Д. Григорова: В Русия има сериозен интерес към постсъветските територии, както в Турция към постосманските

Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ доц. Дарина Григорова  по повод чуждестранните влияния в българската политика. Тя изтъкна, че основната мишена на чуждото културно влияние са подрастващите, чийто път започва:

В Русия има носталгия и сериозен интерес към постсъветските територии, както в Турция към постосманските. Това е имперско мислене. То може да затихва при определени периоди, но не изчезва. Така че, като външни фактори, и двете са еднакво силни в България. Аз мисля, че нашите турци, поради дългото съжителство с българската култура, която е европейска, са повече европейци, отколкото анадолци. Проблемът е външното влияние и това, че Турция използва ислямизма като инструмент за пантюркизъм. Пантюркизмът е на първо място - турското влияние. Ислямът е само инструмент, но оттам е заиграването с Катар, със Саудитска Арабия. Ние не знаем тук мюсюлманските училища, които се спонсорират отвън, откъде идват, на какъв език говорят, турски или арабски, на какъв език са учебниците, откъде идват емисарите.

Русия е европейска, все пак, държава и тя ни е много по-близка,  така че нейното влияние не може да бъде така пагубно, убедена е Григорова. Според нея Турция е особено чувствителна по въпроса с кюрдите, а убийството на катапултиралия руски пилот показва че ислямизмът ще бъде последният пирон в неоосманистката идея.

Общият път пред българите ще се появи когато интелектуалният елит престане да презира народа си, категорична е Григорова, според която чуждопоклонничеството поражда реакции на еснафско малодушие. Проблемът отдавна е разгледан в литературата, припомни тя и спомена „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ и „Падна леко“.

Доц. Иво Христов припомни китайска поговорка, според която образоването на децата в едно общество е начин то да бъде покорено. Западът e спечелил Студената война именно благодарение на ерозията на образите.

В момента, в който подмените образите и започнете да мислите с образите на своя потенциален геополитически противник, вие сте загубили битката. Другото е въпрос само на технологии. В България и в Съветския съюз това стана отгоре надолу -  в лицето на управляващата номенклатура.

Ако искате да дадете реална битка и да устоите своя суверенитет и оттам алтернативност, вие трябва да имате собствена картина на света, обобщи Христов. С  тази картина на света, със своите разбирания за този свят, интерпретациите, ти имаш шансове да имаш и собствен реален свят, в противен случай ще живееш в друга, чужда  игра.

Христов  нарече създаването на комисия в НС, която да проверява за неправомерна намеса на Русия и Турция във вътрешните работи на България буря в чаша вода и елемент от т. нар. "хибридна война", в която се търсят агенти рубладжии и "пета колона":

Все пак ние нямаме 1 000 000 руснаци, живеещи в България, та да привиждаме в тях пета колона на Кремъл с всички идващи от това последици, но имаме 1 000 000 турци или мюсюлмани, които волно или неволно се влияят от влиянието на съседна Турция – те имат там свои роднини, свои връзки, свой бизнес, ако щете. На второ място, ние имаме една политическа сила в лицето на ДПС, която успяваше криво-ляво да контролира тази група в рамките на последните 20 – 25 години.

Турция вече е излязла извън контрола включително на НАТО-вските структури, изтъкна той и допълни, че за американско влияние у нас не се говори, защото „в къщата на обесения не се говори за въже“.

България влиза отново в окото на голямата геополитика. Ще влезем не благодарение, а въпреки нас. И тогава всички тези съшити с бели конци институционални, политически и всякакви други механизми, които изграждат българското статукво в последните 20-25 години, ще се разпаднат. Поради тази причина наблюдаваме  последните издихания на българския постпреходен модел.

Христов не прогнозира какво ще измести този модел, тъй като това зависи от виталността на обществото. Вътрешният политически живот у нас все още се структурира не по вътрешни фактори, а по външни, изтъкна ученият и направи аналогия с делението на русофили и русофоби след Освобождението. Това показва, че липсват вътрешни структуроопределящи линии, поясни той.