Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Златни страници от творчеството на Петко Стайнов

Снимка: архив

На 1 декември се навършват 120 години от рождението на един от патриарсите на българското професионално композиторско творчество - академик Петко Стайнов. По този повод в предаването "Алегро виваче" започна поредица, в която представяме някои от най-ярките му творби и слушаме негови изказвания, съхранени в Златния фонд на БНР.

Петко Стайнов е роден през 1896 година в Казанлък, в състоятелно семейство. На 5-годишна възраст наранява окото си и поради неумело лечение постепенно губи зрението си, въпреки операциите у нас и в чужбина. През 1906 година постъпва в Института за слепи в София. Там получава  солидно музикално образование - учи флейта при Димитър Хаджигеоргиев, по-късно при Никола Стефанов, цигулка при капелмайстора Швертнер, пиано при Мила Бъчварова, а след това и при Андрей Стоянов. Пее в хора на Института, свири в оркестъра, присъства на много музикални събития в столицата, което обогатява музикалната му култура.

След завършването на Института за слепи остава в родния си град 4 години - занимава се с музикално-теоретични дисциплини самостоятелно и свири на пиано. В същото време дирижира местния хор и за него създава първите си хорови песни, все още повлияни от градската лирика, в общ тон, по стихове на известни наши поети.

През 1920 година Стайнов решава да продължи образованието си и да се посвети изцяло на музиката. Заминава за Германия - първо учи в частния музикален лицей на слепия музикант д-р Менке в Брауншвайг, а изучава хармония и пиано в частната консерватория “Розановски“. След това постъпва в Дрезденската консерватория - там учи  при клавирния педагог Мюнх и теория при Волф. Получава солидно музикално образование и композира първите си творби - две части от струнен квартет, секстет, част от струнен квинтет, но тези творби по-късно  са изгубени.

През 1924 година Петко Стайнов се завръща в родния си град, отново дирижира местните любителски хор и оркестър, организира любителски оперетен театър. Композира първата си оркестрова пиеса - сюитата „Тракийски танци“. Много са и хоровите песни, създадени по онова време, които показват търсенията на бъдещия голям хоров майстор. Някои от тези песни се изпълняват и до днес и много се харесват на певците и на публиката - с близкия си до фолклора стил, настроение и мелодичност.

Чуйте още интересни подробности за живота и творчеството на Петко Стайнов в звуковите файлове:











Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54

Летящите охлюви и вълшебни механизми на Атанас Хранов

"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..

публикувано на 18.04.24 в 09:57
Евгени Иванов, орнамент

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..

публикувано на 17.04.24 в 19:25

Националното радио раздава годишните музикални награди БНР Топ 20

Годишните музикални награди БНР Топ 20 ще бъдат връчени на 3 май, петък, в столичния клуб "Строежа".  Отличия ще бъдат връчени на: -   песента с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg ; -   песента с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия на БНР Топ 20;  -   песента, заемала..

публикувано на 17.04.24 в 16:28

В Пловдив откриват изложбата "Хляб наш насъщен"

Поредица от библейски и евангелски сюжети и персонажи, претворени върху старинни дървени предмети от бита, свързани с хляба – това е изложбата "Хляб наш насъщен", която от днес могат да разгледат пловдивчани и гостите на града в галерията на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е дело на Вихра Григорова и съдържа около 30..

публикувано на 17.04.24 в 11:48

“Великият Гетсби“ – новият балетен хит на сцената на Софийската опера

В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..

публикувано на 16.04.24 в 18:29
Мадам Бътерфлай

Великолепно начало на "Опера в киното"

С удоволствие се връщам към скъпите музикални спомени от миналото лято, когато имах щастието да присъствам на два изключително красиви спектакъла от юбилейното стотно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона. Гледах продукцията на Уго де Ана на “Тоска“ и възстановка на продукцията на Франко Дзефирели на “Мадам Бътерфлай“. Разбира се, не е..

публикувано на 16.04.24 в 17:22