатежоспособност. В такова положение гръцките власти имат два избора- да напуснат еврозоната и да въведат драхмата като национална валута или да съкратят значително разходите на правителството и да останат в Еврозоната.

При първият вариант връщането на драхмата ще означава обедняване на гърците с над 50% за една нощ, тъй като страната не притежава нужната конкурентоспособност и валутни резерви, с които да гарантира висок курс на драхмата, то първоначално националната валута ще се обезцени в диапазона 50-70%. Този сценарий вече сме го гледали в Аржентина и то в недалечното минало- началото на новото хилядолетие.

Драхмата като национална валута ще позволи макар болезнено, но бързо икономиката на Елада да възстанови конкурентоспособността си и само за няколко години страната  ще премине във фаза на силен икономически растеж. Разбира се гърците ще трябва да свикнат със доходи и богатство поне с 50% по-ниски от сегашните стойности. Ще трябва да променят мисленето и трудовите си навици. Този сценарий има опасност и да не се изпълни ако политическа несигурност и социалното напрежение в страната ескалират, така че крайно леви или крайно десни формации застанат начело на държавата и я изпратят в дълбока международна изолация.

Във втория вариант управляващите в южната ни съседка ще трябва да балансират бюджета на страната чрез съкращаване на разходите си с повече от 10%, а на заплати, пенсии и помощи - с над 20%. Съкращаването на разходите от такъв порядък обрича икономиката на страната още поне няколко години на дълбока депресия и вероятно макар болката от бързата валутна девалвация, описана в първия сценарий да е по-малка в този сценарий, то намирането на точката на конкурентоспособност ще отнеме значително по-дълго време и високите нива на безработица ще се запазят. Икономиката на страната поне 5 години ще се спуска по дефлационната спирала до изправянето на конкурентна нога.

Решението за съдбата на южноевропейската страна е в ръцете на нейните кредитори и по-специално зависи от Франция и Германия, които са и най-големите нейни кредитори, както на корпоративно, така и на национално ниво.

Ако Гърция бъде оставена да фалира, защото не спазва договорените условия в спасителния план, то инвеститорите ще взривят дълговите пазари, по специално ще разпродат силно книжата на Италия и Испания и Белгия, така че въпросните страни няма да могат да се финансират и рефинансират от дълговите пазари и ще трябва да бъдат спасявани от останалите страни от еврозоната, Международния Валутен Фонд и други международни кредитори. Европа обаче не е подготвена за предоставяне на спасителни средства за държава от мащабите на Италия.

От друга страна Германците и някои северни народи желаят Гърция да бъде наказана заради годините на фискални разхищения и заради мудността и в провеждане на реформи, водещи до намаляване на бюджетния дефицит.

Дълговите пазари

Пазарът на държавни облигации е много точен измерител на ситуацията на финансовите пазари и глобалната икономика като цяло. На него участват едни от най-опитните и информирани инвеститори - основно институционални, зад които седят големи аналитични екипи. Спадът в цената на облигациите води до ръст в доходността им до падежа и е в резултат на по-високата премия изисквана от инвеститорите. Ръстът в цената им сигнализира за обратната тенденция.

През месец септември държавните ценни книга на Гърция и Португалия продължиха да поевтиняват, докато инвеститорите леко се успокоиха за ДЦК-та на Испания, Италия и Ирландия и ги купуваха на по-високи равнища, изисквайки по малка възвръщаемост за риска, който поемат при покупката им.

В края на септември Гръцките 10 годишни ДЦК се търгуваха при рекордна доходност до падежа от около 24%, а португалските – при 11.7%. За разлика от тях ирландските облигации поскъпнаха, след като инвеститорите получават все повече сигнали, че северната страна взема необходимите мерки за привеждането на държавните си финанси в стабилно състояние.

За разлика от гърците, келтите без много съпротивление реализираха мерки по намаляване на бюджетния дефицит, чрез съкращаване на  заплати и социални плащания. Ирландската икономика се справя значително по-добре спрямо гръцката с текущата вътрешноикономическа и външноикономическа ситуация, в резултат - облигациите на страната поскъпват.

Глобалната икономика е в опасност

Европейският съюз е най-големият икономически блок и когато нещо неприятно се случва с икономиката му, няма как глобалното стопанство да не пострада. От Азия до Америка всички са вперили погледи в проблемите на Европа и способността на лидерите на Стария континент да излъчат сигурност и решителност, макар САЩ и Япония да имат проблеми от подобно естество.

За разлика от ЕЦБ, централните банки на последните две не се свенят да монетаризират дългове, емитирани от правителствата на двете страни, т.е. да ”печатат” пари, с което дават глътка въздух на държавните финанси, но надуват инфлацията по света и оставят проблемите на следващите поколения. Европейската централна банка е изградена по модел на  Германската централна банка и ценовата стабилност е нейната изконна цел. Затова ЕЦБ трудно ще пристъпи към по-сериозно изкупуване на ДЦК.

Не случайно глобалната несигурност тегли цените на активите по света надолу. През последните два месеца акциите, търгувани на редица развити капиталови пазари се сринаха с над 20%, като западноевропейските борси са сред най- пострадалите.

Фондовите пазари са изпреварващ индикатор и сигнализират ново забавяне на световната икономика, което ще се усети по-сериозно след около 6 месеца.