Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актрисата Мария Сапунджиева: В творчеството човек трябва да изгори докрай

Мария Сапунджиева
Снимка: Георги Бангиев

Актрисата Мария Сапунджиева се занимава с театър от втори клас, когато влиза в театралното студио на „Братя Райкови” във Варна. Още си спомня гостуващата историческа постановка „Беласица 1014”, която гледала в захлас и си казала Аз ще правя това! Преди театралното студио е играла балет, а по-късно и лека атлетика и смята, че тези занимания са й дали много за професията.

Мария Сапунджиева е работила в няколко театъра в София, включително и в Народния театър. Но през 2008 година напуска нашата първа сцена и продължава като актриса на свободна практика. Днес играе в 13 представления на сцените на цяла България и пътува непрекъснато. Но това й дава така желаната свободата и възможността да избира текстовете и екипа на спектакъла, който иска да реализира. Постановките, в които можете да я гледате, са: в НТ – „Сако от велур”;в „Сълза и смях” – „Истината”, „Кастинг за мъже”, „Мъжът на жена ми”; в Театъра на армията – „Особености на руската любов”; Театър София – „Ревизор”; в Шуменския театър – „Д-р”; в Габрово – „Трудни за обичане”; в „Театро” / бившия Модерен театър/ - „Омайна нощ” ; в Плевен – „Едно танго с Маркес” и т. н., и т. н.

В предаването "Нощен Хоризонт" актрисата сподели, че всяка роля е предизвикателство. Един от най-важните уроци, които е научила от своя преподавател проф. Атанас Илков в НАТФИЗ, е да наблюдава хората и живота и да си „краде” модели на поведение и характери, които после да реализира на сцената. Но на тази тежка професия, според Мария Сапунджиева, може да се посвети само човек с призвание, човек, който е изпратен с мисия. Професията актьор не търпи компромиси и иска много сила и воля. За нея театърът е всичко: щастие, късмет, свобода, отдаденост, миг... Въобще... Театърът е живота ми! – обобщава актрисата, която има два „Икар”-а, един „Аскеер”, наградата за млади таланти „Иван Димов” и отличието на зрителите „Любимец 13”.

Мария Сапунджиева е много позитивен човек. Наследила го е от баба си, която се е грижила за нея като малка. Невероятната актриса силно вярва в доброто. Дори е кръстила първородния си син Добрин. А любовта е водеща в живота й. Човек трябва да е влюбен от сутрин до вечер, както го е написал Антон Павлович Чехов – казва актрисата и допълва, че е добре да се научим да живеем по този начин. Но най-силната дума за Мария е „благодаря”. Смята, че е по-силна дори от „обичам те” и трябва да си я казваме по-често. Тя го прави.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45
Петър Петров, баритон (1919-2005)

Спомен за баритона Петър Петров

През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.  Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..

публикувано на 19.04.24 в 19:25
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян

Седмицата на камерната музика в Добрич с почит към диригента Константин Илиев

На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев".  С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..

публикувано на 19.04.24 в 18:51

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54