Балкански парк на мира оживява границата между Албания, Черна гора и Косово

В основата на проекта "Балкански парк на мира" стоят група учени и активисти, създали мрежа от неправителствени и благотворителни организации, които си сътрудничат с цел опазване на биоразнообразието и устойчиво развитие на региона. Сред тях е английската антроположка Антония Янг, която от 1989 г. води активни теренни проучвания в Северна Албания. Според нея въпросите за опазване на околната среда са сред най-леките в областта на трансграничното сътрудничество на Балканите. Ето защо с нейните съмишленици са избрали точно този регион:

Избрахме го, защото познавахме региона и знаехме през какви трудности е преминал - войната в Косово, трудният преход в Албания. Когато започнахме, само Албания имаше статут на независима държава, за разлика от Черна гора и Косово. Това бе и една от причините да стартираме нашия проект - да подобрим положението на хората, живеещи там. Една от основните ни цели бе да върнем хората обратно към селските райони, които те напускаха поради невъзможност за оцеляване. И сме изключително щастливи да отбележим, че много хора се завърнаха и че туризмът процъфтява - местните възстановиха или изградиха къщи за гости.

Така започва изграждането на екопътеки и маршрути за катерене, колоездене и дори яздене. Туристите са привлечени от автентичните къщи за гости и малките ресторантчета, предлагащи традиционни ястия. Организират се обучения и летни лагери за местните, но не всички приемат позитивно идеята за създаването на парка, допълва Антония Янг:

Много от хората се страхуват, че ако станат част от национален или международен парк, ще изгубят собствеността си. Но при нас в Англия е възможно да имаш частна собственост в рамките на национален парк и това е моделът, който обмисляме за статута на парка. Когато хората видят ползите от туризма, ще разберат, че си струва да продължат проекта.

С многото си познанства в региона Антония Янг се опитва да убеди местните жители и институции за ползите от проекта. Самата тя придобива международна известност с изследванията си върху традициите в Северна Албания. Най-известният й труд "Жените, които се превърнаха в мъже. Албанските заклети девици“ хвърля светлина върху феномена на момичетата, които възприемат социалната роля на мъже в обществото. Традицията е запазена и до днес в тази високопланинска област:

Северна Албания до голяма степен бе оставена сама на себе си за много дълъг период от време. Високите непроходими планински хребети са затруднили дори османците да ги покорят напълно. Това благоприятства запазването на традициите, както и почти петдесетгодишия стриктен комунистически режим, през който никой не е могъл да напуска родното си село без разрешение. Нещата са били много статични и традициите са се запазили. Така че имах късмет, тъй като от много дълго време се интересувах от региона, а когато беше възможно да достигна до тези места, всичко бе запазено.

Разбира се, оттогава нещата доста се промениха. До там успя да достигне дори MTV във времена, когато нямаше дори течаща вода. И мобилните телефони се разпространиха, преди да има стационарни. Това са големи промени, но в голямата си част всичко е запазено, както е било. Например уреденият брак е нещо много разпространено. Момичето може да се откаже и така да спечели своята независимост, ставайки „заклета девица“. Също така при семейства без мъжки наследник, една от дъщерите, най-често най-малката, може да приеме социалната роля на мъж в семейството. Разбира се има и момичета, които сами вземат такова решение. Става въпрос за общество, в което семейството е от първостепенно значение и децата вършат точно това, което очакват техните родители. Toзи феномен няма нищо общо със сексуалността, а е изцяло джендър въпрос. Разбира се, днес тези традиции се променят по западен маниер, което може и да не е толкова добре. Аз лично съм се срещала с около петнадесет момичета, отказали се от брак и предпочели да са независими.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.